През изминалата година собствениците на футболни клубове у нас заложиха на треньори с марка BG. За разлика от последните 5-6 сезона, когато у нас гастролираха много чужди специалисти. Но гръмките имена бяха запомнени с гръмки провали. Шефовете си взеха поука, спряха с експериментите и започнаха да дават шанс на родните специалисти - предимно млади и амбициозни. Чужденци също има, но става въпрос за наставници от съседните балкански страни. През годината у нас работиха двама македонци (Хаджиевски и Кузмановски) и трима сърби (Йешич, Достанич и Петрович).

Само един чуждестранен треньор изкара цялата 2006 година на поста си - познатият на всички Люпко Петрович (Литекс). Неговият сънародник Ратко Достанич също остана начело на тима си (Славия) до края на полусезона. Той обаче не бе начело на "белите" през всичките 365 дни. Пое отбора през лятото и въпреки колебливия старт в официалните срещи, записа 8 победи и само 4 загуби през есента. Шестото място е успех, който не афишира големи амбиции. 

Третият сърбин бе големият провалил се. Обявен за най-добър треньор на 2005 година, станал шампион с ЦСКА, победил Левски, Ливърпул и Леверкузен, Миодраг Йешич бе човекът, когото "червената" България боготвореше. Какво се случи в началото на 2006 така и никой не разбра? Как се стигна до срива в отбора? Дали виновна бе продажбата на Гай и Забавник, дали предсезонната подготовка? Дали вината бе у Стефан Орманджиев или в гонения от всякакви паранои Йешич? Единственото, което се знае, е че ЦСКА от лидер в класирането с 7 точки аванс сдаде титлата. И Йешич логично бе заменен. 

Двама македонци водеха отбори през годината и съдбата им бе повече от интересна. Начело със Стевица Кузмановски Беласица записа най-успешното си представяне през пролетта, като финишира на шесто място след края на първенството. Регистрира серия победи над класни отбори, сред които Левски и Локомотив (Сф). Както и реми с ЦСКА на "Армията". През есента обаче петричани тръгнаха надолу и той бе заменен след едва 6 изиграни мача.

Неговият сънародник Гьоко Хаджиевски се завърна в България и пое Вихрен, след като преди години води и ЦСКА. При него отборът вървеше добре и отново бе хит през есенния полусезон. Преди дни македонецът сам реши да си тръгне и да започне наново в Гърция.

Две интересни имена внасяха допълнителен колорит в така или иначе любопитната "А" група. Гъркът Дионисиос Беслияс бе начело на Вихрен през лятната подготовка, но не записа нито един официален мач. Молдовецът Николай Мадриченко пък бе само на книга треньор на Черноморец (Бс-Сф), тъй като истинският наставник на новоизлюпения състав на Дражев е Иван Атанасов.