След близо тригодишно отсъствие Ангел Бончев се върна на родна­та футболна сцена. Миналата седмица той бе обявен за изпълни­телен директор на Спартак Плевен. За последно Бончев бе част от ръководството на Спортист Своге по време на участието на ти­ма в елита. Дългогодишният президент на Литекс даде ин­тервю пред "Тема: Спорт". Той говори за амбициите си с плевенчани, миналото с ловчанлии и най-черната страница от живота му - отвли­чането на него и съпругата му, която наскоро почина.
- Г-н Бончев, кое ви накара да се върнете към футбола?

- Първо, защото съм безработен, второ, собствениците на клуба и спонсорът са ми приятели и трето­то е опитът, който имам. Аз съм се занимавал с това нещо и смятам, че съм постигнал някакви успехи и мога да помогна на Спартак Плевен.

- Липсваше ли ви футболът?

- Това ми беше основно занимание преди, така че когато човек е спрял да го прави, винаги му е липсвало. А и много големи мигове имам в спорта и конкретно във футбола, към кои­то често се връщах през това вре­ме.

- Как ви се видя Спартак Плевен в контролите с Литекс и Лудогорец?

- Играхме срещу два от четири­те най-добри отбора в България към момента, така че проверките бяха повече от полезни. Виждам потен­циал в отбора, момчетата са млади и талантливи, но просто известно време са били в такова неведение, в което колкото и да си оптимист, като нямаш перспектива и сигур­ност за утрешния ден, не можеш да изискваш от тях. Фактът, че през есента са били първи и втори през целия полусезон, говори достатъчно за техните качества. Смятам, че можем да се справим със задачата, която стои пред нас - влизане в А група. Ако нямах надежда и не вяр­вах, че ще успеем, няма логика да се хвана с тази работа.

- Как се стигна до избора на Сте­фан Колев за старши треньор?

- Това е еднолично мое решение. Ръководството ми е дало картбланш и пълната власт да сезанимавам изцяло със спортно-техническата част. Стефан Колев няма нужда от представяне. Малко футболисти имат неговите успехи -пет пъти шампион на България (б.а. - два пъти с Литекс и по веднъж със Славия, Левски и ЦСКА). За мен се е доказал. Минал е по цялата футбол­на стълбица и като играч, и сега ка­то треньор.

- Двамата работихте за послед­но заедно в Спортист Своге, но не постигнахте кой знае какви резул­тати и после тимът изпадна от А група...

- Аз го бях поканил там за помощник-треньор, но така се стекоха обстоятелствата, че впоследствие пое отбора. По една или друга при­чина обаче нещата не се получиха. Нямаше ги нужните условия за ус­пехи и затова се и махнах. На Сте­фан Колев му вярвам и докато аз съм в Спартак Плевен, и той ще бъде с мен. Тук е мястото да благодаря на ръководството на Левски и на Иво Тонев, като това не е опит за подмазване. Той реагира веднага на мол­бата ми, защото Стефан беше треньор в школата на Левски-Раковски, и му разреши да дойде с мен и дапоеме Спартак Плевен. Все пак Колев си имаше работа, а знаете в днешно време какво е човек без работа.

- Как се чувствате чисто жи­тейски след всичко, което прежи­вяхте в последните години?

- Знаете какво се случи с мен - пър­во отвличанията, после съпругата ми почина... Тежко е, но животът продължава и трябва да се борим с него, защото понякога е много су­ров.

- Връщате ли се често към тези моменти?

- Това са чувства, които трудно се описват и рани,които не зарастват. Едва когато на човек му се случи такова нещо, си дава сметка за всичко.

- Простихте ли на Гриша Ганчев?

- Това не мога и не желая да го ко­ментирам. Тук няма място за прошка, както се случиха нещата с мен и се съпоставиха впоследствие с вре­мето.

- Предполагам сте следили какво това, което прави Христо Стоич­ков?

- Ицо ми е личен приятел още от ЦСКА и сме били много време заедно. И до ден днешен сме си приятели и се виждаме. Той се отнася много добре с мен, аз с него също. Това, ко­ето прави в Литекс, е доста добро. Резултатите няма да закъснеят. Виждате, че в момента Литекс е отборът, който дава най-много на­ционали на всички нива.

- Може ли скоро Литекс пак да е шампион?

- Работил съм там и знам, че имат шансове и възможности. В Лу­догорец преди контролата ни с тях, пък видях нещо, което доста европейски клубове го нямат - уни­калната им база. Ивайло Петев и Ге­орги Дерменджиев, с които съм ра­ботил в Литекс, ме разведоха из нея иостанах силно впечатлен. Моите уважения към Левски и ЦСКА, които сауникални като история и постижения и никой никога, докато съм жив, няма да ги бие в това отноше­ние, но с това, което Лудогорец са направили за такъв кратък период, самного по-напред от тях. И не нап­разно са лидери вече втори пореден сезон.

- Имахте ли други варианти за ра­бота в последните години?

- Имах разговор с Наско Узунов за Локомотив Пловдив повремето на Константин Динев. Нонещата се разпаднаха.

- Бихте ли се върнали някога пак в Литекс, където минаха едни от най-добрите ви години във футбо­ла, след всичко, което се случи?

- Няма как да стане. Това бяха 25 години от моя живот, през които съм дал всичко и семейството си съм прескачал. Тази случка пък допри­несе задруги случки между мен и едноличния собственик на Литекс. Та­каче не искам да им се меся.

- Какво е нужно още на Спартак Плевен, за да се пребори за първи­те две места, даващи право на ди­ректна промоция в А група?

- Много неща ни трябват. Задъл­жително трябва да се подсилим на един-два поста, които за мен на то­зи етап са празни. Общината трябва да се ангажира истински с базата, както например се е отнесъл кметът на Разград към фамилия Домусчиеви. Да, направили са много до­тук, но трябва още. Ако влезем в А група, стадионът ни няма да получи лиценз, а това не е малък проблем. Не отива на Спартак Плевен да е в ели­та, а да играе в друг град например. Иначе битката ще е доста трудна, защото и други отбори имат свои- те амбиции за елита, като Нефтохимик, Светкавица, Банско, Раковски. Идеята ни е не само да влезем в А група и после веднага да излезем. Трябва да сме постоянни.