Голямото дерби между ЦСКА и Левски мина. Емоциите утихнаха. Един мач, една загуба - и какво от това! Има няколко неща, които може би е добра се кажат за този мач.

Първо, треньорът на ЦСКА Любослав Пенев бе принизен, но не и унизен от Левски. След 10-те поредни победи "червените" се помислиха за голяма работа, но всъщност Левски ги върна в реалността. В тези успешни срещи до момента ЦСКА показа две лица - и добри игри, и пълна безпомощност.

А срещу Левски "червените" просто отбиваха номера. Дали Любо е сбъркал със състава, или не, е доста глупаво да се коментира. Обвиненията към него, че не е пуснал Данчо Тодоров и Здравко Лазаров са абсолютно неоснователни. Пенев-младши не може и няма как да разчита двама играчи да преобразяват отбора.

Дори и да допуснем хипотетично, че двамата бяха на терена, при други девет "мъртви души" какво толкова щеше да се промени. С двете птички ЦСКА щеше да цъфне и да върже, едва ли. "Червените" загубиха мача на психологическо ниво и на база мотивация. Излязоха някак си примирени и такива напуснаха терена след края на мача.

Любо загуби надлъгването с Емил Велев на терена

Това е нещото, което ще тегне над него в близко време. Няма отбор, който да на губи. В този смисъл ЦСКА не прави изключение. Само в България, може би защото има 3-4 отбира, които се отличават като класа, гоним някакви глупави серии от 14 или 15 поредни победи и си мислим, че това е голяма работа. За феновете на статистиката това може и да има значение, но за масата минава и заминава. Подобна статистика може да има значение в Англия, Германия, Испания или Италия. Когато играеш в поредни кръгове с Ботев, Беласица и Вихрен (без да се засягат отборите) някак си подобно геройство няма тежест. В този смисъл

ЦСКА и Левски не са извънземни отбори,

та дори и за родния шампионат. Тази загуба на Любо вече е минало и остава за статистиката. Неприятно е, че от Левски, но дойде в точния момент, за да се правят анализи.

Второ, неуспехът би трябвало да мотивира "червените" - и играчи, и ръководители, да се обединят и сплотят в името на крайната цел. Ако се издънят, което е много вероятно, новите шефове от "Титан" ще разберат, че крушите не летят, както си мислеха до момента на фона на успехите, но се иска работа и то сериозна, за да ги обереш.

Иска се да се надгражда това, което е свършено до момента, а не само да се протягат ръце и да се бере нещо, което връзва плод. Загубата показа също така на новите управници, че марката ЦСКА е голяма, но не е единствена в България. В този мач отлично се видя, че хората от "Титан АС" имат насреща си уникална публика, която е обаче много взискателна и лесно ранима.

От другата страна е Левски, който в дните след мача витае в розовите облаци. Нормално и естествено е това, но дано не се изпуснат нещата. Една прилична игра и победа над ЦСКА не означава, че всичко, което лети, се яде. "Червените" са дразнител и това дори и новите в "синия" щаб разбраха и усетиха. Пък и нали сме в годината на бика.

"Сините" налетяха и спечелиха, но дали ще продължат така

Наставникът Емил Велев дори и седнал да води тренировката, ще е прав. Победителите не ги съдят. Просто така стоят нещата. Масовата психоза Гонзо стресна "червените", но подобна форма на атака няма дори да впечатли Славия, Миньор и Пирин. Дреме им на изброените отбори дали Георги Иванов ще бъде на терена или не. Същото е положението и около Христо Йовов.

Двамата играха срещу Локо (Сф) на "Герена", нали. Резултатът - 0:3. Нещо "железничарите" май не се стреснаха. В този смисъл обаче излиза друг проблем. Дали останалите играчи са способни да играят така, както срещу ЦСКА в останалите срещи до края. Йовов игра и срещу Пирин за Купата.

Ефектът също не бе много голям. Същите тези играчи (с много малко изключения), които изнесоха мача срещу "червените", срещу "орлетата" бяха неузнаваеми. Левски има да изчиства куп кусури и ако Велев не успее да задържи добрия тонус, но и да го подкрепи със стабилна игра, нищо добро не го чака. Велев в момента има инерцията и не трябва да допуска да я губи.

Друг е въпросът дали включването на Гонзо и Йовов бе напълно оправдано. Рискът бе двояк, защото развръзката в случая е добра за "сините". Ако не бе, нещата щяха да се развият в тотално друга светлина. Левски хем щеше да изостане на доста точки, хем губи двама основни играчи. В момента "сините" само губят двама основни играчи, което е цената на успеха над "червените".

Наставникът на Левски също не трябва да се главозамайва, защото един успех над ЦСКА е нещо стойностно, но не е всичко на света. На земята има и болка, която за Кокала носи отенъка на БАТЕ и Жилина. Във футбола няма константи, а постоянно променящи се величини. И само и най-вече от треньора зависи дали ще летиш или ще се гърчиш. В момента Левски просто надигна глава, но е доста далеч от опит за полет. Един мач, една победа - и какво от това!