Твърде успешната треньорска кариера на Георги Василев е тясно свързана и с Левски. Специалистът сега води Нафтекс и бе още по-интересно да разговаряме с него за двата отбора непосредствено преди днешния сблъсък между тях за купата на България.

- Г-н Василев, не смятате ли, че срещате Левски във възможно най-добрия момент за вас?
- Не, защото Нафтекс все още не е дорасъл за такъв сблъсък. Нашият тим е в процес на развитие, не е достигнал оптималното си ниво и форма. Мисля, че у моите играчи има един твърде голям респект към Левски, като най-добрият отбор в момента в България, който достигна и сериозни позиции в Европа. За изхода на мача ни с шампиона основна роля ще имат компоненти като воля, амбиция и самочувствие, по които засега ние значително отстъпване. Но този двубой за нас ще е много ценен от гледна точка на трупането на опит. Разбира се, аз нямам никакво намерение да се отказвам без бой. Това се опитвам да внуша и на футболистите ми, че най-важното е да излязат без страх на терена, за да могат да разкрият качествата си.

- Много вероятно е на вратата на "сините" да е неопитният Божидар Митрев, смятате ли да се възползвате?
- Аз имам своите принципи и виждания. Ние играем по един и същ начин съобразно разбиранията ми. А и дори и неопитен, този вратар, щом е в състава на шампиона, не може да е случаен.

- Ако вие бяхте треньор на Левски, бихте ли тръгнали към Шампионската лига с втори и трети вратари юноши?
- Задавате ми доста деликатен въпрос, знаете колко сме чувствителни в България. От друга страна този въпрос е резонен. Но аз ще кажа, че най-лесно е да се критикува, след като нещо е свършен факт. Освен това ръководството на отбора знае най-добре, Левски си има и определена клубна политика. И сигурно я изпълняват успешно, щом се класираха в групите на Шампионската лига, което им донесе и много сериозни финансови приходи. Предполагам не са вярвали, че нещата може да се развият така, че да се наложи в тези мачове да пази някой от резервните им вратари. А и смятам, че Николай Михайлов дори и да не беше допуснал тази грешка при първия гол, изходът от мача с Вердер пак щеше да същият.

- Защо мислите така, до този гол в 33-ата минута не само резултатът, но и играта беше равна?
- Защото мачът трае 90 минути и е важно не как си се представял в определена част от него, а цялостната тежест на играта ти. Вижте, категорично не съм съгласен с твърденията, че Левски е случайно и незаслужено в групите на Шампионската лига. Това е една крайност, която типично по нашенски цели да омаловажи постигнатото от друг. Срамно е българи да говорят така. Истина е, че Левски попадна в най-тежката възможна за него група срещу едни от най-реномираните отбори в Европа. Безспорно отборът се яви на едно по-високо стъпало като ниво в сравнение с участието му в турнира на УЕФА предишния сезон. Но като че ли еуфорията беше по-голяма от реализма. Левски не бе достатъчно готов да се изправи срещу клубове-гиганти. На мача с Челси в София, след като съперникът ни си оплете кошницата и намали темпото и Левски стигна до почетния гол, настъпи такава радост, от която ме хвана срам. Почувствах се неудобно. Радвахме се, че сме вкарали гол на Челси, не за друго. Все едно аз като съм бил треньор на Левски и отидем в някое градче или село да играем контрола с тамошния отбор, да поведем с 3, 4 гола. След това те ни вкарат едно попадение и настъпва огромна радост... Тоест, готови сме да се радваме на най-малкото. Не трябва да се заблуждаваме, че сме били равностойни в мачовете в Шампионската лига и не е сериозно да говорим, че Дрогба е победил Левски или Ники Михайлов е причина той да загуби от Вердер.

- Вие обаче предварително бяхте далеч по-голям оптимист за сблъсъците с Шалке и Вердер?
- Да, защото познавам и следя отблизо германския футбол. В последните години след оттеглянето на един основен спонсор нивото спадна значително,нямат и финанси да привличат толкова класни звезди. Това и гъвкавата, нелоша техническа игра на Левски, която трябваше да се допълни с успешно физическо противопоставяне на немските отбори, ми даваха основания да очаквам успехи. Но не се получи.

- Но представянето на Левски в Лигата не е ли обективно отражение на нивото на нашия футбол?
- Разбира се, може ли някой да ми каже, че нашият футбол е на по-високо от средното европейско ниво?! Това беше и първата стъпка, тепърва ще се трупа опит. Но в Шампионската лига не става само с подмладяване на състава, малко пари за чужди футболисти или реформа на съдийството ни. А и на стадионите ни ходят по 100 човека, което е също голям проблем. В Германия нивото спадна, но стадионите останаха пълни.

- Израстването на Левски в последната година и половина е безспорно, но не смятате ли, че и вие имате заслуга за стабилизирането на отбора, преди да напуснете през лятото на 2004 г. Вие и Желязков например върнахте Боримиров на "Герена" и доведохте Емил Ангелов, който бе голмайстор на тима в Европа миналия сезон?
- Много интересен въпрос поставяте. Настина поехме отбора в доста труден момент. Беше изостанал доста и в класирането. За тези 9 месеца, които бяхме начело, успяхме да го стабилизираме - Левски завърши втори след Локомотив (Пд). Стабилизирахме отбора и като игра, и като представяне, и като селекция. И след като си тръгнахме, публиката не чакаше играчите след мачове, за да им търси сметка. Всичко това стана под голямо напрежение, при липсата на един комфорт, на който се радва сегашният треньор, а именно такъв трябва да има всеки. Аз бях подложен на целенасочени външни атаки. Впоследствие работата ми не беше оценена балансирано. Изтъкваха се негативите, но не и позитивите. Това го правят разни псевдоспециалисти, част от които може да са били големи играчи, но впоследствие или са се отказали слез 3-4 месеца от треньорската професия, или въобще не са обличали анцуга. Бил съм се провалил с Ливърпул?! А никой не отчита, че на следващата година този отбор стана европейски шампион. Предишния път, когато бях в Левски и спечелих две титли, пак ме обвиняваха, че съм играел страхливо - например срещу Вердер и т.н. У мен е останала горчивина от всичко това, но знам, че това е нормално за България.

- Да, преобладаващото мнение за вас е, че залагате прекалено на сигурното в Европа. Сега пък в Левски държат на атакуващия си стил и в Шампионската лига, независимо от обстоятелствата. Къде е истината, за да се стигне до по-значими успехи - някъде по средата ли?
- Мисля, че Барселона и Челси притежават играчите и класата, за да могат да си позволят да играят агресивно срещу всеки тим. Но Левски и Вердер са други стойности и би трябвало да се съобразяват с реалностите, тоест със собствените възможности и тези на конкретния противник. Твърдо смятам и че Вердер няма никакъв шанс да продължи за сметка на Барселона.

- Как се чувствате сега в Нафтекс, имате ли амбиции да продължите с отбора и през следващия сезон?
- Когато поех тима миналия сезон, знаех, че е обречена кауза да се спаси от отпадане, беше много късно. Но после шефовете на клуба бяха изненадани от мен, че аз самият им предложих да продължа с отбора, защото не обичам да оставям каруцата в калта. За първи път работя във втора лига в България, но съм приятно изненадан от класата на повечето отбори в нашата група. Не знам какво е състоянието в другата, но при нас се играе рационален, пълноценен и интересен футбол с добри тактически и индивидуални умения.
Аз съм доволен от условията и амбициите, които има са налице в Нафтекс. Започнах почти от нулата, имам много млади и перспективни момчета, които тепърва ще израстват, а с тях и отборът. Целта е ясна - да се преборим с Черноморец за първото място. И след това в "А" група да играем не някаква второстепенна роля, а да излезем бързо на едно по-високо ниво.