Без гратисчии на Вечното дерби!

papagalex

VLAD

Деева, значи Тунжата си се търкаля по земята.

tundzhaka

кво да и снимам изпочупени са половината.

VLAD

Тунжай, я снимай поне диваните и столовете у вас да види поне ККто какво е платил.

mottorrhead

Всъщност за жаки е само тоеа . Сприятелиш ли се с глупака, не ще се отървеш от срам, и затова сега послушай съвета мъдър на Хайям: отрова приеми, но нека да е приета от мъдрец, а от ръката на глупака не вземай ти дори балсам.

papagalex

Мотор,ти си свършил курса отдавна

mr-jacks

Маторя е гнусна кълнеща утрепка. Скоро ще си пльосне шкембака при тебе.

mottorrhead

И аз съм гоУем ама Омар Хаям е съвсем друга бира

papagalex

Кучавия пратил косми от Нерона на геврека,си ги мирише

VLAD

Абе от селски Ямбол само един знам тука у форума. А Ямбол е такава селяния, че Хер като се родил там се засрамил и избегал чак у Варна.

german

хари, кой се губи от тревица у дома, бе весели гъбки си ял

mottorrhead

Или пък това, четете бе опитайте се да вникнете малко във рубаите 1 На философите не станах мил, но види бог дали съм съгрешил. Да, нищо съм и нищо днес не ми е ясно, дори не знам защо съм се родил! 2 О, колко мъдреци поглеждаха с печал към тоз и онзи свят; и що? — Без жал отнесе ги смъртта; безсмислени пророци — днес тяхната уста е пълна с кал. 3 Ще дойде краят, но кога — кой знае? Да пием вино — истината май в това е. Не си лоза, глупако: от пръстта — едва ли някой ще те откопае! 4 И все пак истина е, вдъхновено в ума ми всичко беше прояснено, но въпреки това ще ви повторя аз: от виното не срещнах по-блажено. 5 През младостта се спусках неумел към разни философи — и без цел им вярвах… Но през същата врата излязох, през която бях дошел. 6 Тревата виж, изгряла в пролетта, над нея полегни с виновността: защото — знаеш ли из чии красиви любими устни расне бавно тя? 7 Не трябва, не мисли за утрешния час: приятелю, живей под слънчевата власт. Когато ний умрем, веднага ще догоним избягалите векове пред нас. 8 От мисли, полусънни обкръжен, аз чашата разбих опиянен; а тя прошепна: „Бях аз като тебе и ти ще станеш глина като мен.“ 9 Какво сме ние? На земята през май най-хубавия цвят, връх и долина необятна, на рая — рай, на ада — ад. чрез нас се просветлява бавно дълбокото око на свода, ако светът е пръстен — ний сме над златото му скъп ахат. 10 Ако съм сигурен, че утре вода и хляб ще имам пак, ако над моя поглед грее светото слънце като мак, тогава просто няма смисъл, мигар съм длъжен да слугувам на този, дето е от мене три пъти по-голям глупак. 11 И за какво? Кой тук пристига? Кой там отвъд си заминава? Една загадка притаена за всички мъдреци остава. В кръга началото къде е? Къде е тънкия му край? Ако отнякъде сме спрели, къде ще отшумим тогава? 12 Ще си заминем с поглед плах — но за света какво е? И няма път, и няма смях — но за света какво е? Ний си отидохме — а той е бил и винаги ще бъде. От нас дори не виждам прах — но за света какво е? 13 Върти безкрайно колелото развеселеният грънчар. В грънчарницата, край вратата, застанал сам по навик стар, с изкусни пръсти той извайва глиноразцъфналите чаши от глезена на някой беден, от черепа на някой цар. 14 Сприятелиш ли се с глупака, не ще се отървеш от срам, и затова сега послушай съвета мъдър на Хайям: отрова приеми, но нека да е приета от мъдрец, а от ръката на глупака не вземай ти дори балсам. 15 Трезв ли съм — не зная радост, ставам тъжно мълчалив А пиян — светът за мен е като винен свят мъглив. Ала някъде в средата, имам малък светъл миг, дето просто го обичам, че съм в него още жив. 16 Съборил ни е на земята, като из блюдо, този свод и ни залива със неволи, и ни полива с глад и пот. На каната и твойта чаша единствено се довери, че между тях тече пенливо кръвта на нашия живот. 17 Освен грънчарския чекрък бих разменил изцяло за чаша вино моя плащ, чалмата си и шала. Как ще живея утре? Всичко на виночерпеца ще дам. Нали това светата майка не ми го е тъкала! 18 Залъгват ни: ще има в рая небесно хубави жени. И много вино ще се лее сред вечерните механи. Жени и вино! Но защо ли това неизмеримо благо — кой и защо, тук на земята, за нас жестоко забрани!? 19 От всички, дето по реда си приеха кротко свойта смърт, поне един дали намери спасение, обратен път? Живей, целувай, пий до дъно в минутата на кръстопътя, че няма връщане и няма ей тези радости отвъд. 20 Египет, Рим, Китай далечен — владей с жестока мъст! Бъди ти вечен самодържец — света разпни на кръст! Със нищо по-различен няма да бъде твоят край: три лакти бяло покривало и пет аршина пръст. 21 Веднъж пред кръчмата видях един пиян, поспрял за кратко, през рамото с молитвен плащ — той чашата държеше сладко; в миг забелязал моя взор, отвърна стареца печално: „Смъртта ни чака там, отвъд, и затова — да пием, братко

papagalex

Гръцка скаридо,опитваш се се присламчиш към близнаците,които се защитават и сипват на всеки кой ги нападне,ама не си познал

german

моторфюрер, Шандор Петьофи се произнася на унгарски - Александар Петрович, наш човек е бил

tundzhaka

each, като каза смърсещо на полуразложено, то маторя ако го метна у трупната ферма ще плъзне епидемия...

mr-jacks

КК, Кухата Кадъна иска да ти пее "Лапалай Трътка уеве" на ушенце!

papagalex

Мотор

tundzhaka

матор, уcpa с мазните си лaйнa всичко.

papagalex

Костакурта,кефиш ма,обичам ти пяла дивия с 2 думи

mottorrhead

ЛУДИЯТ Защо, вий, хора ме безпокоите?! Махнете се ! Аз бързам, бързам, страшно съм зает ! Плета камшик от слънчеви лъчи, да шибам гневно този подъл свят! Да вие той, а аз да се присмея, тъй както нявга той ми се присмя ! Ха-ха-ха-ха… В живота е така, един скърби, а друг му се присмива. Но идва смърт и казва кротко “млък” ! И аз умрях веднъж. То бе отдавна. Във чашата ми сипаха отрова – не други, а приятели добри. Аз паднах мъртъв, ням и вцепенен, а те над мен притворно заридаха. Как исках аз да скоча изведнъж! Да им отхапя носовете! Но ”не”- си рекох. Нека им седят, нека имат носове, тa да миришат – когато гния да се задушават ! Ха-ха-ха-ха-ха… А знаете ли, где трупа ми скриха ? В Африка пустинна. Но една хиена ме подуши и изрови. Хиена беше моят благодетел. Поиска тя бедрото ми да схруска, но аз й дадох моето сърце – отровена от него тя умря. Ха-ха-ха-ха… Човекът е такъв, на добрината със зло отплаща… А разправят, бил той земен корен на прекрасен цвят, разцъфнал горе в небесата. Не вярвайте ! Измама е това ! Човекът сам е цвят, но коренът му в ада черен никне… Това научих от един мъдрец, но той бе луд. Умря от глад горкият ! Да бе обрал света ! Ха-ха-ха-ха… А знаете ли, на човешка реч какво е песента на пъдпъдъка ? Тя означава “бягай от жени “ ! Жените тъй изсмукват нас мъжете, както моретата реките. И ясно е защо ! Да ги погълнат ! А женското животно е красиво, красиво, по-коварно от отрова, която в чаша златна устните ни мами. Аз пих от теб измамлива любов и капчица от тебе по е сладка от пълното с отровна жад море. А виждали ли сте морето вие, когато ураганът го люлее и сее в него като семе смърт. А виждали ли сте ураган, като селяк със вила от светкавици в ръка ? Ха-ха-ха-ха… Узрее ли плодът и пада от дървото. И ти Земя, узря ! Пропадай ! Сгромоли се ! Не паднеш ли – до утре ще те чакам ! Тогава сам ще те пробия до средата и сам ще те натъпча със барут и сам ще те подпаля – да се пръснеш на прах във тези небеса ! Ха-ха-ха-ха ЛУДИЯТ Тсс… Мирно!… Тихо!… Махнете се! Аз бързам… твърде съм занят: от ярки слънчеви лъчи аз бич ще оплета ¬ да бия тоя свят и на плачът му с смях ще отговоря, и той на мене смейше се така… Ха-ха-ха-ха! Плачът, смехът ¬ на туй стои светът, а дойде смърт ¬ и всичко стихва тоз час. Аз също бях умрял… Поднесоха ми яд в същата оная чаша, с която *** се с мене! И що, убийци? Що? Решихте да скрийте дирите?… И дека? В земята с мойто тяло… И без срам, лъжци, плакахте ми над гроба! Насмалко що се не дигнах за носовете да докопча вас. Но се оставих… Хай, нека им се радват, рекох, в калта да имат със какво да ровят, да мислят, че аз гния в черната земя… Ха-ха-ха-ха! А де е гробът? В Африка далечна!… Но пак имал съм чест: хиена ме из ямата изрови. О, тоя звяр е моят първи благодетел; но аз безбожно го излъгах: ръката ми той искаше да лапне, а аз сърцето си подставих… Горкият, в миг отровен там умря. Ха-ха-ха-ха! Така се хората разплащат: за всякое добро със зло! А хората какво са? Казват, че уж биле творение чудесно на оня, що царува в светлото небе… А ази казвам, че са чада на злото във кромешний ад. Туй казваше и философ един. Той също като мене бе глупец, защото нямаше трохица хляб. Глупец, глупец! Не би той гладувал, да знайше да краде и да убива, да! Ха-ха-ха-ха! Чудете ми се, че се смея, а то отдавна трябваше да плача… Омразен свят, облян в сълзи!… И Господ Шандор Петьофи Който разбере и вникне в това, ще разбере що за човек съм