Сърбинът Саша Антунович бе единственият чужденец в третото издание на "VIP Брадър". Бившият нападател на Локомотив (СФ) не стигна до финала, но имаше висок рейтинг на одобрение. Докато течеше елиминацията, агитка в студиото на Нова тв не спря да скандира познатото "Без Цоко няма Локо". Антунович сподели впечатленията си от престоя в къщата.

- Саша, доволен ли сте от изявите си във "VIP Брадър"?
- Да. Няма за какво да съжалявам. Участвах в една благотворителна кауза. В къщата имах хубави моменти.

- А лоши?
- Смятам, че се справих. Не искам да се връщам назад. Бях далеч от близки и приятели. Само аз и Тодор Славков не излязохме нито веднъж от къщата за тези близо два месеца. Другите имаха възможност да се разхождат, децата им идваха на гости, ние - не. Повечето съквартиранти знаеха какви са настроенията в обществото, аз така и не разбрах, но през цялото време с Тошко сe държахме естествено.

- С Тодор Славков ли сте най-близък?
- Да, той ми е като брат. Страхотен човек е. Приятел съм с Део, Ицо Хазарта, с Милко, Ивайла, Божидара.
- А врагове имате ли?

- Това е силна дума за мен. Не смятам, че съм конфликтна личност. Имам много приятели, които обаче не успях да поканя последния ден. Те щяха да дойдат да ме подкрепят, да дадат пари за тази кауза. Не ми стигна времето да поканя Коко Динев, Армен Назарян, Емо Костадинов, Стефан Грозданов, приятелите ми от Локо (Сф) начело с Иво Тонев, както и шефа на сегашния ми клуб Васил Маринов. Това ме изнерви и може би изпуснах нервите си, за което съжалявам и се извинявам.

- Как реагира жена ви?
- Добре, в момента дори съм с нея. Тя ме подкрепи. Гледала ме е в Сърбия. Също и мои приятели. Исках да поканя и един известен изпълнител от Сърбия, но не можах да реагирам навреме.

- Део ли трябваше да спечели финала?
- Да. Той беше най-добрият човек в тази къща. Разбрах, че имал много фенове, и в Сърбия са гласували за него.

- Ще спирате ли с футбола?
- Не, макар да жертвах кариерата си. Сега съм в Ком-Миньор, искам да благодаря специално на Васил Маринов. Човекът ми подаде ръка, разреши ми да участвам в предаването, но съжалявам, че не ми стигна времето да го поканя да ми гостува последната вечер.

- Чувствахте ли се чужденец в къщата?
- Не. Достатъчно дълго време съм в България, за да се чувствам чужденец. Имаше хора, които повтаряха, че съм чужденец, че не трябва да съм вътре, и т.н. Това бе удобно, и се опитаха да създадат кампания срещу мен. Смятам обаче, че се справих.

- Смела авантюра ли бе за вас това участие?
- Дълго време мислех, преди да приема. Не съжалявам. Благодаря и на продуцентите, които ме поканиха. Не смятам, че съм ги подвел.