Този път церемонията по награждаването на футболист на годината мина под знака на поговорката "Двама се карат, третият печели". Всъщност двамата (Мартин и Митко) се опитаха безуспешно да ги скарат за да спечелят третите (Тодор Батков и Наско Сираков).

Батков запали фитила на бойкота, а Наско го осъществи. Сега какво излезе от цялата работа. Всеки говори как Стоичков "разпоредил" Мартин да е първи за да не би Бербо да стане за четвърти път. И да е на крачка от пети приз който ще го изравни с Камата. Пък и Стоичков не обичал който и да е да го изпреварва. Аргументите издишат по две причини.

Първата е, че Стоичков като носител на "Златната топка" трябва да е наясно, че и десет пъти да си номер 1 в България не се равнява на отличието давано от "Франс Футбол". И второ Ицо не може всяка година да бди като орлица върху анкетата да не би Бербатов да го задмине.

Ако не сега, Бербо който е на 25, в следващите пет сезона може да го задмине или поне да изравни рекорда на Христо. Всеки говори за тези неща. Никой не говори защо след като имаше трима отличени левскари - Мъри Стоилов, Гошо Петков и Станислав Ангелов не дойдоха на тържеството в хотел "Кемпински Зографски" да си вземат наградите. При това напълно заслужени с оглед представянето на "сините" през годината. 

Ясно е, че избраните за най-добър треньор, вратар и полузащитник не се явиха "по заповед на щуките" от "Герена". Независимо от това, че не можаха да дойдат все пак тримата представители на "сините" ще си получат заслужените призове за най-добри на тези постове.

Но защо бе пропусната наградата за най-добър защитник.

И в този смисъл Александър Тунчев или Валентин Илиев, а защо не и Елин Топузаков може също да съжаляват за изпуснат сигурен приз. От тази гледна точка и от ЦСКА можеха да се направят на ощипани моми и да не уважат тържеството.

Какво излиза според някои сърдитковци. Може би първото място не се давало за пролетно и есенно постоянство съответно в Леверкузен и Тотнъм. Или няма значение, че някой е вкарал четири решаващи гола за националния тим които ни карат все пак да се надяваме на нещо за 24 март когато играем с Албания. Защото ние пак ще си играем с тях, но ако бяхме загубили от Румъния и от Холандия нямаше за какво да си говорим и на какво да се надяваме.

Какво да се направи, че футболист на годината не се определя само за влизането в Шампионската лига, а и за представянето в нея.  В този смисъл първите две места на Мартин и Бербо едва ли подлежат на дискусия. Третото място все пак Стилян си го е подплатил с трансфер в Астън Вила от Селтик където стана шампион на Шотландия.

Всяка година все някой не е доволен. Тази година за едно, миналата за друго. В Левски още се сърдят защо миналата година номер 1 не бил  станал Даниел Боримиров.  Ами тогава ако се върнем към историята на тази наша анкета  трябва много да се срамуваме, че "червени" и "сини" колоси като Якимов, Жеков, Денев, Христо Илиев-Патрата, Жоро Соколов, Искренов не са ставали първи.

Винаги в годините е имало по някаква несправедливост. Но с оглед топнивото на сегашните български играчи които играят у нас и в чужбина, няма нищо по логично от това, че Мартин се присъедини към Митко и Стилян като футболист номер едно на България. В момента независимо от формата им това са тримата наши най-добри футболисти.

А за да няма обидени е крайно време да се процедира както за церемонията на "Златната топка". Да се направи пищно тържество и да се кани само и единствено призьора. Преди време когато съществуваше "Златната обувка" се канеха първите трима. Но за "топката" винаги тържеството е минавало с главния лауреат.

Не е проблем пак да пеят Каризма, Д2 и да водят Румънеца и Енчев, но на сцената да е само победителя и в продължение на един час с прекъсвания да му се задават най-различни въпроси. Топлата вода е измислена отдавна. Разбира се много е важно точките от анкетата да бъдат преброени преди тържеството. И на самата церемония когато всеки види официалната листа с точките няма да има повод за съмнения, за натиск и за обиди.