Професор Кузман Гиров завършва медицина във ВМИ-Пловдив през 1977 година. Има специалности по хирургия (1984 година), военнополева хирургия (1988 година) и съдова хирургия (1995 година). Специализирал е във Франция през 1993, 1995 и 2003 година и в Швеция (2004 година).
Понастоящем ръководи клиниката по Съдова хирургия и ангиология на ВМА София.
Под ръководството на професор Гиров са въведени редица нови лечебни методи в страната, като радиофреквентната аблация за лечение на разширени вени, склеротерапията с пяна и течност на варици и други.
Той е председател на Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология. Председател е още на Асоциацията на болните с болестта на Бюргер, Национален консултант на НЗОК.
Професор Кузман Гиров даде интервю за ТОПСПОРТ. С него говорим за съдови болести при спортистите и за физическата активност при подрастващите.
Професор Гиров, страдат ли спортисти от съдови заболявания? По време на активните им кариери или след това?
- Има връзка, да. Несъмнено! Първо - когато човек влезе в залата и вдига тежести, независимо дали е на лежанка или е прав, той, за да вдигне определени килограми, дали ще е само лост, около 20 килограма, или 200 - той трябва да задържи дъха си. Изтласквайки нагоре тежестта, той задържа дъха в гърдите. Така се получава повишено налягане, вътре в гръдния кош, което предизвиква обратна вълна във венозната система. Има горна и долна празна вена. Долната празна вена, при първите аутопсии винаги намирали празна вена, при нея кръвта тръгва от дихателните движения. Когато дишате, се движи нагоре към сърцето. Когато задържите дъха се получава хидростатичен удар надолу и всичко това влияе върху разширените вени. Голяма част от тези момчета и момичета, които прекаляват с вдигането на тежести, статично, без да се движат, имат такива проблеми - разширени вени.
Какво ще ги посъветвате?
- Съветвам в залата да бъдат с ластични чорапи, поне до коленете. Да има външна поддръжка на венозната система. Кое е другото, което се наблюдава често при спортистите - докато спортуват, добре. Но обикновено става така, че когато спрат активната си спортна дейност, гледат да наваксат "радостите" в живота, които са им липсвали по време на кариерата. Започват да пушат, да пият и да надебеляват. И всичко това ги слага във високорисковата група. Това е връзката.
Идвали ли са при Вас бивши спортисти с такива проблеми?
- Такива са впечатленията ми, но в никакъв случай не съм правил проучвания. Имам приятели, които са спортисти. Даже на Нова година бяхме в Боровец, в един хотел, който е на Димо Тонев. Той беше събрал приятели. Момчета, които познавам много отдавна, които съм виждал преди 20 години, да речем. Сега, като ги видях, те са едни гиганти! Всичките като Любо Ганев (смее се). Всичко това не може да не допринася за развитие на венозни и още повече артериални заболявания, които са по-опасни. Когато спортистите сложат край на кариерата си, нека пътеката към залата да не обраства. Да продължат да се занимават. Отпуснат ли се, край! Там обмяната на веществата е проблем. Тя е много интензивна, когато спортуват. Когато няма физическо натоварване, а те продължат да се хранят по същия начин - по много пъти на ден, тогава организмът трупа депа на омазняване.
Вчера разбрах, че Вашият колега професор Станкев е бил футболист, след което е ставал лекар.
- Да, да, Марио беше футболист и още продължава на малки вратички. Синът му Мартин игра за Славия, Локомотив (София), Дунав... Сега мисля, че е във Витоша. Марио е много запален по футбола. Съберем се някъде на конференция, той непрекъснато си гледа часовника. "Има мач!", казва (смее се). Аз не съм тренирал футбол.
Вие сте пловдивчанин, на Ботев или Локо симпатизирате?
- Аз съм от Коматево. Няма как да не съм от Ботев. На този стадион сме играли като деца. Ритахме топка редовно.
Успехите в последно време обаче са за Локомотив. Отборът спечели две поредни Купи на България...
- Хубаво е това. Лошо няма. Трябва да има радост за колоритния им собственик Христо Крушарски. Той е много забавен. Радвам се на успехите на пловдивските отбори. Но, когато играят двата тима - аз викам за Ботев. Човек си има своите пристрастия.
Колко важно е младите хора да спортуват, а да не прекарват дните си пред телевизора, компютъра или телефона?
- Изключително важно! Аз гледам по моята внучка. Откакто ходи, аз съм този, който се занимава повече с двигателната й активност. Баща й е по-зает и от мен. Та, аз я научих да кара колело, да кара ски. Сега кара много по-добре от мен. Ходи на балет... Всички тези активности за младите са много важни. Особено след извънредното положение, при което учиха от домовете си два-три месеца. Изключително важно е да накараме децата да спортуват, да се движат.
Източник: news.bg
