"Топспорт" продължава рубриката си "Хроника на падението", посветена на изпадането в миманса на тимове с традиции или поне с проблясъци в родния футбол. Вече проследихме зенита и залеза на Беласица (Петрич), Марица (Пловдив), Нефтохимик (Бургас), Спартак (Плевен), Волов (Шумен), Хебър (Пазарджик), Локомотив (Горна Оряховица), Янтра (Габрово), Бдин (Видин), Димитровград, Хасково, Велбъжд (Кюстендил), Чирпан, Марек, Миньор (Раднево), Олимпик (Тетевен). През уикенда се пренесохме в Радомир.

Във вчерашния брой стана въпрос за периода, в който една от култовите фигури на родния футбол - Георги Василев, е футболист на Червено знаме и вкарва 32 гола в сезона на промоцията в "Б" група - 1964/65.

През кампанията 1965/66 футболистите от Града на бозата се задържат във втория ешелон, като завършват точно над чертата - на 16-ата позиция с 30 т., колкото и бургаския Нефтохимик. За Червено знаме спасителна се явява головата разлика - 44:52, тоест минус 8 попадения, срещу минус 11 - 39:50, на конкурента от морето.

През 1967-а обаче радомирци изпадат като 17-и с 28 т. И минават зад кадъра на родния футбол, като се борят в аматьорските дивизии.

Ние обаче продължаваме с епопеята на Червено знаме от Радомир. Този път става въпрос за периода между 1970 и 1973 година, когато тимът е в зона "Витоша". Някогашен футболист на отбора, който се връща към онези моменти, е роденият в града на 22 юли 1955 година Сашо Борисов.

Сега бившият защитник, който освен титлата с ЦСКА през 1997-а направи и впечатляваща кариера в софийския Академик и варненския Спартак, за да стигне до националния отбор, е помощник на "Българска армия".

"Още от малък се ориентирах към футбола. За мен това винаги е бил спорт номер едно - започва разказа си Сашо. - Но тогава бях много пъргав и се задълбах и в леката атлетика и волейбола. Ако не беше толкова безгранична любовта ми към кръглата топка, сега може би щях да имам спомени като състезател на друг вид спорт".

Сашо започва да играе още на 15 години в Радомир, иначе казано - през 1970 година. Тогава той рита едновременно за юношите на Червено знаме и за мъжкия отбор

"По онова време често се случваше да играем по два мача на ден. Няма да забравя първия път, когато стана това. Сутринта с младежката формация играхме в Самоков срещу Рилски спортист. Бях на терена едно полувреме. А в ранния следобед отпътувах за Марикостиново, за да изляза на терена с мъжкия отбор на нашия град. И не бях само аз. Но никой не изпитваше умора. При това се играеше много здраво", спомня си Борисов.

При първия си треньор в мъжкия тим - Казаков, той започва като ляв бек. После минава през позицията на център халф (централен защитник) и след това на поста, на който е най-известен - като десен бек. Разбира се, и той като малък има своята мечта.

"Имаше едно невероятно дясно крило в Радомир - Данчев. Беше много добър и неслучайно в един период игра на "Армията" за ЦСКА, редом до Митата Якимов. Много му се възхищавах и много ми се искаше някой ден и аз да поиграя на този пост. Мечтата ми се сбъдна, но не в Радомир, а в следващия отбор, в който отидох. Беше в Миньор (Перник).

Бяхме в "А" група. Даже имам отбелязани 5 гола. Централни защитници бяха Людмил Евгениев и Евлоги Банчев. Бяхме много здрав отбор. В Перник играха още футболисти от Радомир като Йордан Тодоров (б.а - без никаква роднинска връзка със сегашния халфбек в ЦСКА), Милан Стоянов, бившият кмет на Радомир, вечна му памет, Злати Стойчев", разказва с вълнение сегашният треньор в ЦСКА. След което пак се връща към периода си в Радомир.

"В зона "Витоша", в която играехме, се борехме или да не изпаднем, или да останем в "златната среда". Колко пъти сме пътували не с рейсове, а с пътнически влакове из региона, за да играем мачове от нашата зона. Един път се лашкахме много дълго до Петрич. Уж не е чак толкова далеч, а ми се стори, че пътувахме цяла вечност. Но това бяха весели години." припомня си Борисов.

В ЦСКА Христо Стоичков му става голям приятел и се вслушва в съветите му. Сашо си припомня и европейския излаз с Академик(Сф).

"Играхме срещу Кайзерслаутерн. На мача в Германия нашият треньор Младен Червеняков сложи Димитър Димитров-Херо, който беше централен защитник, да пази друга хала - Ханс-Петер Бригел. Да не ти казвам какво се получи", отбелязва Сашо. Става въпрос за 1/32-финалите за Купата на УЕФА през сезон 1981/1982, в които Кайзерслаутерн записва 2 победи над нашите "студенти" - 1:0 у дома и 2:1 в София.

И разбира се, понеже материалът ни е посветен на футбола в Радомир, няма как отново да не се фокусираме върху тима на Червено знаме, който междувременно си връща старото име - Струмска слава.

"Кой знае колко футболисти не са излезли от Радомир. Но всички, които сме играли там, сме научени да се борим докрай във всеки мач. Тези първи мои години във футбола бяха една голяма школа за каляване на волята. Винаги ще съм благодарен на футболния отбор от моя роден край, че направих в него първите си стъпки.

Изобщо зоните бяха място, където един млад футболист не можеше да помисли да кръшка на тренировките и да се глези на терена. Битките бяха истински и действително това беше от полза в кариерата на всеки един от нас, който продължи пътя си до професионалния футбол" добавя с гордост Сашо Борисов.

През 1990-а - първата пълна година на Демокрацията, Струмска слава отново се появава на футболната карта на България. Тимът от асансьора между зоните и "В" група стига 1/8-финал на Купата на България. Така може да се води четвъртият кръг, който е последен преди фазата на четвъртфиналните групи.

Победителите от четирите потока - Локо (Сф), Левски, Ботев (Пд) и Етър, после отиват направо на полуфинал. В първия кръг Струмска слава преминава като гост през Банкя. Във втория бие 2:0 Миньор (Бобов дол). В третия под ножа на радомирци пада и главата на Пирин (Разлог), който е бит и в двата мача 0 3:2 и 3:0.

Така на осминафиналите Струмска слава се изправя срещу елитния Локо (Пд), който е тръгнал да се стабилизира. В първия двубой на 9 декември 1990-а Радомир е в еуфория. Над Локо е постигната историческа победа с 2:0. На реванша в Пловдив обаче Струмска слава не успява да удържи благоприятен резултат и пада 0:2 в редовното време. Стига се до дузпи, които храбрите радомирци падат с 5:8. Но отново са напомнили за себе си!

ОЧАКВАЙТЕ УТРЕ: Как Струмска слава продължи да захранва с футболисти региона, докато вегетира