БГ футболът като имитиращ продукт

Докато българският футбол спи все още дълбок зимен сън и само тук-таме някой трансфер в последните седмици напомня, че тази игра я има и у нас, вероятно е подходящ моментът за поглед назад към изтеклите 12 месеца. Какво се случи през 2019 г. с любимата ни "ритнитопковщина"? Отговорът зависи от това дали преценяваме чашата като наполовина пълна или наполовина празна.

Песимистите биха казали - ставаме от зле по-зле. Националният отбор записа цяла година без победа, преди да спечели двубой с почти нулево значение. Преди година България поне беше в първите 50 в ранглистата на ФИФА, сега сме се сринали почти до 60-а позиция. Всичките ни отбори освен Лудогорец отново отпаднаха от евротурнирите, още преди хората да са се върнали от летните отпуски. "Орелът" от Разград пък беше разпердушинен от бой от последния в Испания. Изходът от първенството отново изглежда ясен по средата на сезона. Имаме амбиции за големи първенства, но нямаме нито един съществуващ в момента стадион, който да може да приеме мачове от такъв ранг. В тази връзка, готови сме и ВАР да присадим на наша почва, понеже всичко друго в Първа лига е направо блестящо. Все така нямаме нито един футболист, който да се е наложил и да играе в отбор от Топ 5 на европейските лиги.

Източник: GettyImages

Оптимистите все пак има с какво да опонират. Националният отбор излезе от лошата серия с победа над авторитетен противник като Чехия и се готви за плейофите за Евро 2020, в които шансовете на България не са лоши. Загубили сме позиции в ранкинга на ФИФА, но пък оставаме осезаемо над най-ниските нива, които е записал държавният ни тим (84-о място през 2011 г. и неизменно след 60-о в периода 2013-16) - т.е. цялостно задържаме равнището, ако и да имаме трудности да се изкачим нагоре. Всичките ни клубни отбори елиминираха поне по един противник в Европа, а Лудогорец за 4-и път дори излезе от групите на Лига Европа. В Разград очакват пореден футболен гранд в лицето на Интер. И първенството никак не е решено, тъй като шампионите зимуват само с 5 точки преднина пред втория Левски, а Локомотив (Пловдив) и ЦСКА също имат шансове да се намесят в борбата за върха. Кирил Десподов беше привлечен в Серия А, но след като не го оцениха в Каляри, показа уменията си в Щурм (Грац) - въпрос на време е да пробие и на по-високо ниво. Що се отнася до стадионите - на места има и подобрения в материалната база. В Кърджали липсва само осветлението, а "Овча Купел" дори грейна в мрака, така че и тук не всичко е само в тъмни краски. А пък ВАР си е направо задължителен, че на едни им пречат "кабаковци", на други са им проблем пасти, торти, сватби и т.н.

Източник: LAP.bg

Погледнато по-умерено и с опити за реализъм, чашата на българския футбол почти не е мръднала. Нивото е що-годе същото, само дето водата е застояла (някои наши футболни ръководители биха се възпротивили на това в чашата да има вода). Правим крачка напред, после два назад, следва леко настрани, завъртане в ханша, "щрак" с пръсти и обратно на същото място. Имитираме движение и развитие, докато други ни изпреварват и задминават с бясна скорост. Ако оставим метафората с чашата и оприличим българския футбол като автомобил, то имаме 20-годишно ръждясало комби, което пуши, тропа и се влачи в задръстването (каквито се образуват около Националния стадион от време на време, но все по-рядко), докато модерните скоростни коли профучават край нас в бързата лента. Без да ни забележат и без ние да успеем дори да ги огледаме достатъчно.

Това последното прозвуча по-скоро в хора на песимистите. Но струва ми се все пак, че именно в тези симптоми можем да намерим корена на проблемите. Години наред в българската действителност (не само футболна) възпроизвеждаме едни и същи имитиращи действия, които ни създават илюзията, че нещо се прави, нещо се случва. А всъщност всичко или почти всичко си остава постарому. Темата със стадионите се дъвче от 20 години, дори и повече. През това време нито стигнахме до нов Национален (дори и на ниво проект), няма и нито един новопостроен с капацитет над 15 хиляди места. Но може би не ни и трябва, тъй като рядко се събира толкова публика. Все са ни на сърце юношите и все така са последна грижа на повечето клубове, които преследват уж някакви професионални цели. Тук-таме проблясва някоя надеждица и тъкмо си помислим, че идва времето на новия Стоичков, Балъков или Бербатов, тази надеждица започва да блести и в социалните мрежи и чалготеките. Създаде се нов формат, за да стане по-интересно първенството и макар че частично тази цел беше постигната, в самия регламент има огромни дупки. Но си продължаваме с него, щото "Всичко е точно".

"Стига с този негативизъм", биха възроптали футболните хора. Наистина, празници са, трябва малко по-ведро. Само че точно между Коледа и Нова година научихме, че българският клубен футбол е "понижен" още веднъж, макар и на пръв поглед не толкова осезаемо. Носителят на Купата на страната вече ще започва от първи квалификационен кръг в Лига Европа, не от втори. Какво толкова, нали така или иначе минава през предварителни кръгове? Да де, ама друго освен предварителни кръгове не постига никой освен Лудогорец, та затова ни дават повече от тях.

Източник: LAP.bg

А това, че българските отбори след половин година за последен път ще бъдат изобщо част от Лига Европа - това не се и споменава. Да не би да се увеличи още повече този толкова ненужен негативизъм. Ако плановете на УЕФА се сбъднат така, както ги научихме наскоро, от 2021-22 всичките ни клубове (освен шампиона) ще бъдат пратени в "трета глуха" на Европа - Лигата на конференциите. Където всъщност ни е мястото. Вероятно затова и не сме чули дали футболните ни ръководители изобщо са възразили на тази идея на европейската централа. Можеше поне да се настоява за един представител във втория турнир (носителят на Купата или вторият в класирането). Защото такава присъда е прекалено тежка дори и за нашия застоял в блатото футбол, тъй като елиминира и малкото шансове за откъсване от тинята и движение в правилната посока.

И все пак идва ново десетилетие. 10-те години на 21-ви век ги проспахме, може би пък през 20-те ще се осъзнаем и ще предприемем нещо позитивно. Дано да е и повече от едно. Ако трябва да завърша позитивно, бих казал следното: Най-хубавото е, че любовта и интереса към футбола у нас все още ги има. Таланти също продължават да изникват. Въпросът е с тях да се работи правилно, а не да се имитира дейност. Тогава и нивото може да се повиши, и публиката може да се върне на стадионите (дори и в сегашното им състояние). Но само ако всичко е наистина, а не наужким. Време е БГ футболът да престане да бъде имитиращ продукт, защото на такива "стоки" първо цената им е по-ниска, а и нямат право да носят същото име.

БФС осигурява контрола на националите през февруари

ФИФА няма официална дата тогава