Треньор №1 на България за ХХ век Димитър Пенев даде специалния си коментар за кризата, налегнала българския футбол, шансовете на националите да поправят срама от евроквалификациите и новия селекционер на тима на днешните страници на ежедневника "24 часа".

- Защо се стигна до загубата на шансове за европейското?

- Причините са много. Няма да ни стигне времето да ги обясним. От всичко по малко. Дори и от икономическа гледна точка вече сме на опашката в Европа. Преди произвеждахме, сега само консумираме. Така се получи и във футбола. Преди правехме играчи, сега ги взимаме готови. Значи просто няма как да се получи. "Левски" беше добре преди години, когато имаше 8 юноши в състава и след това ги продаде. В ЦСКА бе същото с поколението на Бербатов, Мартин, Стилиян. Имаше момчета. Един Букарев, за който всички смятаха, че е следващия Любо Пенев. На Светльо Мирчев сина му. Все нахъсани младоци, които се бореха за място в първия отбор. А сега ги чакаме до 23 години да узреят. Ти на 16, ако не се бориш за място при мъжете, никога няма да станеш голям футболист. Аз на толкова заиграх в "Локомотив", на 17 и половина вече бях в ЦСКА. Има още един куп причини, за да се стигне до кризата. Всичко е вързано. Заради това ще трябва още време, за да излезем от нея. Пък нека първо оправим парите в държавата, пък после да му мислим за футбола.

- Може би най-много ли липсва Бербатов.

- То няма как да не ни липсва. Пуста българска завист пречи и във футбола. То не бяха критики към него, че не вкарвал, че се криел. А той рекордьор по голове в националния отбор. Имам чувството, че някой нарочно ги подклаждаше тези настроения. Да не ни задминат. Колко гола още да вкара, за да го признаем. Значи за "Манчестър Юнайтед" става, за България - не. Че кой е по-добър от него? Няма такъв. Но го заливахме постоянно. И нормално е да не издържи. И той има семейство, и той иска спокойствие. Сега времената се промениха. Младите са други. Търсят по-добри неща. Ние навремето играхме 1/2-финал за КЕШ срещу "Интер" за две премии по 40 лева! И след това Мишо Микулаш го начетоха, защото БСФС не давал пари за равен и едва го спасиха човека. Сега с една заплата взимат колкото ние за цяла кариера. Ама играехме. А сега портретите ни само подпират бетона. Всички завиждаха на ЦСКА и Левски, че били офицери, ама и другите не бяха по-назад. Тях пък ги водеха на две-три места на работа и прибираха повече от нас. Но постоянно ни сочеха с пръст. Имаше предприятия, сега ги няма. А като не произвеждаш, след това се чудиш от къде да вземеш пари.

- Завистта е като че ли народна черта.

- Така излиза. През първото полувреме една топка дадоха на Мартин. А той е единственият ни остър играч. Нищо, че в момента не е във форма. От какво е това? На нас ни дай да гледаме какво правят другите, а ние нищо да не правим. Така просто няма да се получи. Никога не се е получавало и няма да стане. Всеки трябва да си върши работата. Вие вашата, ние нашата.

- Значи трябва да се обърне внимание на младите.

- И то спешно. Вижте младежите какви резултати имат. Юношите също. След това се чудим защо при мъжете не вървят нещата. Младежите не са ходили на първенство от времето на Любо и Емо. Юношите имат едно класиране. И на какво отгоре големите да тръгнат и да мачкат. Не може националния отбор да дърпа футбола. Футбола трябва да дърпа националния отбор. Така винаги се е получавало.

Сегашната младеж е друга. Майките ги водят и искат веднага да станат звезди. За да изкарват парите за семейството. Клубовете пък спешно трябва да печелят точки и никой не гледа малките. Взимат се готови чужденци. Я погледнете първенството, че има отбори с един или двама българи в състава. И то от водещите. Тогава как да искаме да се става голям футболист? Не можеш само да взимаш, без да даваш.

Нямаме един терен като хората. В София половината отбори нямат стадиони, пък и скоро няма начин да станат. Все едно като някой направи стадион, ще текне една далавера, та няма край. Тревата вкъщи ли ще си я носи? И след това премиера да пита къде ни е деветката. Тяхната я видяхме всичките, нашата си беше в Манчестър.

- Виждаш ли изход от тази ситуация?

- Винаги ще има изход. Ще трябва обаче доста да се поработи. Да се промени манталитета на някои хора. Не е лошо и държавата да помогне. Все пак става въпрос в крайна сметка и за здравето на младите. Как да стане футболист на 18, след като вече трябва да си оперира колената от терените, на които играе. Ще трябва да им се даде шанс да пробият във футбола. И нещата ще си дойдат на мястото. Таланти винаги сме имали, и пак ще имаме. Но трябва да се видят, да се развият.

Навремето пари в клубовете не влизаха. Всичко прибираха. Ама столът ни бе на ниво на Политбюро. Преди мач спяхме в бунгалата на Панчарево. Сега не може. Дойде ти за три дни на проби и му взимаш хотел. Елитен.

- Ти би ли се съгласил отново да се върнеш?

- Още ми се работи като треньор. Но сега имам достатъчно ангажименти в ЦСКА. И тук има доста работа за вършене, пък и никой не е говорил с мен.

- Чужд треньор ще оправи ли работата?

- Треньорът зависи от материала. Това трябва всички да го разберат. Не може в националния отбор за два дни да научиш всичко. Трябва вече да си готов. Да си класен. Това е. Чужденец, извънземен, който и да дойде, зависи от материала. А отдолу нищо не идва. И какво става. Идва чужденецът, даваш му една торба пари, пак не те класира и си тръгва. И какво печелиш от цялата тази работа? Едно нищо. И от следващата квалификация отново си на същия хал.