Спартак срещу ЦСКА пред 15 000 на стадион „Плевен" и България е във възторг! Пълни трибуни, невероятна атмосфера, никакви ексцесии, красива игра - за това мечтае всеки привърженик на футбола в страната ни! След мача в националните медиите гръмнаха заглавия, пълни с емоции и оптимизъм! И всички в един глас крещяха едно - в Плевен съживиха най-популярната игра у нас! Много хора в града вече я бяха отписали, а само един ден трябваше, за да започне да се говори с надежда! Днес вече за цяла България няма съмнение, че в центъра на Мизия футболът е жив и скоро ще върне славата си. Привържениците със синьо-бели сърца бяха уверени в това, но искаха да го покажат. И го направиха по най-добрия начин! Но нещо остана недоловено от България. Тя не можа да съзре, че зад еуфорията на Плевен се крие едно противоположно чувство - болката.

Защото футболът под Панорамата се прероди, но част от него е мъртва!

През седмицата преди голямото завръщане на Спартак, на стадион „Плевен" най-верните привърженици на отбора рисуваха знамена, а сърцата им бяха свити, защото през това време на няколко стотин метра оксижените режеха стария дом на Спартак - стадион „Белите орли". Трясъкът на разрушението отекваше дълбоко у всеки спартаклия, но вече беше късно. В началото на 90-те хаосът на младата българска демокрация беше отнел от плевенската общественост емблематичния стадион и го беше дал в частни ръце на хора, които явно не са му мислили доброто. 

Така в Плевен се роди един от най-големите прецеденти - първият в България частен стадион!

През годините така и не се намери воля у местната власт да върне стадиона на града, въпреки съмненията на футболната общественост за нечистата му приватизация. Нещо повече - управниците помогнаха той окончателно да стане пълна собственост на човека, който днес го реже за скрап, погубвайки завинаги част от славната история на Спартак.

А тази история е неизменно свързана със стадион „Белите орли". Още в началото на 40-те плевенската община дава терен на тогава съществувалия клуб Белите орли за построяването на игрище със съблекални. Промените във футбола в страната след идването на социалистическата власт водят до трансформирането на Белите орли в Спартак. Отборът поема ролята на обединител на футболната традиция на града и скоро се превръща в неизменен участник в „А" група и страшилище за грандовете. Игрището се разраства до уникалния 10-хиляден стадион без писта „Спартак", а близостта на публиката до футболистите го превръща в истински ад за гостуващите отбори. През 70-те стадионът получава един от най-хубавите терени в страната, запазил качествата си и до наши дни. В края на 80-те с мащабна реконструкция е вдигнат втори ред трибуни и огромна близо 100-метрова козирка. Но началото на края започва през 1991г., когато група бизнесмени се възползват от реваншистките настроения на част от основателите на Белите орли от 1931г. и заедно с тях регистрират клуб със същото име. Те твърдят, че възстановяват отбора, за който всички доказателства сочат, че отдавна е намерил продължение на традицията си в легендарния Спартак. Стадионът е преименуван на „Белите орли", но походът срещу историята обрича самозвания клуб на провал. Стадионът обаче остава в частни ръце, които го погубват.

Днес на трибуните не е останала и една седалка, парапетите са изрязани, а най-красивата част от стадиона - козирката, също отиде в историята. Това ще сполети и голямата трибуна на сектор „А", предлагаща уникална за България гледна точна към футболния терен. Той е може би най-ценното от цялото съоръжение, но различни слухове поставят на негово място тенискортове, басейни и какво ли не още. Но едно за съжаление вече е сигурно - бившият стадион „Спартак" никога повече няма да бъде стадион. А дали случилото се с него ще тежи на съвестта на управлявалите Плевен от идването на демокрацията до ден днешен? И да е така, едва ли това ще заличи болката от сърцата на поколения плевенчани, които виждат с очите си как губят любимия си стадион, без да могат да направят нищо. 

Но градът ни вече има нова местна власт. Жалко, че и тя изглежда безсилна да спре разрухата на стадион „Белите орли", която с годините е придобила законност, въпреки очевидната си несправедливост. Днес, обаче, управляващите Плевен могат да направят нещо, имащо място в историята - да проявят целомъдрие и воля и да възстановят стадион „Плевен"! И той е ставал поле на големи футболни битки, и той е в спомените на хиляди горди спартаклии! Тези 15 000 по полуразрушените му трибуни на 3-ти декември са повече от ясен знак, че Плевен има нужда от своята футболна арена и е готов да я пълни за любимия Спартак!