„Не бях най-лошият във Франция. Бях на второ място след Саркози", припомня Рeймон Доменек. Той вече говори с чувство за хумор за онези дни, но през юни 2010 г. съвсем не беше така. Дъното за него беше завръщането на френския национален отбор от световното първенство в ЮАР. След купища грозни скандали отборът отпадна в групата, а 3-годишният му син го пита:

„Татко, ще ходиш ли в затвора?"

Чак дотам не се стигна, но в онзи период Доменек наистина беше обществен враг №1 във Франция. Шестте години начело на петлите го превърнаха в третия най-дълго издържал на поста национален селекционер, а през 2006 г. в Германия малко оставаше да спечели световната титла. Тогава прочутият удар с глава на Зинедин Зидан в гърдите на Марко Матераци положи началото на поражението.
Треньорските му качества бяха поставени под огромна въпросителна на европейското първенство през 2008 г., когато Франция отпадна в групата. На следващата година петлите бяха пред позорно отпадане още в квалификациите за световното, но скандалният гол срещу Ейре след игра с ръка на Тиери Анри запази поста на Доменек за още няколко месеца. След африканското приключение обаче вече нямаше спасение.
Оттогава треньорът не е работил. Вече е на 64 години и едва ли някога ще седне на скамейката отново. Поне отношението на хората към него с времето омекна. Написа книга „Съвсем сам", която се превърна в бестселър във Франция и му донесе определени симпатии. В нея той признава много от грешките си, като се опитва да ги обясни с положението, в което се е намирал. Твърди, че безсъвестните играчи са го изоставили в момент, в който е трябвало да са на негова страна. Учудва се, че толкова голяма част от футболистите му са постъпили така.
„Ходя да представям книгата си и често до мен се приближава някой, който ми казва: „Човече, ако знаеш колко те мразех, преди да я прочета!". Мисля, че с книгата

успях да върна отговорността за онези събития там, където би трябвало да е

Много се чудех дали изобщо да я напиша, но сега чувствам освободен", казва Доменек. От книгата му обаче става ясно, че много от невероятните слухове, които витаеха тогава около отбора, всъщност са били верни. При определянето на отбора Доменек наистина се е допитвал до астролози, а пострадал от този метод бил Робер Пирес, който по тази причина останал извън състава за Мондиал 2006.
„Аз съм много отворен към света и винаги съм проявявал интерес към неща, които биха ми помогнали да подобря уменията си за работа с хората. Изучавал съм комуникационни стратегии, но също така астрология и графология. Но тогава всички се хванаха за астрологията и започнаха да твърдят, че определям състава като гледам в кристална топка. А всъщност астрологията е важен аспект от разбирането на човешкия характер. Тук не говоря за предсказване на бъдещето, а за психологически профил - разказва Доменек. - Според астрологията няма как да обучаваш едно дете зодия „козирог" по същия начин, по който обучаваш зодия „близнаци". „Козирозите" са целеустремени, организирани и интровертни, а „близнаците" са по-разсеяни и не така склонни към дълготрайни еднотипни усилия. Аз просто използвах това знание, за да си съставя различен план за работа с всеки различен играч. Но

никога не съм определял състава на Франция според зодиите

на играчите, както твърдяха медиите."
Доменек никога не е бил любимец на медиите. Още преди Евро 2008 вестниците пускат колажи, на които е със свинска глава. Смята, че е допускал грешки заради медийния натиск, но според него основната причина за последвалия провал са играчите. Той твърди, че поколението френски национали, с които е работил, са като цяло „егоисти, невежи и грубияни". Особено ниско мнение има за Самир Насри, Никола Анелка и Франк Рибери.
„Работата с тях е огромен стрес. С чисто сърце бих се признал за некадърник и бих извикал „браво" на Лоран Бран, ако се беше справил със състава си за Евро 2012. Но и там стана същото. Затова съм уверен, че моята оценка за онези събития е правилната", казва Доменек. Той е много благодарен на трима играчи от предишното поколение поколение - Зидан, Лилиан Тюрам и Клод Макелеле, че решиха да се върнат в националния отбор за Мондиал 2006, след като година по-рано бяха обявили, че повече няма да обличат синята фланелка. Зидан почти сам закарва Франция на финала, където обаче се поддава на провокацията на Матераци и оставя тима си с човек по-малко. Доменек много пъти се е питал дали не е можел да предвиди избухването на звездата си. Смята, че Зидан е скромен човек, който подсъзнателно по някакъв начин е искал да помрачи края на кариерата си, тъй като не понасял блясъка на неопетнената си слава. Вече се е примирил с оценките, че достигането до финала се дължи на великия играч в много по-голяма степен, отколкото на треньора.
„Не можеш да избягаш от това. Когато в един отбор има голям футболист, хората са склонни да приписват успехите на него.

Мишел Идалго цял живот слуша, че отборът му е бил ръководен от Платини

Всички треньори, които са работили с играча Кройф, са признавали, че той дори води тренировките и говори на останалите в отбора като шеф. Няма смисъл да се върви срещу това", казва Доменек. Все пак най-хубавият му спомен като треньор е победата с 1:0 над Бразилия на 1/4-финала в Германия. Доменек вярва, че планът му бразилския отбор да бъде пресиран още в собствената половина, който нападателите приели неохотно, е бил ключът към победата.
„Това беше перфектният мач. Още помня как говорих на момчетата преди да излязат на терена. Аз и екипът ми бяхме подготвили всичко и мачът се разви точно според плана ни. Казах на играчите: „Ще видите, че в един момент ще пуснат в игра всичките си нападатели, тъй като отборът им няма идея какво да прави. Тогава ще разберете, че сте спечелили мача". Точно така и стана. С това се гордея най-много", признава той. Но има моменти, в които се чуди дали нямаше да е по-щастлив, ако беше приел предложението да поеме националния тим на Ирландия през 2003 г., 6 години преди неговият отбор да го изхвърли от световното с ръката на Анри.
„Бяха съкратили списъка до трима души и аз бях в него. Дойдоха да говорят с мен в Париж, но в крайна сметка решиха да назначат ирландец - Брайън Кер. Щеше да е страхотна стъпка в кариерата ми, защото обичам много тази страна. Атмосферата в Ирландия е невероятна. Помня как ги бихме с 1:0 на „Лансдаун Роуд" с гол на Анри през 2005 г. След мача трябваше да минем през едно пространство пълно с фенове и си казах, че като нищо може да имаме неприятности. Вместо това те започнаха да ме тупат по гърба и да ми казват: „Страхотен мач". Все едно нищо не бе станало и ни канят на по бира - спомня си Доменек. - Винаги съм съжалявал, когато Ирландия остане извън някое голямо първенство, а най-тъжно ми беше през 2009 г. Все пак не забравяйте, че още в първия мач трябваше да спечелим с два или три на нула. Ние бяхме по-добрият отбор и заслужено се класирахме за световното."
През лятото Доменек ще се забавлява и ще ходи на мачовете от европейското, на което родината му е домакин. Но не изключва след това да се завърне в треньорската професия. Получавал е няколко предложения от Африка, но не му харесали. Твърди, че би се изкушил от възможността да води отбор от английската Висша лига.
„Още не се смятам за пенсионер. Водил съм доста разговори и много пъти бях на едно „Да" от моя страна. Но тогава чувствах, че имам нужда да остана встрани от футбола за известно време - признава 64-годишният Доменек. - Ако ще ставам отново треньор, трябва да е нещо, което да ме грабне. Някой лондонски клуб звучи добре. Не става въпрос за пари, защото ако исках това, отдавна да съм приел някоя от офертите, които имах. Искам нещо, което ми носи истински емоции".