"Топспорт" продължава поредицата "Хроника на падението", посветена на затриването на футболни отбори с традиции у нас. Поводът е изхвърлянето на Беласица (Петрич).
Вчера ви запознахме с това какво направиха южняците при първото си влизане в "А" група в началото на 80-те години. Днес продължаваме с периода, в който петричани отново се бореха за място в родния елит.
След изпадането през 1984 година Беласица продължи свободното падане надолу, като тимът се задържа само един шампионат във втория ни футболен ешeлон, за да се озове при аматьорите от югозападната „В" група.
Футболистите, които останаха завинаги в историята на Петрич един по един напуснаха стадион „Цар Самуил" и тимът задълго изчезна от картата на елитните състави. Промените, които настъпиха след 1989 година, се отразиха на всички футболни клубове у нас. Бела не правеше изключение в това отношение. Отборът все пак стигна до „Б" група, но там си остана.
Това бе отбор, който трудно можеше да пробие до върха в класирането. На президентския мостик се изредиха местните бизнесмени Костадин Лялев и Кирил Борисов- Гунди, които обаче така и не успяха да върнат тима сред най-добрите у нас.
Въпреки това в годините на възраждането на футбола в Ловеч Гриша Ганчев хвърли поглед към Петрич.
Литекс купи в пакет от Беласица Димчо Беляков, Николай Димитров- Джаич и Димитър Карадалиев. Тримата станаха двукратни шампиони на България, а Беляков се утвърди като един от основните голмайстори на Литекс по това време.
Говорейки за Беласица, задължително трябва да се спомене и за Национална спротна база „Цар Самуил", която в годините преди 1989-а бе основна спирка на най-известните български спортисти по пътя им към медалите от олимпийски игри, световни и европейски шампионати.
Съоръжението, което разполагаше с много добра лекоатлетическа писта, два футболни терена, тенис корт, хандбална зала, плувен басейн, зала за борба, сауна, хотел, ресторант и административна част, логично се превърна в апетитна хапка за бизнесмените.
Кирил Борисов, който по това време бе начело на Беласица, получи разрешение да стопанисва всичко това от тогавашният шеф на спорта Цвятко Барчовски. Любопитно е, че този президент на клуба остана във владение на НСБ „Цар Самуил" и тогава, когато спря издръжката на клуба.
Почти през цялото последвало управление на Костадин Хаджииванов Борисов ба стопанин на базата. Всичко бе оставено на произвол, като в един момент той се интересуваше само от обектите, които носят приходи - хотел, ресторант и басейн.
Борците тренираха около кофи, наредени по тепиха - те трябваше да събират водата от течащия покрив. Разказваме всичко това, защото то имаше пряко отражение върху футболния клуб и неслучайно няколко години по-късно теренът на стадион „Цар Самуил" се превърна в един от най-лошите и одумвани от футболните хора у нас.
При такава обстановка през 1997 година се появи Костадин Хаджииванов, който изяви намерението си да вкара нещата в ред и декларира основен ремонт на всички спортни съоръжения.
От спортното министерство обаче оставиха базата на предишния президент и така се стигна до парадокса Беласица да не е стопанин на собствения си дом. Въпреки проблемите със собствеността, тимът тръгна нагоре и хората отново замечтаха да се повторят славните години от преди време.
Само за две годиин Беласица извървя пътя от аматьорите до „А" група. При новите условия в обществено-икономически и политически план тимът трябваше да скъса с романтичното си минало и да действа, както всички останали клубове. В Петрич започнаха да пристигат чужденци, което до този момент не се беше случвало.
Партньорството на Хаджииванов с бразилският мениджър Джери Перейра бе много добро, като само малка част от сънародниците на Перейра се провалиха в Бела. Нещо повече. Тимът направи и няколко сериозни трансфера, като продаде Вава, Диану и сърбина
Милованович на Левски.
В годините след това Маркиньос и Ели Маркес се озоваха ЦСКА. Нека напомним, че Жулио Сезар бе пласиран на турския Денизлиспор. И в този период имаше мачове, които останаха завинаги в съзнанието на запалянковците, като един от тях бе победата над ЦСКА с 2:0 през есента на 1999 година.
Мачът бе белязан и от безредици по трибуните, като полицаи и фенове на "армейците" влязоха в сериозна битка, а впоследствие вината бе прехвърлена на органите на реда. Трябва да се признае обаче, че и "червените" фенове дадоха своя „принос" за тази грозна.
Въпреки че се провали в Левски, Нешко Милованович в този момент бе Принца на Петрич след двете си попадение във вратата на воденият от Димитър Пенев тим. Последваха няколко изпадания и завръщания в „А" група, заради което Беласица бе наречен отбор асансьор.
Веднъж петричани се озоваха в „А" група по административен начин, купувайки лиценза на Хебър (Пазарджик), а през 2003-а бе последното завръщане сред най-добрите у нас. В баража на стадион „Локомотив" в София старият регионален враг Пирин бе надигран с 4:1. За да почнат мъките...
