Предлагаме ви част от интервю на Христо Стоичков, публикувано във вестник "Футбол" на 18 декември 1989 г., в което той прави равносметка на първия период от своята кариера преди решителната крачка – трансфера в Барселона.

- На кого дължиш благодарности във футбола?
- Задължен съм на много хора, но преди всичко на двама - Огнян Атанасов и Сава Савов. Първият ме откри за футбола, а вторият ме направи човек, докато играех при него в Харманли. Бате Сава е много строг треньор - никак не обича да се шегуват с него. А пък аз, напротив, дай ми само майтапи да правя. Помня на един мач той ми вика от пейката: "Подавай бе, стига си мамил! - На кого да я дам бе, тренер, като никой не се открива? - На мен, вика, я дай, дявол да те вземе!" И аз веднага му подавам топката. После като ме подгони след мача…

- Има и хора, за които не искаш да си спомняш...
- Не съм злопаметен, но на двама души няма да простя никога. Единият е Ради Стефанов, който ме обяви за пълен некадърник и стана причина да ме изгонят от школата на Марица. Другият е Виден Апостолов. Нали съм пловдивчанин, мечтата ми беше да играя в Ботев заедно с Петьо Зехтински. Апостолов обаче реши, че нямам качества за техния отбор. В края на краищата не съм загубил нищо, а всичко си остава за тяхна сметка. Истината е, че преживях много неволи, а и аз самият често съм грешил. Но всичко е вече минало, а аз съм човек оптимист. Гледам само напред и назад не се обръщам.

- Има ли по-добър изпълнител на дузпи от теб?
- Май че има. Моят пръв учител на дузпи е кумът ми Атанас Узунов. Досега много пъти сме играли на по пет дузпи,

 а не съм го
 бил нито веднъж.

- А свободните удари?
- Тях ми е преподавал лично майстор Христо Бонев, когато беше помощник-треньор на националния. Залагането на топката, подхода, замахването - всичко ми е обяснявал с най-големи подробности. Затова благодарността ми към него е голяма…

- Изглеждаш като човек, на когото не му пука от нищо - и на терена, и в живота.
- Това ми помага да оцелея. Иначе след толкова критики, наказания и перипетии досега да съм свършил. Вярно е, че на терена нищо не може да ме стресне. Уверен съм в себе си и затова преди мач често се ловя на басове. За реванша срещу Спарта се басирах с половин София, че ще бием с три гола разлика. И макар повечето време резултатът да беше 1:0, до последната минута вярвах, че ще спечеля. Даже когато накрая трябваше да бия пряк свободен удар, се басирах на терена с Трифон Иванов, че няма начин да не го вкарам. Досега само веднъж предчувствието ме излъга - на мача с Гърция в Атина бях сигурен, че ще вкарам гол, пък то…

- Къде е слабото ти място?
- Признавам, само едно нещо е в състояние да ме разстрои - да се обадя вкъщи и да не намеря никого. Много

 държа на
 семейството,

за мен то е над всичко. Веднъж търся жена си по телефона от Палма де Майорка. Цял час звъня, а никой не се обажда. Направо се побърках. Два дни докато се свържа, вдигнах температура. Бре, викам си, какво ли е станало! А то телефонът бил повреден… Може да ми говорят, че съм най-добрият, да вкарвам голове и на Луната, но без Мариана - да ми е жива и здрава - не се виждам. А ако знаеш колко случайно стана всичко. Тя работеше в РУМ "Младост". Един ден отидох да си купя печка, а се върнах с булка.

- А какво ти казва Мариана, когато тръгваш за мач?
- Казва ми: "Пази си краката и си затваряй устата!"

- Кой ти е любимият артист?
- Георги Парцалев и Жан-Пол Белмондо.

- Любимият писател?
- Николай Хайтов, най-вече заради "Диви разкази". Харесвам и Станислав Стратиев. Наскоро гледах "Балкански синдром" и знаеш ли какво стана? По едно време се изправи един от публиката и започна нещо да апострофира артистите от сцената. Ядосах се и се изправих и аз: "Я сядай долу, бе - викам му - не съм дошъл цяла вечер само теб да слушам!" После разбрах, че той също бил част от спектакъла. Голям смях падна…

- Любимо ястие?
- Нямам. Или по-точно обичам всичко.

- Не караш кола, но сигурно имаш някакви предпочитания?
- Нали знаеш, че колите се делят на две - "Мерцедес" и останалите.

- Любимо цвете?
- Розата.

- Предпочитан парфюм?
- "Адидас".

- Каква заплата получаваш?
- 260 лева, но вземам 120. С останалите погасявам младоженски заем. Премиите, разбира се, са отделно.

- Какво досега ти е направило най-голямо впечатление в живота?
- Раждането, продължаването на живота - това е най-великото нещо в природата. Скоро бяхме на гости у бай Михал Душев, беше добър играч на Марица. Той гледа прасета и едно от тях същата вечер щеше да ражда. Отидох и цяла нощ стоях при бъдещата майка. Помогнах ѝ да роди първото си прасенце, а то се случи мъжко и го кръстихме Ицо. Страхотно преживяване беше!

- Да завършим с любимия ти видеоклип?
- Имам един, който ми направи наскоро Атанас Узунов. На него са записани четирите ми гола срещу Левски на фона на популярната мелодия "Оле”.

- Какво още не попитахме?
- Трябва да ме питаш кой е кумирът ми във футбола, а и да не ме питаш, аз сам ще си кажа - в света се прекланям пред Платини, а у нас пред Петьо Зехтински от Ботев.

- Както се вижда, в скоро време ще радваш погледите на други зрители в други държави...
- Няма как, иска ми се да поиграя в чужбина, да опитам силите си в друга обстановка. Искам в следващите 3-4 години да играя голям футбол, а после, кой знае, може и да се откажа. Но последния си мач искам да изиграя с екипа на Марица - клубът, откъдето тръгнах.