Дарин Тодоров се опитва да се завърне към нормалния ритъм на живот. Роденият през 1987 година в Шумен бивш футболист на Левски вече шеста година се бори неистово с последиците от катастрофата и комата.

Дарко стъпка по стъпка, бавно, болезнено и мъчително се опитва да активира нерв по нерв, клетка по клетка. И успява! А вече се изправя и на крака. Краят на битката е съвсем близо. За да продължи лечението обаче, са необходими още финансови средства. Преди дни Тодоров се прибра от Турция, където проведе първата терапия на роботизирано устройство - Локомат. 

Дарко има нужда от още три процедури в специализираната клиника в Анкара, като за всяка от тях родителите му трябва да осигуряват по 7000 долара. Бившият футболист си има ангел-хранител - майка му Даниела, която никога не се предава и вече се доказа като изключително борбена жена.
"Много е трудно, но продължаваме. Вижда се краят на тежката битка, на целия този кошмар", коментира майката на Дарко. Пред БЛИЦ тя разказа как е протекло лечението в Турция и специално благодари на докторите, на целия персонал на клиниката, както и на футболните ни национали.

"Ако не бяха момчетата от националния отбор начело с Ники Михайлов, нямаше как да заминем. Изключително много сме им благодарни за това, което направиха. Събраха 7000 долара и ни ги връчиха. Общо платихме 9200 долара за 20-те дни лечение. Николай Михайлов ми се обади, за да ми съобщи радостната вест, искаше да говори с Дарко, но той не пожела, тъй като много се вълнува и притеснява. Важното е, че момчетата от националния отбор му дадоха старт и показаха, че Дарко не е забравен от тях. Той е играл с някои от момчетата, с Ники Михайлов бяха заедно в "Левски" преди години. Желая много успехи на националите, без която помощ нямаше да можем да заминем за Турция", разказа Даниела.
"Бяхме 20 дни в Анкара. Много съм щастлива, че се озовахме в тази реномирана клиника за кинезитерапия, в която разполагат с роботизирано устройство - Локомат. Такъв уред няма в България, има единствено за малки деца. В Турция ни приеха страхотно. Не може да си представите за какво уникално отношение става дума. Хората бяха много мили с нас - още от първия ден, а когато си тръгвахме, всички слязоха на паркинга, за да ни изпратят и да ни кажат, че ни очакват отново през март. Изумена съм от отношението на хората - мили, приятни, постоянно усмихнати. В България дори и не можем да мечтаем за клиника като тази в Анкара, всичко е перфектно - от А до Я. Хората изпращаха кола до хотела, после ни връщаха обратно след всяка от процедурите през тези 20 дни. Първо правиха прегледи на Дарко, понеже е за първи път при тях, поставяха му специални шини, а ефектът от процедурите на Локомата е видим. Дарко живна, дори сега хората в Шумен като го виждат и му казват, че е много променен", коментира още майката на Дарко пред БЛИЦ.