Прохазка: Влюбих се в жена ми, когато я видях с друг

Да срещнеш футболист без татуировки, обеци и гелосана прическа е голямо изключение. А ако видиш, се чудиш дали той е добре, или ти си на грешно място. Такъв пример е Роман Прохазка. За близо 4 години в Левски той мина през какво ли не - обявиха го за недоразумение, опитаха се да го изгонят, пратиха го под наем, накрая го прибраха и дори му дадоха лентата. Сега Прохазка е любимец на феновете заради сърцатата си игра и всички се надяват той да остане дълго на Герена. Срещаме се с Роман и неговата съпруга Михаела в дома им в столичния квартал "Борово". Апартаментът е в затворен комплекс по европейски модел и впечатлява със семплото си обзавеждане. "Това ни е напълно достатъчно, не сме хора, които се хвърлят по снимки от списанията", споделя халфът, когато ни посреща.

- Михаела, Роман, свикнахте ли вече с живота в България, харесва ли ви тук?
Роман: Свикнахме отдавна. Аз вече съм го казвал, но разликата между Словакия и България не е голяма. Горе-долу е едно и също, ние сме повече от 3 години в България и животът ни харесва.
- Когато дойдохте в България, знаехте ли нещо за страната, за футбола тук?
Роман: Честно казано, не знаех почти нищо за България. Не бях гледал български отбори, но бях чувал за морето. Доста хора от Словакия идват тук на почивка, от дълги години е така. София беше нещо ново за мен, а и за Михаела. Бързо свикнахме и животът ни харесва.
Михаела: В България е приятно. Ако не ни харесваше, едва ли Роман щеше да стои в Левски четири години.
Роман: Тя е основната причина аз да остана в Левски миналото лято. Бях на кантар, но Михаела ми повлия.
- Как минава един ваш ден в София?
Роман: Аз обичам спокойствието, не съм от тези, които се прибират от тренировка и веднага тръгват да обикалят по кафенетата. Много повече ми харесва да си почивам вкъщи - пред телевизора, да играя на плейстейшън или просто да излезем някъде на разходка. Животът ни не се различава от този на обикновените хора.
Михаела: Гледаме да прекарваме повече време заедно, защото има периоди, когато той е дълго на лагери. Роман наистина обича да си стои вкъщи, дори понякога му се карам, че не излизаме. Доскучава ми да стоя само в апартамента.
- Роман, разпознават ли ви хората?
Роман: Често се случва някой човек да ме спре и да ме заговори. За мен обаче е приятно да се снимаме, да си поговорим, нямам проблем, все пак това са хора, които харесват мен или Левски. По-различно е след като сме загубили, тогава има критики, хората се ядосват, но им обещавам, че ще бием в следващия мач
Михаела: Понякога ми става странно, когато хората го спират и искат да се снимат с него. Разбирам, че те са фенове на Левски, но за мен той не е голяма звезда, а напълно нормален човек. Даже ми става смешно.
- Как се запознахте?
Роман: Ако трябва да кажа точно, сигурно ще излъжа. Ние сме от едно село, познаваме се от деца, а когато бяхме на 15-16 години, излизахме в една компания, бяхме приятели. Гаджета станахме, когато аз бях на 18 години, а Михаела на 17, оттогава сме неразделни.
Михаела: По онова време аз имах гадже и излизах сериозно с него и точно тогава Роман започна да проявява интерес. Трябваше да ме види с друго момче, за да разбере, че има чувства. Нещата се случиха от само себе си.
Роман: Започнах да ревнувам, като я видях с друго момче (смее се). Харесах я още повече и се надявах да се раздели с приятеля си. Може да се каже, че я откраднах.
- Михаела навсякъде ли ви следва?
Роман: Били сме и разделени през всичкото това време. Първата ми година в Левски тя не беше при мен, учеше в университет в Словакия. Аз не се чувствах много добре, когато бях сам тук, първата ми година не беше лесна, но сега сме добре.
- Михаела, какво сте завършили?
Михаела: Имам висше образование по икономика. Замисляла съм се и за работа, но решихме, че е по-важно да сме заедно, аз искам да съм до Роман. Не е лесно да живеем на 1000 км един от друг.
- Миналата година се оженихте, голяма ли беше сватбата?
Роман: Всичко се случи така, както си го представяхме. Михаела отговаряше за цялата организация, тя искаше много да зарадваме близките ни хора, поканите бяха под формата на видеоклип. Поканихме 120 гости, нито много, нито малко.
- Михаела е бременна. Кога чакате бебето?
Роман: Чакаме детето през лятото, в 6-ия месец сме. Нямаме търпение, откакто разбрахме, постоянно говорим за това.
Михаела: Бебето ще е момче, ще се казва Тимотей, това е модерно име, няма много хора в Словакия, които се казват така. Бързо го решихме.
- Какво се промени в ежедневието ви след тази новина?
Роман: Всички казват, че раждането на дете те прави по-отговорен. И двамата го искаме и сме готови. Най-сериозната промяна е, че когато излизаме по магазините, не си купуваме дрехи за нас, а само гледаме за бебето
Постоянно четем в интернет, проучваме и гледаме - колички, играчки, дрехи. Най-важните неща сме ги купили и сме подготвени.
Михаела: Намирам го, че е по-притеснен. По принцип е много уверен в себе си, има ми доверие, а сега, когато е по лагери, ми звъни постоянно. Разбирам го, притеснява се, даже понякога прекалено.
- Роман, правите впечатление на човек, който бяга от светлините на прожекторите, защо?
Роман: - Не се крия, но не обичам да говоря толкова много. Ето, аз не съм активен в социалните мрежи, знам, че ако пиша интересни работи във Фейсбук, журналистите ще ги публикуват, но не съм такъв. Моята мечта беше да играя футбол, искам да радвам хората, а не да правя глупости извън терена
Познавам доста футболисти, които повече се хвалят с това каква кола имат, какви са гаджетата им, но аз не го разбирам. Аз никога няма да тръгна да се показвам на хората, искам да ме познават с това, което правя на терена.
- А за какво мечтаете?
Роман: За голямо семейство. Винаги съм си представял това, сега искаме да си построим къща в Словакия, в нашето село, да ни е спокойно. Мечтая за още две или три деца, разбира се, нека първо да се роди бебето през лятото.
Михаела: Свикнали сме с по-спокойния живот. Нашето село е близо до Търнава и до Братислава, но в същото време няма толкова много хора, прекрасно е за отглеждане на деца. Не ни привлича животът в големите градове, със задръствания, с шум, с нерви...
- Замисляли ли сте се какво ви предстои след футбола?
Роман: Наскоро си говорих с Михаела по тази тема. Казах й: "Вече съм на 27 години, май нямам още кой знае колко време да играя." Знам, че не съм млад, не съм и стар, чувствам се добре, но пък футболът не е за цял живот.
- Футболът дава много - пари, слава, но какво взима?
Роман: Времето с приятелите и семейството никой не може да ти го върне. Аз съм в чужбина, далеч съм от дома и не мога да се виждам с най-близките си хора. Прибирам се в Словакия 2 или 3 пъти в годината. Ние не работим по 8 или 9 часа на ден като нормалните хора, обикновено сме заети по 3 или максимум 4 часа с тренировките, но за нас няма събота или неделя. Това е минусът. Още не мога да си представя какво ще се случи, когато се роди детето. Аз ще продължавам да ходя по лагери и зимата няма да мога да виждам детето и Михаела за повече от месец. Хората, които работят нормална работа, се прибират всяка вечер вкъщи и са щастливи.
Михаела: Нямаме никакво време да ходим по почивки, няма шанс да отидем някъде дори за седмица, докато върви сезонът. През лятото не ходим на море, защото почивката на Роман е много кратка, прибираме се за 10 дни в Словакия. За последно сме ходили някъде само двамата преди 5 години. Аз много бих искала да работя, сега се чувствам безполезна, но заради неговата кариера съм се съобразила. В крайна сметка единият от нас трябва да направи компромис.
- Говори се, че българите са много негативни хора, вие усещате ли го?
Роман: Гледам да не обръщам внимание на това. На никого животът не му е лесен, предполагам, че заради това хората са изнервени. Разбира се, трябва да внимаваш къде ходиш и с кого говориш, за да не те заразява и теб този негативизъм. Гледам позитивно на нещата, примерно не чета вестници всеки ден, защото знам, че може да попия от негативните коментари. Малко е странно, но аз си купувам вестник само когато победим, защото знам, че пишат хубаво за Левски. Има момчета, които постоянно се ядосват какво пише за отбора.
- Кога разбрахте, че Левски е голям отбор и означава много за хората?
Роман: Още когато моят мениджър Виктор Венков ми се обади и говорихме за възможността да дойда тук, да подпиша, се поинтересувах в интернет. След мачовете със Сараево, когато отпаднахме от Лига Европа, видях отношението на феновете и разбрах, че хората тук са много запалени. Има луди хора, казвам го в хубавия смисъл на думата. Като падаш, наистина е много тежко, феновете страдат и не са доволни, те са в правото си. Както казва един човек, не искам да му казвам името, когато си в Левски и падаш, си на най-лошото място в България, но ако биеш, си на най-хубавото.