Има един известен български филм – «Тайната вечеря на седмаците». В белота пък седмаците са най-ниските карти. Но при игра на боя козът с това число може да «убие» някой ас.

Та в Пекин между 8 и 24 август тази година ще се проведат 29-ите летни олимпийски игри. Там олимпийската ни делегация ще отиде с надеждата, ако не да повтори, то поне да доближи върхът в олимпийската ни история. А той е на последната азиатска олимпиада – тази в Сеул преди точно 20 години.

Там страната ни спечели безпрецедентните преди и след това десет олимпийски титли. На най-високото място на почетната стълбичка стъпиха атлетите Христо Марков (дълъг скок) и Йорданка Донкова (100 м с препятствия), боксьорът Ивайло Маринов, гребкинята Ваня Гешева, стрелецът Таню Киряков (пистолет), звездата в дисциплината бруст на плуването Таня Богомилова, щангистите Севдалин Маринов и Борислав Гидиков, трагично загиналият 6 години по-късно борец Атанас Комшев и гимнастикът Любомир Герасков (кон с гривни).

Двата ни големи аса тогава обаче не взеха злато в Сеул. Става въпрос не за някой друг, а за двете първи гранддами на българския спорт в момента – председателите на БОК и ДАМС Стефка Костадинова и Весела Лечева. Специалистите в атлетиката и спортната стрелба обявиха титлите им в скока на височина и стрелбата с пушка. Двете обаче останаха втори.

Стефка бе изпреварена от Луиз Ритър с два сантиметра – 201 сантиметра срещу 203 на американката. Сега Костадинова и Лечева може да получат своя реванш от съдбата за азиатския си кошмар. Все пак Стефка успя да стане олимпийска шампионка на 31 години в Атланта, докато най-котираната титла в спорта си остана мираж за Весела (тя остана със сребро и в Барселона).

За седмаци може спокойно да се брои Любомир Герасков, надали някой е очаквал титла и от Богомилова, и от Гидиков. Постижението в Сеул можеше да бъде и още по-гръмко, ако не бе допинг скандалът в българските щанги. Тогава бяха отнети титлите на Ангел Генчев и Митко Гръблев, а отборът ни – спрян от участие. Тези събития разтресоха родното вдигане на тежести 12 години след Монреал и също толкова
преди Сидни.

През 1976 година в Канада бе хванат Валентин Христов, а в Австралия отнеха титлата на Изабела Рифатова и медалите на Иван Иванов и Севдалин Минчев. Олимпиадата в Пекин идва на осмата година, което подсказва, че може би и този път, както в Атина, не само ще се разминем с допинг афера, но и ще спечелим пак олимпийска титла. В Гърция героят бе Милен Добрев, сега може да е някое не толкова известно име от отбора на Пламен Аспарухов като третия на планетата Ивайло Филев, а пък нищо чудно и световният шампион при 77-килограмовите – Иван Стоицов да се окичи със злато.

Като стана въпрос за Стефка Костадинова и Весела Лечева, също като върху тях двете огромните очаквания сега се струпват върху Станка Златева. Тя е абонирана за световната и европейската титла в категория до 72 кг на женската борба в последните две години и като че ли титлата в Пекин няма как да й избяга. Станка обаче трябва да си окачи не една, а две обеци – «Костадинова» и «Лечева».   

Бум на българския спорт може да се очаква и по друга причина – след отстъплението в Барселона и Атланта, където спечелихме по три титли (в Испания два златни медала са на сметката на кануиста Николай Бухалов) дойде събуждането в Сидни. В Австралия имахме пет шампиони – стрелците Киряков и Мария Гроздева, борецът Армен Назарян, щангистът Гълъбин Боевски и атлетката Тереза Маринова. Ударихме дъното в Атина, където ни отсрамиха Гроздева и Добрев.

Ако говорим с езика на залаганията, 1,35 би бил коефициентът за Златева,
а 10,35 – за волейбола. Присъствието на осмицата в Пекин’08 обаче е повече от добър знак за героите ни и техния треньор Мартин Стоев въпреки доминацията на Бразилия и настървеността на руснаците.

На Москва’80 волейболът ни взе сребро. Кайро'91 – разликата между тези две числа е също 8, пък има значението на единствената световна титла за България в колективните спортове. А тя бе спечелена от младежкия ни волейболен отбор, чиято звезда бе тъкмо Мартин...