В днешно време изобщо не прави впечатление трансферът на който и да е български футболист в която и да е точка на света по света. Но преминаването на наши в чужбина е рядко явление, що се отнася до вратарите. Когато това стане, случаят е със средняшки, дори посредствен западен тим. Последният пример е вероятността титулярният страж на категоричния лидер у нас ЦСКА – Ивайло Петров, да облече екипа на последния  в немската Бундеслига - Дуисбург.

Генералната тенденция е, че когато някой наш футболен страж замине за странство, то ще е в съседни страни. В този смисъл пребиваването на националния ни вратар Димитър Иванков в турския Кайзериспор се приема за «обикновен» трансфер. Защо се получава така?

Причини колкото щеш. На първо място този пост е по-трудно продаваем от полевите играчи. Другият факт е, че нямаме силни традиции в износа на вратари. Сравнително рядко стават трансфери на Балканите, в бившия соцблок сделките също не са чести, а в първенствата от Западна Европа са почти мираж. По тази причина нямаме и изградено лоби, което да създава и да съхранява традицията. Каквото имат например поляците, плъзнали в най-силните първенства и в едни от най-могъщите клубове. Следовниците на Томашевски и Костка са Дудек, отишъл в Реал Мадрид, след като донесе пета КЕШ на Ливърпул, Боруц в Селтик, Кушчак в Манчестър Юнайтед, Фабиански в Арсенал.

Или какво да кажем за чехите, чиито следи тръгват от Планичка, минават през Иво Виктор, сега продължават с Петер Чех в Челси и Радек Черни в Тотнъм? Да не говорим за школата на бивша Югославия с Беара, Шошкич, Чуркович или унгарската с Гюла Грошич, Месарош през 70-те и 80-те години и Кирали в днешно време. А за положението в някогашния СССР говори фактът, че единствената «Златна топка» за вратар я взима през 1963 г. Лев Яшин, който замества на вратата на Динамо Хомич.

Но да продължим за реалностите в българския шампионат. В такова първенство като нашето можеш случайно да видиш някой голаджия, който сравнително лесно вкарва. Но никой мениджър няма да иска да предложи последния човек пред голлинията, чието серкме е скъсано от попадения. 

През този трансферен прозорец впечатление направи преминаването в Оцелул на Стоян Колев. Но неговото отиване в румънското първенство влиза в рамките на предвидените възможности. Докато бе в Локомотив (Пловдив) Колев на няколко пъти ходи до Удине лично с Христо Бонев. Трансферът му в местния Удинезе, който бе сключил шефство със „смърфовете”, уж изглеждаше нарисуван. После реален бе вариантът «Тревизо». Но така и не стана. И понеже става въпрос за трудно продаваем пост, се смята, че Оцелул е успешна спирка за Стоян.

Както бе споменато, от страна на „зебрите” от Дуисбург има оферта за „червения” вратар Ивайло Петров. Вариантите за интереса са два. Логичният е, че Пифа показва изключително стабилни игри начело на водача в „А” група. А другият е, че българският национал Благой Георгиев има добри изяви за тима от Бундеслигата и може би фактът, че е сънародник на Петров, е допринесъл за интереса.

Любопитно е да се спрем на различни ситуации, които са белязали историческото развитие на родното вратарско съсловие.

ФК 13 и «бяла» романтика

Както казахме, сега можем да си мечтаем българин да бъде вратар на елитен немски отбор или на френски шампион, но е имало и такива случаи много назад във времето. Първият наш вратар, който пробива в Западна Европа, е този на ФК 13 - Атанас Талев–Ацко. Той играе в края на 30-те в Байерн (Мюнхен). След края на кариерата си се преселва в Швейцария. Трябва да мине едно десетилетие, за да може пъртината да бъде продължена от «бели» следи. Става въпрос за двама изключителни вратари на Славия от първата половина на двайсети век - Райчо Богословов и Димитър Антонов-Гробаря. Райчо е архитект. Отива да учи в Германия през 1940 година. Първо тренира малко в Байерн, но после приятел го привиква да играе в Мюнхен 1860 между 1940 година и 1942, като печели и купата на Германия. След това се завръща в България.

Неговият заместник в Славия е Димитър Антонов. Получава прякора Гробаря още в детските години, защото много обичал да копае с ръце под камъните. След войната – през декември 1945 г., Митко заминава заедно с тогавашния треньор на «белите» - австриеца Франц Кьолер, за Виена. Там играе известно време във Винершпортклуб. После се установява във Франция. Владее езика перфектно, защото е учил във френски колеж в Пловдив. След като се адаптира лесно, Антонов става шампион на Франция с Рубе през 1947 гoдина. Отборът е с 53 точки, а втори е прочутият тогава Реймс с 49. Маститият френски коментатор, работил дълги години в «Екип», Виктор Сине е изключително ласкав в спомените си за него:»Димитър показваше невероятни рефлекси, а в наказателното поле беше като лорд.»

Желязната завеса

След 9 септември 1944 г. наши вратари не могат да излязат в чужбина по понятни причини. След блестящия трети мач за КЕШ срещу Атлетико Мадрид в Женева през 1959 година вратарят на ЦСКА Георги Найденов има оферти от испански отбори. През 1968-а след уникалното си представяне на приятелския мач между Англия и България, завършил 1:1, британски тимове искат стража на Славия  Симеон Симеонов-Мони. Но и в двата случая пътят е или бягство, или оставане в родината. Двамата предпочитат да завършат кариерите си у нас.

Джони Велинов преди и след

Случаят с прочутия страж на ЦСКА Георги Велинов е емблематичен за доста родни вратари, чиято кариера преминава преди падането на Берлинската стена и след това. Когато е на 24 г., прави фурори в турнира за КЕШ през 1981-а срещу Реал Сосиедад и е главната причина испанският шампион да бъле елиминиран. На «Армията» пристига факс от Сарагоса, но Джони така и не се облажва от офертата по понятни идеологически причини. През 1984-а след мача с Монако за купата на УЕФА на излизане от стадион «Луи II”  български емигрант, който живее в Швейцария, му казва: ”Остани тук. Веднага ще почнеш да пазиш за Монако. Предлагат ти на ръка 1 милион и половина щатски долара.” И когато Велинов вече има възможност да излезе на Запад, го прави в не толкова атрактивните португалски тимове Брага и Академика. 

Още двама първи - Лафчис и Станев

След като Димитър Антонов става първият български вратар - шампион на чужда страна, още двама наши успяват да станат държавни първенци. По средата на 80-те години, по време на така наречената перестройка, се чувства малко свеж полъх и във футбола. Томас Лафчис, който има двойно гражданство – българско и гръцко, заминава в южната ни съседка и през сезон 1983/1984 взима дубъл – шампионска титла и купа на страната. През пролетта на 1985 година стига до полуфинал за КЕШ като ПАО отпада от Ливърпул. В годините на демокрацията Радостин Станев прави успешен гурбет в Легия Варшава, руския Шинник (Ярославл), румънския Национал (Букурещ) и кипърския Арис (Лимасол), преди да се завърне сега в Спартак Варна. Когато преминава през пролетта на 2002 година в Легия, в края на сезона триумфира с титлата на Полша.

През лятото отпада в квалификациите за Шампионската лига от Барселона след 0:1 у дома и 0:3 на «Ноу Камп». В периода, в който Радо пази на варшавския тим, негова резерва е някой си... Артур Боруц, който сега прави чудеса в Селтик и е национален вратар на «Дружина Полска».

Две от българските вратарски «жертви» след 10 ноември стават Йордан Господинов и Здравко Здравков. В силния период на Нефтохимик се получава оферта от Спартак (Москва) за изключително силно играещия сливналия. Започват се преговори. Заради високите искания от страна на бургаския клуб руският гранд се отказва. После пак подновява офертата, но се стига до задънена улица. Случаят през 2002-а със Здравко Здравков е емблематичен. Той отива на проби не къде да е, а в английския колос Арсенал. И този трансфер обаче пропада.
 
Михайлови и историческият парадокс

Вратарската династия Михайлови роди типичен български парадокс. Съвсем нормално дядото Бисер не можа да излезе от България заради наличието на Берлинската стена. Боби чак в края на кариерата си смогна да поиграе в «бели» страни, но в отбори без блясък. Нито португалският Белененсес, нито френският Мюлуз, нито английският Рединг тогава бяха нещо. За сметка на това синът ще има в биографията си записани тимове като Фиорентина, Ливърпул и Твенте. Засега... Нищо, че в единия бе на проби, а с другия подписа и отиде транзит при холандците...