Илиян Киряков бе част от славния национален отбор, който донесе толкова много радост на България през лятото на 94-а. Джобният халф тръгна от Етър (Велико Търново), с който стана шампион през 1991 година, за да направи успешна кариера и в чужбина. Киряков даде интервю за „Топспорт” ден след като в старата българска столица се проведе бенефис между националния отбор на България от 94-а и шампионския състав на Етър от 1991 година.

-Г-н Киряков, пак се събрахте, националите и шампионите от Етър. Зарадва ли ви този бенефис?
-Много се развълнувах, когато пак излязохме на терена толкова много стари съотборници. Бившите играчи на Етър се събираме за първи път, откакто станахме шампиони през 1991 година. Получи се хубаво шоу, дойдоха и много хора да ни гледат. Да ви кажа, малко бях притеснен, най-вече около организацията на срещата. Защото знаете, случват се всякакви гафове, а всичко бяхме планирали и изведнъж нещо да се провали, щеше да е кофти. Времето беше хубаво, имаше музика, всичко беше супер.

-Трябва ли по-често да се събирате националите от САЩ`94?
-След като направихме фурора в Америка няколко пъти ни канеха този състав. Хубаво е да не забравяме успеха, защото не знам скоро дали ще се повтори, да не кажа, че едва ли България ще изживее подобни мигове като отпреди 14 години.

-Заслужено ли станахте шампиони с Етър през 1991 година?
-Да, защото отборът беше добре сработен, имахме колектив. В предишните две години завършихме на трето място. Заслужено стигнахме и до златните медали. Никога няма да забравя мача с Левски през есента на шампионския сезон. Бихме ги с 4:2 и тогава си казах, че наистина имаме сили да завършим на първо място.

-Какво ще кажете за Георги Василев?
-О, аз толкова много съм говорил за него, че ще ми е трудно да кажа нещо ново. Той е изключителен човек. Научи ни на много неща, но най-вече на труд и дисциплина. Бате Жоро е човекът, с когото съм работил най-много време. Бяхме заедно не само в Етър, а и в Анортозис в Кипър. Нямам думи за него. Същото се отнася и за Димитър Пенев. Тях двамата ги поставям най-високо над всички останали треньори.

-Разкажете повече за битката ви с Пол Гаскойн, който бе в Рейнджърс, а вие в Анортозис?
-Това бе през сезон 1995/96. За малко да влезем в групите на Шампионската лига. В Шотландия загубихме с 0:1, а на реванша в Кипър не успяхме да отбележим гол и завършихме 0:0. Мисля, че се справих добре с него.

-Защо почти няма футбол в Етър, след като вие, Балъков, Бончо Генчев и Цанко Цветанов напуснахте Етър?
-След успеха през 1991 година почти всички бяха продадени на други отбори. 2-3 години по-късно парите във Велико Търново свършиха. А знаете, че един клуб, когато не е финансово стабилен всичко умира. Така и до днес, виждате Етър, че крета в средата на класирането на „Б” група. Дано някои ден и то по-скоро нещата да се оправят.

-Изкарахте и един сезон в ЦСКА.
(Прекъсва ме) В много лош период попаднах на „Армията”. Въобще не ми се идваше, но имаше други причини да премина в Борисовата градина. Сега обаче не ми се коментира. Аз и затова не говоря много за престоя ми в ЦСКА. Само казвам, че съм бил
там за малко и това е.

-Защо националният отбор не може да постигне поне малка част от успехите, които имахте вие преди няколко години?
-Сегашните футболисти са глезени, не се държат като мъже в повечето ситуации. В момента в националния отбор има 2-3 футболисти, които играят на по-високо ниво, всичко друго е пълнеж. И треньорите треперят да не се контузят, защото ако стане това, край. През 1994 година отборът наистина имаше класа, не се притеснвахме от никого, вече бяхме свикнали с големите битки.

-Останалите страни ли дръпнаха много напред в развитието си, или ние изостанахме?
-Не се залъгвайте, че в Западна Европа са кой знае колко напред. Просто ние сме много слаби. Виждате, че Англия например не се класира на европейското първенство. В други отбори също има кризи, но те са моментни и после се наваксват. А в нашия случай, все едно сме попаднали в дълбока дупка, от която не знам как ще излезем.

-С какво ще се занимавате, за малко бяхте президент на Етър?
-О, от мен бизнесмен не става, убедих се вече. Ще съм близо до футбола, но още не знам дали ще съм треньор. Имам лиценз „А”, а скоро може би ще добия „Про”.

-Играе ли ви се още, до скоро се подвизавахте в аматьорски тимове в търновския регион?
-Вече отдавна приключих със сериозния футбол. Сега само поддържам форма, просто за удоволствие. Като погледнах на бенефиса и аз, и Туньо, и Емо доста сме поизпълнили фланелките (смее се), но за тези години е нормално. Така че, по-добре е да се оттеглим от терена.