В последните дни около Кака се вдигна грандиозен шум. Всъщност бразилецът не е първият, нито последният, който е каран против волята си да премине в друг отбор. И то каран да го направи от собствения си баща Бошко Лейте.

В случая с Кака трябва обаче да уточним, че поне засега той обича повече Милан от Манчестър Сити, но през лятото ще се разбере дали  наистина миланският гранд му е толкова по-любим от ...Реал (Мадрид). Да се върнем назад във времето и да проследим няколко по-емблематични придвижвания от един отбор в друг.

Да вземем случая с  един от най-големите футболисти от края на 70-те години и началото на 80-те Бернд Шустер. Започва кариерата си в Кьолн. През 1980 година е първия му трансфер в Барселона. Още тогава голяма роля в неговите бъдещи клубни придвижвания играе собствената му съпруга.

Знойната манекенка Габи, която е личен мениджър на халфа, става световноизвестна с твърдия си характер и с начина, по който отстоява интересите на мъжа си. Дори на моменти Бернд няма думата. Още тогава медиите го описват като „звяр на терена и агънце в обятията на авторитарната Габи". Бернд става един от първите предатели по оста Барса - Реал.

След като играе в продължение на осем сезона за „блауграна", през 1988-а не без помощта на властната мениджърка и съпруга се озовава на „Сантяго Бернабеу". Играе две години за Реал и после прави „минипредателство" спрямо предишното си преминаване от Барса в Реал, като от „белия балет" отива при „дюшекчиите" в Атлетико.

На „Висенте Калдерон" остава три години. За да се върне после от 1993 до 1996 година в Германия, където в Байер (Леверкузен) се връща да играе като либеро след като дълги години преди това е офанзивен халф. Спорен остава въпросът дали трансферните саги при Бернд Шустер са били насила, защото основен двигател за промените се явява съпругата му.

А се знае, че когато жената каже, мъжът и да се перчи, накрая пак си свива сърмите. Особено когато става въпрос за волева половинка като Габи. Упорито се говори, че именно фрау Шустер е била в основата на скандалите между мъжа й и четвъртия селекционер в историята на Бундестима - Юп Дервал. Заради конфликта след евротитлата през 1980-а Бернд не играе на световното в Испания, а след това е на континенталния шампионат във Франция.

Любопитното е, че предпоследният му мач с екипа на ФРГ е във Варна срещу България в контролата, спечелена от немците с 3:2. Друг случай, в който има намеса на съпруга, но по много по-деликатен начин, е този с преминаването на Зинедин Зидан от Ювентус в Реал.

Половинката на родения в Марсилия с рождено име Язид Зинедин се казва Вероник и съвсем не е властна мениджърка, която разбира от футбол. Французойката обаче постоянно мърмори. "Не ми се живее в този северен град Торино, където слънцето едва прониква. Това не е истинската Италия. Предпочитам да отидем в друга, по-слънчева страна", нарежда Вероник.

Така този рефрен лека-полека се забива в главата на може би най-великия футболист в света в последните двайсет години. Равносметката на Зидан в Ювентус от Торино е пет години от 1996-а, когато пристига в Италия от Бордо. В един слънчев есенен ден на 2001-а „белият" Мадрид (този на феновете на Реал) е на крака и приветства пристигането на Зизу.

Дават му да облече фланелка с номер 5. Истината обаче е, че ако Вероник не бе побутнала амбициите за промяна на съпруга си, едва ли Реал щеше да има в клубната си биография това бижу, което донесе деветата Купа на европейските шампиони през 2002 година. Тогава феноменалният гол на Зизу донесе успеха с 2:1 на финала в Глазгоу срещу тогавашния отбор на Митко Бербатов - немския Леверкузен. Съвсем друг е случаят с Робер Пирес.

В средата на 90-те години първото, което се забелязва у Робер, са неговите червени обувки. Сега това не би направило впечатление на никого, но тогава си е авангардна мода. По този начин той се подвизава в Метц. Пирес е един от съвършените техничари в своята страна. От „Велодром" забелязват неговия талант и го привличат в Марсилия през 1998-а.

За да дойде европейското първенство в Белгия и Холандия две години по-късно. Тогава Арсен Венгер започва усилено да иска Робер, за да попълни качествената френска колония на Арсенал. „Топчиите" по онова време играят в храма си „Хайбъри". По време на континенталния шампионат имах лично възможността да разговарям с Робер, който е прекрасно и много възпитано момче.

"Марсилия е страхотен отбор с невероятна публика. Между нас припламна взаимна любов и имам отлична връзка с феновете. Не искам да напускам. Дори и да става въпрос за Арсенал. Уважавам Арсен Венгер, който е невероятен треньор, но желанието ми е да остана на „Велодром".

От ръководството на Марсилия обаче тактично ми дадоха да разбера, че трябва да отида в Лондон, защото англичаните дават добри пари и това ще помогне за бюджета на клуба. Отново искам да отбележа, че не ми се напуска, но трябва да отида там. А и Марсилия е южен град, който импонира на моя темперамент.

Ако трябва да отида някъде другаде, бих искал това да е в Испания или Португалия. Както знаете, баща ми Антонио е португалец, а майка ми Мабел испанка", ми каза той тогава в една своя изповед.

Това бе една откровена изповед на Робер. Какво става след това? Всъщност, след като изкарва шест много успешни години в Арсенал - 2 титли и 2 купи на Англия, Пирес успява да отиде в родината на майка си и играе за Виляреал до ден-днешен. Така че случаят с Кака не е нито нов, нито първи.

Просто сагата около него направи впечатление заради умопомрачителната сума от общо 243 млн. паунда, която се даваше, за да отиде бразилецът в Манчестър Сити. Както и, разбира се, с готовите на всичко тифози да го задържат. Докога обаче, не се знае. Ясно е едно - насила хубост (не) става...