Легендата на българския футбол Христо Стоичков е амбициран да помогне на подрастващите у нас, като строи школи и винаги е готов да даде съвет.

- Напоследък все повече специалисти се изредиха да обясняват, че настоящият отбор на "Барселона" е по-добър от вашия "Дрийм тим". Съгласен ли сте?

- Всеки има право да мисли и да казва каквото си иска. "Барселона" има 110 г. история. В момента наистина отборът разполага с 10-12 изключителни футболисти.

- Наскоро доведохте испански инвеститори за ст. "Пловдив" и "Септември". Има ли някакво развитие?

- Става дума за сериозни хора. Направили са 30, нека да съм точен - 27 стадиона в света. Имам уверението на Бойко Борисов, на Свилен Нейков, на архитекта на София Петър Диков, че ще подкрепят проекта, който испанците им предоставиха.

- Кога за последно говорихте с Бакеро?

- Сигурно преди една седмица или 10 дни.

- Той казва, че често се чувате, но не знае да сте канен за шеф в "Лех" (Познан).

- Полските медии са като нашите - само датите им са верни.

- За националния отбор...

- Дай друга тема, по-добре ме питай за децата.

- Добре, какви качества трябва притежава едно дете, за да хване окото на Христо Стоичков?

- Най-важните за един футболист - техника, бързина, завършващ удар. Елементарни работи, които си личат от първия път, в който детето докосне топката. Имал съм много случаи още от времето на кастингите на "Жилет", в които децата са много технични, дори можеш да кажеш, че в "А" група няма такива таланти. Но когато започваха да играят, липсваше майсторството. Бяха научени да жонглират, повече да се занимават с топката и оттам дойдоха трудностите.

- Колко от селектираните от вас малчугани ги виждате в големия футбол?

- В школата съм избрал най-доброто. Понатрупаха вече самочувствие. Много от децата са били в Испания за по една година, а някои съм ги оставял и две. Обстановката е много по-различна. Най-трудно им е с езика. Второ, не са свикнали на режима, който налагаме целият екип. Не мога да кажа само "аз", а и никога не съм го правил. Заедно с Емил Димитров, със Спас Джевизов и всички треньори знаем, че децата, които идват при нас, поемат по тежък път. Но пък им предоставяме всички условия за добър живот, образование и тренировки. Един затворен цикъл, който е по-трудно да бъде нарушен, ако си в интернат. У дома липсва постоянен контрол. Майка ти и баща ти не знаят ял ли си, ходиш ли на училище. При мен се знае - ставане в 7,00 ч сутринта, 7,30 закусват, 8,00 са на училище. 12,30 свършват, 13,00 часа обяд, после почиват. Следва тренировка, вечеря, няма мърдане. Живот и здраве, имам планове в Пловдив да направя още една школа. Имам угоровка с кмета и с университета в града. В Барселона имам четири академии, засега са ми достатъчно.

- Само децата и школата в Етрополе ли ви връщат в България?

- По принцип не стоя в България. Това, че сега съм тук за няколко дни, не значи, че съм се върнал окончателно. Бизнесът ми е такъв, че се налага да прекарвам повече време в Испания.

- С какво се занимавате освен с школите?

- Знаете, че преди една година бях треньор в Южна Африка. Не съм се отказал, имах някои предложения. Но без правото аз да си избера и да заведа помощници е много трудно да се работи.

- Това ли беше причината да откажете на Виетнам?

- Не само Виетнам, но и другите отбори, с които водих преговори, искат аз да отида, а те да ми назначат свои хора за асистенти. В съвременния футбол без собствен екип едва ли някой може да оцелее. И в момента имам предложения, но предпочитам да изчакам, някои първенства все още не са приключили.

- Може ли да ви видим някой ден треньор в България?

- Един път бях. Мисля, че на 99,99 процента с работата ми в националния отбор се изчерпва и кариерата ми в България.

- И все пак от ЦСКА имал ли си оферта?

- Не, никога.

- А от друг български клуб?

- Един път имах възможност да разговарям с Коко Динев. С него сме приятели, пък и знаете, че моят кум (б.а. Атанас Узунов) работи в "Локомотив" (Пд). Мога да се срещна с всеки, но конкретно само Коко Динев веднъж ми предложи. Тогава обаче бях в Южна Африка и не можех да зарежа работата си там.

- Казвали сте много пъти обаче, че именно дисциплината по Живково време ви е направила това, което сте?

- Вярно е, че в ЦСКА имаше много голяма дисциплина. И аз съм изключително благодарен и верен на политиката, която се водеше в спорта тогава. Държавата даваше доста пари. Държавата научи спортистите да бъдат хора. Сега предполагам, че същото ще направи и Свилен Нейков като министър. Да отвори всички спортни училища и в тях да има ред и дисциплина. Да знаем, че има 10 спорта, в които очакваме медали, и тези успехи да се преследват в един цикъл от 4, 8, 12 години. Да има стратегия на работа. В последните години това липсваше. Чакахме на един-двама да вземат медали или да излязат един-двама футболисти. И казвахме - супер е. Абе суперфутболист, ама като му удариш чертата какво е спечелил, нищо.

- Без да правим сравнение между поколенията...

- Не искаме и да правим сравнение с нашето време, защото няма кой да ни настигне.

- Факт, но защо?

- Защото татуировките, геловете и обиците им са малко повече. Това е голямата разлика.