Делегат на квалификационния турнир за девойки до 19 години, който се провежда в Добрич и Албена, е бившият известен международен арбитър и добър приятел на България Алексис Поне. Колоритният и атрактивен белгиец бе така любезен да отдели време и да сподели мисли относно случващите се събития в последните няколко седмици в българския и европейския футбол.

- Г-н Поне, добре дошли в България. Какъв е поводът за поредната ви визита в нашата страна?
- Благодаря! Винаги е приятно, когато съм във вашата страна, а поводът е
квалификационният турнир за девойки до 19 години, на който УЕФА ми гласува
доверие да съм делегат. Разбира се, освен това на мен ми е приятно, че отново мога
да се срещна с приятелите ми от вашата страна, а така също да натрупам нови спомени от България, защото имам много добри чувства към страната ви.

- У нас сте известен освен с изявите като елитен съдия и делегат на УЕФА, и с топлото и приятелско отношение към страната и футбола ни. На какво се дължи то?
- Наистина добре се чувствам тук. От първото си посещение в България преди повече от 30 години до ден-днешен всички срещи и контакти с хората, които се занимават с футбола, а и с обикновените ваши сънародници, са ми носили винаги много силни емоции и винаги съм посрещан топло и приятелски. Това ме прави щастлив и естествено всяка моя визита очаквам с нетърпение и радост. Особено приятелски топли отношения имам с президента на вашата централа Борислав Михайлов - отличен футболист и интелигентен мъж, Иван Вуцов - мой много добър приятел, както естествено и с бившите футболни съдии и ръководители - Борислав Александров, Йордан Жежов, Иван Леков. Може би пропускам някого, за което се извинявам, но приятелите ми в България са много и използвам възможността да ги поздравя всички чрез страниците на вашия вестник.

- Споменахте имената на Борислав Александров и Иван Леков. Какъв е вашият коментар за това, което се случва в българското съдийство в последно време?
- Когато пристигнах в България, научих за проблемите, които в момента имат добрите ми приятели Александров и Леков. Меко казано, съм учуден и изненадан. Не съм в позиция да давам мнение и оценка, но мога да кажа съвсем отговорно, че аз разграничавам професионалните от личните проблеми и ситуации. Надявам се всичко да бъде изяснено и нещата да дойдат в правилната и справедлива посока. Това, което става и се случва във футбола, не е добро и по никакъв начин не помага за развитието на играта у вас. Също така не помага и за развитието на съдийството и смятам, че компетентните органи ще свършат своята работа и моите приятели ще изчистят имената си във връзка с разразилия се скандал.

- Вие сте известен съдия от миналото. Не станаха ли много скандалите в Европа в
Основата, на които почти винаги са съдиите и техните осъждания?
- Прав сте, така е, но нека имаме предвид, че вече живеем в едно ново време, в което
във футбола навлязоха много хора с много пари и влияние, които генерират огромни
средства и търсят бърз ефект и резултат. Едно време, когато аз бях действащ съдия,
хората бяха във футбола заради самата игра и емоцията, която предизвикваше тя. Хората обичаха играта, а парите бяха следствие от всичко случващо се на терена. Сега не е така и УЕФА чрез система за защита на интересите на футбола се опитва според възможностите си да ограничи и намали до минимум нещата, които пречат и разяждат играта от вътре.

- Като делегат на този квалификационен турнир на УЕФА за девойки до 19 години,
какво е мнението ви и отношението ви към женския футбол?
- Преди няколко години президентът на ФИФА Сеп Блатер каза, че бъдещето на играта е в развитието на женския футбол. Един френски писател още по-рано казва, че бъдещето на мъжа се крие в жената. По този начин ви отговарям на въпроса и обяснявам отношението си към женския футбол. Винаги съм твърдял, че при жените има емоция, желание и стремеж за усъвършенстване повече отколкото при мъжете. Съгласен съм с господин Блатер и по всякакъв начин се опитвам с моят опит и енергия да помагам на женския футбол. Поздравявам БФС и градовете домакини за перфектната организация и страхотна база, която предоставиха за този турнир. Призовавам също вашата футболна централа да се опита да създаде истинско първенство при дамите, както и да се подобри качеството и селекцията в женския ви футбол. Тук видях хора, които имат желанието и амбицията да го направят, но им трябва помощ. Трябват ви реални средства, които ще ви помогнат да стигнете и да развиете футбола така, както се прави от години в Германия, Китай, САЩ, Норвегия и други страни, където женският футбол по популярност и изяви надминава мъжкия.

- Вашият коментар за последното решение на УЕФА за увеличаване на броя на финалистите на европейското от 16 на 24?
- Научих в България новината за това решение. Мисля, че трябва да изчакаме да мине време, за да разберем дали това е правилно. Лично аз съм изненадан, защото очакванията ми бяха броят на отборите да не е 24, а 20. Като цяло смятам, че това е една много дълбока промяна, която крие огромни рискове, предвид на това, че до финалните кръгове могат да стигнат отбори с по-слаби възможности, което автоматично може да намали интереса към финалите. Естествено, щом е решение на Изпълнителния комитет на УЕФА трябва да се съобразим с него, но пак казвам, че за мен по-реалната и по-истинска бройка на отборите бе 20.

- Вие сте енергичен и нямате умора и пренасищане от футбола. До кога смятате
да се занимавате активно с футбол и не мислите ли вече за заслужен отдих...
- Благодаря ви, ласкаете ме. Докато имам физическа възможност ще се занимавам с любимата игра. Футболът е вторият ми живот, а почивка ще имам тогава, когато напусна този свят. Многото контакти, емоции и приятели, които имам във футбола, ме държат жив и ме карат с всеки изминал ден да бъде по-активен и да изпълнявам ангажиментите си към ФИФА, УЕФА. Със същия ентусиазъм изпълнявам и задълженията ми като председател на Съдийската комисия на белгийската футболна федерация. Любовта ми към женския футбол и желанието ми за популяризирането му, както и всичко друго, което се случва в световния футбол, ме крепи и ми дава сили. Естествено не мога и няма да пропусна отново да заявя своята любов и приятелско отношение към България и към хората, с които ме свързва дългогодишно приятелство и дружба.

- Какво ще пожелаете на читателите на в. „Топспорт" и на любителите на футбола в България?
- Прекрасен вестник е „Топспорт". Бях приятно изненадан от отразяването и интереса ви към женския футбол. Това е рядко срещано явление дори в европейския печат. Пожелавам ви да продължите тази традиция и да бъдете все така интересни за читателите си. На любителите на футбола в България искам да пожелая много емоции и радости, успешно представяне и класиране на вашия национален отбор за световното първенство в Южна Африка. Нека феновете на футбола не бъдат толкова песимистично настроени и виждащи само негативите и скандалите, които в момента тресат футбола ви. Нека с любовта и присъствието си да подпомогнат развитието на футбола към по-добро.