Илиян Киряков: Със Стоичков слагахме боксерки с Флинстоун за кадем

Илиян Киряков е роден на 4 август 1967 г. в село Лесичери, Великотърновско. Започва да тренира футбол на 12-годишна възраст в спортното училище в Търново. Играл е за "Етър", ЦСКА, "Академик" (Свищов), "Чумерна", "Лесичери", "Росица" (Поликраище), испанските "Ла Коруня" и "Лерида", "Анортозис" (Кипър) и шотландските "Абърдийн", "Еърдриониънс" и "Райт Роувърс".

В "А" група има 168 мача и 15 гола. Шампион на България, носител на Купата на БФС и полуфиналист за купата на страната през 1991 г. с "Етър", бронзов медалист през 1989 и 1990 г., трето място за купата на страната през 1986 г. С "Ла Коруня" е бронзов медалист през 1993 г. С "Абърдийн" е бронзов медалист през 1996 г. и финалист за купата на Шотландия през 2000 г.

За националния отбор на България дебютира на 21 януари 1988 г. срещу Катар (2:3 в Доха), има 57 мача. 162-сантиметровият енергичен защитник е част от отбора на бронзовите медалисти от САЩ'94. На световното играе в 6 мача. Участва в 1 среща на европейското първенство през 1996 г. в Англия. Наскоро бе привлечен на работа в "Етър". Изпълнява две функции едновременно - работи за индивидуалното усъвършенстване на футболистите - от деца до мъже, и в същото време като селекционер в школата.

Макар че заради контузия не бе в състава за мача с Франция, имаше покана за партито в "Каза Бояна", където националите отбелязаха 20 години от знаменитата ни победа с 2:1 на "Парк де Пренс".

- Кой откри Илиян Киряков за футбола?

- Преди да кандидатствам в спортното училище в Търново, имаше изпит за спортното училище в Плевен, обаче там искаха ръст, аз този ръст го нямах и затова просто не отидох на тези изпити. Следващата година кандидатствах в Търново. На самия изпит дойде треньорът по щанги и каза, че иска да говори с баща ми. Понеже бях нисък и по-набитичък, той предложи на татко, ако не ме приемат футбол, да ме вземе. Обаче татко му каза:"Ако не го приемат, ще си го взема на село." Приеха ме от първия път, въпреки че имаше много деца. Минал съм през всички национални гарнитури. Бях капитан на младежкия национален отбор на световното първенство през 1987-а в Чили. Така полека, през 2-3 олимпийски мача, оттам в мъжкия национален отбор. Имам дебют там преди Краси Балъков и Трифон Иванов.

На 17 години попаднах и в мъжкия отбор на "Етър". Явно сме били талантливи, за да ни забележат и да ни вземат в първия отбор. Вършили сме си добре работата като футболисти, щом големите батковци са ни приели тогава.

- Станахте шампиони с "Етър" през 1991 г., само на талантливото поколение ли се дължеше?

- Спечелването на шампионската титла с "Етър" през 1991 г. беше плод на нашата работа с треньора Георги Василев. Той извлече максимума от нас. Футболисти, които някои не бяха ги чували в България тогава, станаха шампиони. Гочето си търсеше хора за всички специални постове. Това, да спечелим първенството, беше голяма радост - провинциален отбор да стане шампион на България, бяха го правили много малко отбори преди това. Тогава бях избран за най-добър футболист на първенството. Имаше една статистика, че от 30 мача не бях играл само 12 минути.

Същата година, като станахме шампиони, аз напуснах Търново. След мач със "Славия" дойде един агент сърбин и той уреди трансфера ми в "Ла Коруня".

Киряков получава награда като футболист на испанския "Ла Коруня".

После бях и във втородивизионен отбор, с амбиции да влезе в "А" група. След световното 1994 г. исках вече да играя в някой европейски отбор, но това не можа да стане. 1994-1995 г. продължих в "Етър". Играх 8 мача и след това вече Георги Василев ме покани с него да замина за "Анортозис". Направихме много силен сезон, след което "Абърдийн" дойдоха и платиха половин милион трансфер за мен. 4 години играх в Шотландия и прекратих моята професионална кариера.

Мениджърът на "Абърдийн" Рой Айткен (вдясно) позира с новото попълнение на клуба Илиян Киряков.

- Кои са най-големите футболисти, с които сте си партнирали или срещу които сте излизали на терена?

- Ами за едни благотворителни мачове в сборния отбор на света съм играл заедно с Ромарио, Гуардиола, Игита, за останалите не се сещам сега. В първата ми година в испанското първенство участвах с най-големите футболисти. Даже за купата играхме със "Севиля", тогава Марадона беше в техния състав. За мен винаги този човек е бил най-добрият футболист за времето си. Също така Уго Санчес, Шустер, Бутрагеньо, Куман, Ромарио. С Уго Санчес си сменихме фланелките след един мач на "Депортиво" с "Реал" Мадрид. Пазя я, но има доста фланелки, които съм подарил и сега съжалявам.

Киряков е напънал здраво Ромарио отзад на благотворителен мач за децата на Босна и Херцеговина.

- Кой е най-яркият ви спомен от САЩ'94?

- За САЩ'94 много неща се преувеличиха и имаше даже откровени неистини за нашето участие и пребиваването ни там. Изкараха ни едва ли не че сме отишли на екскурзия, че само по басейните постоянно сме седели. Но за всеки професионалист да имаш мач и 2-3 дни преди това да си по басейните и да си позволяваш неща, които ще ти попречат, няма как да стане. Ние тренирахме здраво и си вярвахме. Има една интересна ситуация.

След преминаването на групата - мачовете бяха в Далас и в Чикаго, следващите срещи с Мексико, Германия и Италия бяха в Ню Йорк. Долу-горе около 20 дни базата ни беше на 1 час път от Ню Йорк. Имахме си наш терен, където тренирахме, имахме си съблекалня. Всеки си имаше шкафче, нормално - да си оставя хавлии, джапанки, обувки. И преди мача с Мексико всеки си прибра всичко, което има в шкафчето. Имаше хора, които се бъзикаха:"Добре де, защо си прибирате всичко, нали утре пак ще се върнете в същата база." Това го правехме преди всеки мач, но след мача пак се връщахме.

Илиян Киряков бърза да поздрави Наско Сираков за гола му при победата срещу Аржентина с 2:0 на световното първенство в САЩ.

В този отбор бяха футболисти, които вече бяха лидери в своите отбори в чужбина. За мен това не беше случайно. 1988 г. България победи Холандия в последния мач преди европейското и след това Холандия стана европейски шампион. Спомням си също победата над Италия в София с 2:1. Няма нищо случайно, всички тези футболисти преминаха през европейски и световни първенства за младежи, за юноши, което сега не се прави.

10 юли 1994 год., Ню Йорк Илиян Киряков отнема топката от германеца Андреас Мьолер при победата с 2:1 в четвъртфинала на световното.

- А какво вярно има в това, че сте си купили със Стоичков еднакви боксерки и не сте ги свалили през време на цялото световно?

- Вярно е, но не сме ходили само с тях. Двамата си ги подарихме - бяха с Флинтстоун, но си ги слагахме само по мачовете, за кадем. И така си вървеше. В самото начало даже не се и бръснехме, защото така имахме късмет, но някои взеха, че се обръснаха преди мача с Италия.

- Вие не сте играли в мача срещу Франция, който ни класира за световното, помните ли къде го гледахте и какви бяха емоциите?

- Последните три мача от квалификациите аз бях контузен и не играх. Тогава бях в Испания, в "Лерида".Точно за тоя мач поддържах връзка само по домашния телефон. Нямаше къде да го гледам, къде да го слушам и постоянно се обаждах. Спомням си вече, като изравнихме, цяло второ полувреме през 5-10 минути поддържахме връзка и накрая, като ми казаха, че са вкарали гол в 90-ата минута, стоях на телефона, докато не свири последния съдийски сигнал. Тогава отидох до магазина, напазарувах почерпка и се събрахме най-близките ми колеги от отбора да го отпразнуваме. Бяхме много щастливи наистина. Съжалявам, че не бях в този отбор, който обезглави "петлите".

- Как се отнасяше с вас Димитър Пенев?

- Пенев не беше от хората, които са жертва на дисциплината. Той може би търсеше да извлече от футболистите техните качества. Да бъдат психически освободени. Не мога да кажа, че не е държал на дисциплината.

Официално посрещане на героите от световното първенство в САЩ 94 на националния стадион "Васил Левски".

- Лечков казва в едно интервю, че едни ставали в 8 часа, а други тогава си лягали.

- Имало е такива случаи, но когато примерно имаш почивен ден или си тренирал вечер късно, тогава сме си позволявали да излезем така по София, да поживеем. Преди време, като играехме всички в чужбина, когато си идвахме за лагери, искахме да излезем, да се видим с приятели.

- Как си обяснявате, че все още ви разпознават, дори и поколението, което не ви е гледало, знае героите от Пеневата чета?

- Явно хората не ни забравят. И в момента те чакат от националния отбор постоянно да имаме класиране. Дай боже, да се случи. След 1994 г. летвата много се вдигна и хората постоянно чакат да имаме успех на световно, на европейско, но като не се получава, много хора казват: "Преди толкова години вие сплотихте народа, хората ликуваха по улиците." Това е останало в тяхното съзнание и затова се отнасят към нас с едно уважение, респект и искат да се снимат с нас, да ни стиснат ръката. Това може само да ни вълнува и да се гордеем, че още не са ни забравили.

Киряков се бори с Пол Гаскойн в мача Англия - България 1:0 през 1996 година.

- Не е тайна, че след приключването на професионалната ви кариера имахте много трудни периоди. Тази популярност носеше ли ви някакви ползи, някой да се е отзовал и да е искал да ви помогне?

- Наистина съм имал затруднения. Коментират се всякакви неща верни, неверни, но който ме познава като характер, знае, че не съм от тези, нахалните хора. Може би пак до характера опира, че не съм успял да запазя това, което съм имал като футболист,
тези средства. Но нямам случай някой да е дошъл да ми предложи помощ, защото съм Илиян Киряков. Каквото съм се мъчил да направя, за да изляза от тази ситуация, съм го правил сам, не съм разчитал на други хора.

- Беше написано преди време, че Краси Балъков ви е дал 5000 лв. заем, когато сте я били много закъсали и казал да забравите да му ги връщате?

- Казал съм на майка ми да не си купуват жълти вестници, защото ей така, през 2-3 месеца мине - не мине и пускат нещо, което в много случаи са неверни неща, чули - недочули - с какво се занимавам, къде съм бил, какво съм направил, че разведен съм бил, че не знам какво. Не искам да обръщам внимание на тези неща, защото за мен са несериозни.

- Запазихте ли приятелствата си с хората, с които заедно постигнахте най-големия футболен връх за България?

- С много хора поддържаме връзка - с Цанко Цветанов, със Златко Янков, с Бончо, с Трифон, с Краси. Хората, с които съм поддържал връзка, са ми останали приятели.
Със Стоичков не съм се чувал от доста години, не поддържаме връзка вече, но не искам да ги коментирам тези неща.

- Сърди ли ви се Краси Балъков за онзи пръст отзад при победата над Германия?

- Това е плод на емоции, на радост. Няма нищо умишлено, нищо нарочно против някого, в случая Краси Балъков. Той никога не ми се е сърдил за това. Даже не сме си и говорили никога на тази тема, а хората постоянно го коментират. Даже бяха писали, че съм се сърдел, че само с това нещо ме помнели, няма такова нещо. Както съм го направил това, така съм играл и мачове и съм се представял добре.

- Вярно ли е, че сте късали билетчета на плажа в Кипър?

- С отиването ми в Кипър, това беше юли месец 2009 г., академиите там започваха работа септември и просто търсех тези три месеца да работя нещо. Не ме е срам. Аз съм израснал на село, трудил съм се още от малък. Приятели в Кипър ми помогнаха да почна работа на плажа. Хора, които бяха там, ме видели и се обадили в редакцията на българския вестник. Журналистът от този вестник Георги Донков после ми разказва, че дошъл, видял ме, но си тръгнал, без да ми се обади. Просто на тях им е било чудно, че съм бил там. Това не е тайна. Даже моите родители в България го знаеха, но за мен е обяснимо, трябва да си храня семейството.

Иначе 4 г. работата ми е била като треньор по футбол. Бях в една частна академия. Имах три групи деца и юноши, после ме привлякоха помощник-треньор на отбор в "А" група. И последните 6 месеца бях при 21-годишните. Така че винаги съм бил около футбола. Това, че съм имал някаква допълнителна работа, в Кипър много хора имат по две работи. Гледал съм да си поддържам моето семейство, все пак за това съм отишъл, не да стоя. Никой не е отишъл от хубаво.

- Защо се върнахте?

- Най-вече заради училището. Синът ми Илиян даже изкара първи клас там. Дъщеря ми беше предучилищна. Прибрахме се, защото децата искаха да ходят на училище в България, а и в Кипър нещата тръгнаха надолу. Последната година и там имаха финансови проблеми.

- Още ли е ваш рекордът по боулинг в мола в Търново?

- Това беше през 2008 г. и видях, че вече е подобрен. Запалиха ме да играя и после ходех с приятели. Тогава направих рекорд на залата, даже имам един-два турнира с професионалисти. Но хобито ми вече не е боулингът, а риболовът.

- Ходите ли на язовира на Трифон Иванов да ловите заедно?

- Не. Даже вчера си говорихме на тази тема, но още не съм ходил там. Като имам свободно време, постоянно ходя за риба. Нямам уловени големи трофеи, за мен по-скоро отиването до водоема е да се разтоваря. Дали ще има улов, или не, това не е от значение.

- Готова ли е вече тази петиция, в която футболистите от златното поколение искате пожизнени пенсии?

- Не знам. С мен никой не е говорил на тази тема, научих от пресата, че се е обсъждало такова нещо, но не знам какво е станало.

- Защо се разпали тази вражда между Боби Михайлов и Стоичков?

- След края на състезателната ни кариера всеки си пое по някакъв негов път. Някои примерно започнаха да се занимават с политика. Други са ръководещи фигури във футбола. Всеки си носи кръста и си има своя съдба. Но това противопоставяне между Боби Михайлов и Стоичков аз не го одобрявам и не го приемам за нормално. Ние сме хора, които сме били заедно толкова много мачове, толкова много лагери, толкова неща сме изживели заедно, и хубави, и лоши моменти, разочарования, за мен не е нормално. Те са големи фигури в нашия футбол и никой не печели от това. Всеки знае кой е Борислав Михайлов и кой е Христо Стоичков и отношенията им не са добра реклама за футбола в България като цяло.

- Как се чувствате отново в "Етър"?

- Прекрасно. Засега бъдещето ми е свързано с този клуб. Много съм доволен от моята работа. Помагам на малките, на деца младша възраст, също така за селекция. Като се върнах от Кипър, имах други амбиции, но още от първия ден, щом се запознахме с президента на клуба Александър Нанков, той каза, че за мен винаги ще има място в "Етър". Ето в един момент това нещо се получи. Аз мога да помагам и си стиснахме ръцете, за което съм му благодарен. Беше в труден момент за мен, не крия.

- Има ли кой да продължи пътя на Илиян Киряков?

- Синът ми Илиян в момента е в детско-юношеската школа на "Етър". Ходи на тренировки, участва на състезания, но той е още малък, така че бъдещето ще покаже.

- А показва ли качества, как мислите?

- Той е на 9 и аз на неговите години никога не съм играл организиран футбол. Моите първи стъпки са в спортното училище и съм бил 5-и клас, а сега почват вече много по-рано.