И през новата 2010 година "Топспорт" продължава рубриката си "Хроника на падението". Тя е посветена на отбори с традиции или поне проблясъци в родния футбол, намиращи се в момента не там, където заслужават. Вече проследихме зенита и залеза на Беласица (Петрич), Марица (Пловдив), Спартак (Плевен), Нефтохимик (Бургас), Волов (Шумен), Хебър (Пазарджик), Локомотив (Горна Оряховица), Бдин (Видин), Янтра (Габрово), Димитровград, Хасково, Велбъжд (Кюстендил), Марек, Чирпан, Миньор (Раднево), Чепинец (Велинград), Олимпик (Тетевен) и Струмска слава (Радомир) и Металург (Перник).
Тази седмица се пренeсохме доста на юг - в Мадан. В момента тимът на Горубсо вегетира в зоните на Областната група Смолян. А са били славни години...
Вчера проследихме как през 1979-а Горубсо се завръща в "Б" група. Спряхме се и на историята на Перлата на Мадан - Антим Пехливанов. Голмайсторът на "А" група за 1983-а е преминал в пловдивския Ботев година по-рано, за да остане край Бирената фабрика до 1990-а.
През сезон 1979/1980 Горубсо напомня, че през 60-те и първата половина на 70-те години е бил фактор в "Б" групата ни, като запазва мястото си в южното подразделение на втория ни ешелон. Тимът от Мадан завършва почти в "златната" среда - на 13-ото място в таблицата на 22-ата отбора. Активът на тима е 42 точки, колкото имат още три тима - 10-ият Слънчев бряг, 11-ият Миньор (Бухово) и 12-ият Марица (Пловдив).
Същия сезон Горубсо напомня и за турнирната си чест, като за четвърти път в историята си се класира за 1/16-финал за Купата на Съветската армия - тогава със статут на национален трофей, след сезоните 1964/1965, 1965/1966 и 1972/1973.
През кампанията 1979/1980 Горубсо среща на 1/32-финалите Розова долина (Казанлък). Следват два драматични сблъсъка. "Розите" тогава също са в Южната "Б" група, като в крайното класиране завършват доста пред Горубсо - на шестото място.
В първия мач в Казанлък Горубсо пада с 1:2. И на реванша маданци извършват подвиг - 4:2 над Розова долина. На 1/16-финалите съперник е тимът на Берое. По това време старозагорци са провинциален гранд във футбола ни. През същия сезон, водени от легендата си Петко Петков, беройци са на крачка от отстраняването на италианския колос Ювентус на осминафиналите за КНК - 1:0 у дома и 0:3 в Торино след греда за нашите и продължения.
Както във вчерашния брой самият Голов терминатор Антим Пехливанов призна пред "Топспорт", двата клуба са в близки отношения. Но на терена няма място за сантименти. Първият двубой на 8 декември 1979-а пред феновете на Горубсо се играе на кръв и завършва 2:2. На реванша в Стара Загора на 15 декември "зелено-белите" треперят за 1:0.
Берое е действащ финалист за Купата на Съветската армия, а през въпросната кампания отново ще стигне до битката за трофея. Както "Топспорт" вече отбеляза, беройци падат на 13 май 1980 г. с 1:3 от Славия на Националния стадион "Васил Левски".
Между другото споменатата клубна легенда Петков е минал през... Горубсо. Това става по време на славните времена, описани в първата част от поредицата ни за Мадан, когато треньор е Димитър Байкушев-Мими. Нещо повече - Петков разпалва война Мадан-Рудозем.
По думите на самия Петков пред "Топспорт", когато той решава да премине в Горубсо, един милиционер от Рудозем му казва: "Ако те видя тук, ще те застрелям!"
Престоят в Мадан е паметен за някогашния нападател и в личен план.
"На 29 октомври 1967 година подписах с жена си Илка сутринта в гражданското в Мадан. Следобед с Горубсо победихме Арда с 5:0 и петте гола ги отбелязах аз", са думи на Петков. Именно от Мадан той отива в Берое.
Но да се върнем на Горубсо. През 81-а обаче идва драмата на Мадан. Вторият пореден сезон в Южната "Б" група се оказва и последен. Отборът остава точно под чертата на изпадащите в южния сектор на втория ни ешелон заради по-лоша голова разлика от... Родопа (Смолян).
Маданци завършват с равни точки - по 39, с регионалния конкурент и Металург (Перник), който финишира 17-и. За ужас на всички в Горубсо головата разлика на отбора е 41:64, тоест минус 23 гола, срещу 40:52 (или минус 12) на смолянци и 43:54 (минус 11) на Металург. Така Горубсо потъва в небитието.
Проблясъкът идва 4 години по-късно. През сезон 1985/1986 Горубсо стига върха си в турнирите - осминафинал за Купата на Съветската армия. На осминафинала, който дотогава е бил непреодолима преграда, с 1:0 е отстранен свищовският Академик. Това си е сензация.
По това време Академик (Св) е в "А" група и завършва 11-и. Така че победата на Горубсо сериозно стряска елита на футболна България. Съперник на осминафинала е устремилият се към титлата в този сезон тим на Ботев (Пловдив) - тогава Тракия.
"Канарчетата" се изпотяват, но отстраняват Горубсо с 2:0. По това време, както е известно, в Ботев е идолът на Мадан Антим Пехливанов. Така свършва приказката на Горубсо (Мадан)...
ОЧАКВАЙТЕ: Как метеорът Раковски (Русе) се качи на асансьора "Нотингам", за да последва примера на Димитровград
Гаринча
на 13.01.2010 в 10:19:00 #1Антим Пехливанов беше прекрасен футболист, но дойде малко късно в Тракия (Ботев Пд). За съжаление получи много тежка и нелепа контузия в един решен вече мач (6:1 срещу Сливен в Пловдив) и оттам като че ли започна залезът му. Може би и заради това отпаднахме от Гъотеборг за КЕШ след 2:3 при гостуването ни в първата среща. Тъжна работа...