Успехът на ПСЖ с 2:1 над Монако в Суперкупата на Франция през юли не обра заглавията, но за един бразилец това бе много важен момент. Този нисък момък от Жуазейро, в провинцията на Байя, вече можеше да каже, че е спечелил повече трофеи от всеки друг активен футболист в света. 34-та купа за Дани Алвеш като професионалист, а ние се срещаме с него в новия му дом в Париж.
Работили сте във ферма като малък. Можете ли да доите крава?
- Вършех различни неща, но всичките ми задачи бяха като да карам велосипед - никога не забравяш как се прави. Помагах за всичко - доене на крави, плевене. Всъщност препоръчвам на децата да не се занимават с това, защото има много химикали в тази работа и е опасно. Въпреки това, когато семейството ти има проблеми и виждаш как баща ти се труди упорито, няма как да не се опиташ да помогнеш.
Източник: GettyImages
Вашият стил на обличане е уникален. Откъде получавате вдъхновение?
- Всичко идва оттам, че не искам да изглеждам като другите хора. Започнах да се интересувам от мода, за да съм различен.
Инстинктът ви е постоянно да се включвате в атака. Мислили ли сте някога да играете като крило?
- Всъщност аз съм бил дори и нападател. Когато баща ми започна да ми помага да стана футболист, той искаше да съм в атака и да вкарвам голове. След като отидох във футболно училище, всички деца искаха да са нападатели. Разбирате, че един отбор няма как да бъде съставен само от атакуващи играчи. Предполагам, че заради височината ми, скоростта и стила ми на игра, успях да се адаптирам и към други позиции.
Кои са били вашите герои, докато растяхте? Като краен защитник искахте ли да приличате на Кафу?
- Моят футболен идол беше баща ми. Той обичаше футбола толкова много. Когато осъзнах неговата страст и влязох във футболния свят, започнах да се възхищавам на големите играчи. И, разбира се, Кафу винаги е бил вдъхновение заради невероятната му история и постижения с Бразилия.
Играхте в Севиля заедно със Серхио Рамос. Очаквали ли сте той да стане велик защитник?
- Да, разбира се. Имаше страхотни качества още тогава. Серхио предпочиташе да е краен защитник, но всички виждахме, че има заложби на чудесен централен бранител. За щастие на Реал Мадрид и Испания той се превърна именно в такъв. Трудно ми беше, когато излизах срещу него в Ел Класико, но това е футболът. Вражда обаче не трябва да има извън терена.
Колко близо бяхте до подпис с Ливърпул през 2006-а? Ядосахте ли се, че трансферът пропадна?
- Бях се разбрал с тях, но в последния момент всичко пропадна. Не знам защо, не водех преговорите. Нямам представа какви са причините. В крайна сметка това се оказа добро решение за феновете на Барса и за мен, защото успях да напиша невероятна история на "Ноу Камп".
Имахте спорове с бившия президент на Севиля Хосе Мария дел Нидо, защото искахте да преминете в Челси. Вярно ли е, че сте избрали да останете в Андалусия от лоялност след трагичната смърт на Антонио Пуерта?
- Босът на Севиля говореше безсмислени неща. Аз също страдах за смъртта на Антонио Пуерта дори много повече от някои други. Той беше мой съотборник и приятел, човек, който носеше толкова радост на всички нас. Но аз бях заявил, че искам да напусна, преди да се случи тази трагедия. В крайна сметка реших да не подписвам с Челси от уважение към Антонио. Но решението ми бе взето, оглеждах се за други варианти, времето ми в Севиля бе изтекло.
Подписахте с Барса само ден, след като Гуардиола бе назначен за треньор. Той ли ви доведе в клуба?
- Предполагам, но нямам достъп до тази информация. Но 6 месеца преди трансфера каталунците вече бяха проявили интерес към мен. А аз исках да играя там заради историята на клуба и на бразилците в него. Беше много успешен съюз и винаги ще съм благодарен на Пеп, Бегиристайн и Лапорта, които ми дадоха възможност да се превърна в голяма звезда.
Колко трудно бе да играете в полуфинала на ШЛ с Челси през 2009 г., след като знаехте, че сте наказан за финала. Иниеста тогава вкара гол в последните секунди, имахте ли късмет в онзи ден?
- В подобни моменти не мислиш за бъдещето, фокусиран си върху мача. Срещата вървеше зле, но не загубихме вяра. Смятам, че не става въпрос за късмет, а за това, че заслужавахме да сме на финал. Жалко, че го пропуснах, но знам, че футболът пазеше по-специални моменти за мен в бъдеще.
Какво беше чувството да сте част от онзи страхотен отбор на Барса, който победи "червените дяволи" през 2011 г. на финала в ШЛ на "Уембли"? Това ли е най-добрият отбор на каталунците в историята?
- Мисля, че да, а и футболните експерти го потвърждават. Казват, че не са виждали по-невероятен отбор от онзи. Ние представлявахме определението за колективна игра. Ядохме, пихме и дишахме футбол и такива моменти бяха награди за нашите усилия.
Когато бяхте в Барселона, срещу кой английски отбор обичахте да се изправяте в Европа?
- Е, със сигурност харесвахме да играем срещу Арсенал (усмихва се). Стилът им е подобен на нашия, което ни улесняваше. Няколко пъти играхме с тях и винаги ги биехме (2009/10, 2010/11 и 2015/16).
Бяхте ли изненадан, когато Гуардиола напусна Барселона и се премести в Байерн? Тогава той каза, че не знаел как да мотивира играчите си след толкова успехи, вярно ли е?
- Пеп е много интелигентен и знае границите си. Но по мое мнение Гуардиола и по-късно Луис Енрике не трябваше толкова рано да обявяват своите напускания. Това създаваше само несигурност в отбора. Един вид треньорът е тук, но всъщност не е.
Предложихте да дадете част от черния си дроб на Ерик Абидал, което е невероятен жест. Колко близки бяхте с него?
- Това е история, която не исках да става достояние на хората. Мога само да кажа, че Абидал е като мой брат. Просто не исках да приема, че животът му може да приключи скоро. Не и без да опитам да помогна. Направих го, защото го обичам, както и цялото му семейство.
Кой мач срещу Реал (Мадрид) е най-емблематичният в периода ви в Барса?
- Избирам домакинската победа с 5:0 през ноември 2010 г. Беше невероятно, прегазихме най-големия си враг със сила и мощ. Тогава преподавахме уроци на футболния терен. В личен план харесвам и момента, в който им вкарах гол. Мисля, че бе януари 2012-а, много красиво попадение, жалко, че завършихме 2:2.
Мислите ли, че хората получиха вашето съобщение, когато изядохте онзи банан във Виляреал през април 2014-а? Прави ли се достатъчно, за да се пребори футболът с расизма?
- За да бъда честен, не го направих, за да изпратя съобщение. Смятам, че в днешно време хората правят такива неща, за да изглеждат готини. Разбира се, ако имах силата да променя света, бих го направил. Хората трябва да знаят, че всички сме равни, но понякога могат да бъдат много жестоки.
Спечелихте дубъл с Ювентус и пак играхте финал в ШЛ. Това ли бе най-силната защита, от която сте били част?
- Не, най-добрата беше тази на Барса под ръководството на Гуардиола. Но със сигурност и тази на Ювентус е страхотна. Причината е, че те се отбраняваха като група. Това е колективен спорт и ако оставиш колегата си без да помагаш, няма да се получат нещата.
Защо избра ПСЖ пред Висшата лига? Имахте ли директен контакт с Пеп за преминаване в Ман Сити?
- Това е комбинация от няколко фактора. Имам много приятели в Париж, партньорката ми в живота познава града и го обича, а клубът има огромни амбиции. Разбира се, бях хипнотизиран от идеята да работя отново с Гуардиола. Тогава не се оглеждах за други опции, но има много неща, които ме доведоха в ПСЖ. За мен Пеп е повратна точка в моята кариера, но започнах да мисля, че не трябва да съм толкова себелюбив. Избрах ПСЖ, но не съм си затворил вратата за Висшата лига и Пеп Гуардиола. Имам амбиции да го направя, но не се знае. Не искам просто да играя, а да печеля, поне докато стана на 40 г. След това смятам да продължа да се занимавам с футбол до 50 г. Обожавам музиката, имам планове да се преместя в този жанр. Имам продуцентска компания в Бразилия, но засега съм фокусиран върху футбола.
На кои играчи на вашия пост се възхищавате сега? Има ли англичани сред тях?
- Харесвам Ектор Бейерин от Арсенал, при това много. Дани Карвахал от Реал също ми допада, привързан съм и към Рафиня от Байерн. На моменти дори се опитвам да се уча от него, той е възхитителен, интелигентен и не губи топката, никога!
Вече имате 100 мача за Бразилия. Горд ли сте? Кой е любимият ви мач за националния отбор?
- Всеки един двубой, в който съм представлявал моята страна, е специален. Без значение контрола или финал на голям турнир. Всеки път, когато носиш този екип, изпитваш специални чувства. Безценно е, не може да се купи с никакви пари на света. Всеки ме гледа, дори и баща ми е на трибуните (смее се).
