Дойде ред на поредното определяне на Футболист на годината на България. Всъщност днес ще се постави само фасадата - тържествената церемония, която ще се състои в зала 2 на НДК от 19 часа и ще бъде излъчвана от Българската национална телевизия.

Всяка една класация по света си прилича. Въпреки, че е годишна, винаги се помни повече какво даден играч е свършил през втората половина или от започването на есенния полусезон до неговото приключване. Колкото сега това приключване, особено в силните първенства, е относително. Много често се забравя какво даден футболист е сторил от месец март или от януари, откогато върви английското първенство например.

Ако отворим една малка скоба с "Франс Футбол", най-изпитаната рецепта да се вземе "Златната топка" е да улучиш точния момент на точното място. Примери много. Може да се откроят два - изригването на Паоло Роси на световното в Испания през 82-а, когато излезе от затвора и донесе титла на Италия, както и Зинедин Зидан през 1998-а на финала на мондиала в Париж.

Точно срещу Бразилия Зизу вкара два гола, при това с глава, за крайното 3:0. Трети случай е съвсем пресен. През миналата 2009-а на финала на Шампионската лига в Рим Лео Меси отбеляза атрактивен за ръста си гол с глава във вратата на Манчесътр Юнайтед за 2:0 за Барселона. И това бе черешката на тортата.

Как е при нас във въпросната класация за футболист номер 1 на България? Нещата са предизвестени още след края на предната анкета. Поне в последните години. Ясно е, че за Бербатов, след като е играч на шампиона на Англия Манчестър Юнайтед, на фона на другите двама наши в Англия - Стилиян Петров (Астън Вила) и Мартин Петров (Манчестър Сити) не е никакъв проблем да трупа вътрешни призове.

Интересът е сведен до това кой ще му ги връчва. На последната церемония бе логично това да стори петкратният призьор и рекордьор дотогава Христо Стоичков, защото Бербо го изравни. Тази година би било логично шестият приз (това трябва само да се официализира довечера) да връчи трикратният носител Христо Бонев. Бербатов го задмина във вечната голмайсторска листа на националния тим, като вече има 48 попадения (едно повече).

Дотук наистина говорим само за "трите коня в националния тим, които дърпат каляската", както се изрази самият Бербатов. Може да звучи дразнещо за други, но истината е гола и горчива. В последно време към тримата се доближава Благой Георгиев. Независимо че в момента е в руския Терек (Грозни), Благо е спряган за тройката в класирането тази година. И тома е логично, защото момчето играе на постоянно ниво и винаги с хъс.

Оттам нататък, след като все се говори, че първенството ни е слабо и това се набива в общественото пространство, как някой играч от родните тимове да пробие тримата плюс Благо Георгиев? Да не говорим, че и тези, които са в националния и си изкарват хляба извън страната, също нямат шанс. Или защото не играят често в съставите си или, ако са направили сполучлив трансфер, постът им не е достатъчно "атрактивен" за получаването на награди.

Такъв е случаят със Станислав Манолев в холандския ПСВ Айндховен. И в този смисъл винаги, когато има такава класация, се сещаме за онези, които не са били избрани. Като се погледне генерално от самото официално създаване на анкетата през 1961 (в предишни години вестник "Спорт" връчва индивидуални награди), справедливо са били
оценени вратарите и защитниците.

В интерес на истината от хората под рамката са посочвани почти всички най-големи на двайсети век. Като се започне от Георги Найденов и се мине през Симеон Симеонов, Румен Горанов, Георги Велинов, Борислав Михайлов... Така се случва, че през годините заради голямата конкуренция вратари от класата на Йордан Филипов, Стоян Йорданов, Иван Деянов не са могли да бъдат избрани.

А вижте един условен и символичен отбор от номер 5 до 11 от играчи, които не са удостоявани с приза за №1: Петър Величков, Димитър Якимов, Динко Дерменджиев (Тодор Диев), Никола Цанев (Георги Соколов, Христо Илиев - Патрата), Петър Жеков, Георги Денев, Божидар Искренов.

Нали сами разбирате за какво иде реч? При един бърз преглед се вижда, че повечето от посочените футболисти са играли през 60-те и 70-те години, когато конкуренцията в България е огромна. Независимо от това в доста от годините е проявявано клубно пристрастие и само и само да не бъда даден играч първи, са въздигали на трона някой, който спрямо сегашните ни футболисти наистина изглежда титаничен. Но в тогавашното време си е определено футболист над средното ниво.

Проблемът е, че сега няма НИКАКВА конкуренция. Дори за първите три места. В този смисъл може да помечтаем да дойде отново, старото време. В което изборът беше труден. Много труден...