Преди седмица в публичното пространство бе лансирана новината, че в БФС имат идея за сформиране на Висша лига. Не случайно се появи като новина, подхвърлена уж случайно на медиите, които пък да се разхвърлят в различни хипотези по въпроса. Това е отработен стил, за да може после да се каже, че всичко това са спекулации. На самата пресконференция след окончателното решение по казуса Литекс, Боби Михайлов на любимия си среден стол в залата за пресконференции се впусна в някакви обяснения по темата. Или поне допусна подобна възможност. Тези изключителни възможности да се чуе мнението на президента са безценни, предвид неговия отработен, интригантски подход спрямо медиите.

Идеята за
Висша лига
циркулира

в пространството и този път може да се каже, че от БФС излиза едно интересно и съвсем не лишено от смисъл предложение. Или най-малкото БФС на Боби и ко правят напъни да си извадят главата от пясъка и да видят, че Титаник потъва със стремителни темпове. Защото редуцирането на отбори в А група до 10, а сега и до 9 още повече увеличи инерцията към неизбежния край на този модел на български футбол.
Идеята за Висша лига в своите основни параметри може и да не е лоша, но е напълно неосъществима заради менталния капацитет на сегашните управници на българския футбол. Това са силно стационарни хора, които нямат визията и енергията да променят каквото и да е било. Казано на политически език те са Статуквото. И като всяко такова, никога и за нищо на света няма да променят навиците си.
Какво обаче е хубавото в идеята за Висша лига? С един замах на секирата се решава основния проблем на нашия футбол - финансирането или да си го кажем сиромашията. За записване в лигата се поставят конкретни финансови изисквания и повечето отбори не могат да си го позволят. Отсяват се на принципа на природата - оцеляват само най -силните. Ако се приложат и още няколко правила ще бъде идеално- да се модернизират терените и стадионите. В този случай не би трябвало да съществуват никакви претенции за развитие на детско-юношески футбол. Този раздел трябва да премине към държавата. Каква ще е

Фактическата
ситуация

ако през лятото се проведе кастинг за участие в риалито Висша Лига. Ще кандидатстват и ще отговарят на условията пет-шест клуба. Отваря се широко вратата за ЦСКА, макар и да не е много ясно как новия формат ще премахне старите правила за лицензиране. Но пък ЦСКА тогава може да кандидатства със съвсем ново акционерно дружество и така дълговете ще останат в миналото. Затова естествено трябва да се вземе благословия свише. При всички положения обаче пътят на армейците и евентуално на Локомотив София до елитния футбол ще бъде облекчен. Което е добре, защото във Висшата лига трябва да играят висшисти!
Това са обаче формалните неща, записване, гаранции и така нататък. Същественото е друго. Висшата лига е утопия, защото създаването и с нищо не променя структурата на клубния ни футбол. Извежда се на преден план банкова гаранция от 2-3 милиона лева като доказателство за стабилност. Истината за финансова стабилност обаче е съвсем друга. Отборите не трябва да бъдат приемани във Висшата лига с банкова гаранция, а с извлечение от приходите си. За да участва един отбор във Висша лига трябва да покаже, че има поне 3 милиона лева реални приходи. И поне половината от тях да не са от спомоществователи и изрекетирани рекламодатели. Защото в този вариант нищо не се променя. Проблемите на нашите клубове идват оттам, че не могат да генерират нормални приходи. От продажби на билети и артикули, от трансфери на футболисти и от участие в европейски турнири. В повечето от тези графи салдото им е нула. Няма как да просперира футбола, ако акционерните дружества не започнат да правят

нормален
футболен
бизнес.

Висшата лига е път по който вече са изминавали други държави. Направиха го в Полша със създаването на тяхната Екстракласа. Много от техните проблеми тогава и нашите сега съвпадат напълно. И при тях се бяха нароили клубове със собственици-парвенюта, които в единият ден искат да са като Реал Мадрид, а на другия нямат пукната злота в джоба. Така в последните години полското първенство се възстанови и сега е едно от най-вълнуващите в Източната част на континента. Но аналогии между Полша и България не могат да се правят в нито едно отношение. Просто различен манталитет.
В Полша поставиха футболът си на стабилна основа, не виждам как това може да се случи в България. И Висшата лига не е вариант за рестарт, а за продължаване на агонията. Целта не е генерално да се започне отначало, а да се отложи още малко неизбежния край. И БФС вече мисли за оцеляването си, колкото и да са автономни и самостоятелни, няма как да не ги касае разпадът на системата.Ще изглежда налудничаво

да има БФС, а
да няма футбол!?


Всъщност идеята за Висша лига макар и пробутвана на масите по елиптичен начин е поредния опит да се избяга от същността. Истината е, че две-три птички пролет не правят. Не може индивидуалните интереси на два-три клуба да са основание за съществуване на проект. По дефиниция всеки проект трябва да удовлетворява всички страни. Сега съществуването на първенство е сведено до амбициите на Лудогорец и Левски. Не може обаче индивидуалните интереси да структурират обща кауза. Не се получава и затова стигнахме дотук. Няма пари без конкуренция. И няма как БФС да направи Висша лига, само за да имат Лудогорец и Левски някакви съперници.
Не е ясно докъде въобще ще стигне развитието на идеята. Ясно е обаче, че бъдещето на българския футбол минава през възстановяване на пирамидата. И както много пъти е писано през пълна аматьоризация. Тогава обаче унищожителите на българския футбол ще са се завърнали в миналото. Където им е мястото!