В дните до началото на Олимпийските игри в Пекин, в. „Топспорт” ще ви припомни историята на най-голямото спортно състезание.

Олимпийските игри се провеждат в чест на Зевс Олимпийски в град Олимпия (в провинцията Елида в Пелопонес). Те били най-прочутите и най-бляскавите. След като историка Тимей от Таормина въвежда изчислението на времето по Олимпиади след 776 г. се счита, че тези игри са се устройвали на всеки четири години през юли и август. През класическата епоха траели 7 дни. От 572 г. елейците започнали да организират игрите. Избирали хеланодиките (съдиите) помежду си.

Известно време преди откриването на игрите се изпращали вестители (нар. спондофори) по всички гръцки градове. В чест на Зевс се сключвало свещено примирие, при което се прекратявали всякакви военни действия. Около светилището в Елида се образувал себеподобен град от палатките на участниците и зрителите на игрите, непосредствено преди започването им. През първия ден от игрите се правели жертвоприношения. Участниците можело да бъдат само гърци, които са по рождение свободни и неосъждани, тъй като игрите са част от култа.

Ето защо “варварите”, робите и осъдените нямали достъп до тях. Също така религиозно предписание забранява присъствието на жени. През първия ден от игрите се полагали и олимпийски клетви. Тържествения ритуал се извършвал пред олтара на Зевс Хоркиос (покровител на клетвите). По този случай се пренасял в жертва шопар, върху чиито четвъртини атлетите се заклевали да спазват правилата на игрите. Има сведения, че в противен случай хеланодиките налагали тежка глоба на нарушителя и той нямал право никога повече да участва.

Петте основни състезания в игрите били: бягане, което отначало било на крака, а по- късно ставало с колесници; скачане, което се състояло в прескачането на някой трап или възвишение; хвърляне на диск или палет – тежък и кръгъл камък, изхвърлян на колкото се може по- голямо разстояние; двубой и вид юмручен бой, бокс, наречен пугилат. При него двамата борци си слагали ръкавици от бакър и олово и започвали да се удрят докато един от тях не се предаде или издъхне. След петте дни състезания, последния бил отреден за раздаване на наградите. Победителите били наричани олимпионики.

След съобщаване на имената им пред огромната събрала се тълпа, те излизали напред, за да получат наградата си. Пиндар разказва, че тя била венец от дива маслина, изплетен от листата на свещеното дърво, което пък Херакъл донесъл от земята на хиперборейците. За гърците – участници в игрите нямало по- голяма чест от олимпийския венец, а и за зрителите това събитие представлявало огромен интерес. Също така, наред с атлетите се явявали писатели, философи, ретори, художници, които се възползвали от многото събрали се хора. По този начин те използвали и събитието, за да запознаят зрителите със своите произведения, да им дадат глас и известност.

В крайна сметка тези т. нар. общогръцки тържества представлявали за хората една солидарност, търпимост един към друг. През дните от игрите те се опознавали, забравяли различните интереси и съперничества, деляли ги някога. Митът за античните Олимпийски игри. Като цяло произхода на Олимпийските игри е твърде неясен, но все пак за най- достоверно се смята, че те били уредени от сина на Тантал – Пелопс. Атрей пък заповядал да се празнуват втори път около 1250 г. пр. н. е. На връщане от похода си в Колхида, Херкулес събрал аргонавтите в Олимпия, за да повтори тези благородни упражнения за спомен на успешния поход.

ЛЮБОПИТНО

С най-голям брой медали

Лидер в тази класация е съветската гимнастичка Лариса Латирина (1934) - общо 18, от които 9 златни, 5 сребърни и 4 бронзови, от участия в 3 олимпиади (Мелбърн, 1956 г.; Рим, 1960 г.; Токио, 1964 г.).

На второ място по брой на медалите е също съветски гимнастик - Николай Андрианов (1952). Андрианов също участва в 3 олимпийски игри (Мюнхен, 1972 г.; Монреал, 1976 г.; Москва, 1980 г.) и печели общо 15 медала, от които 7 златни, 5 сребърни и 3 бронзови.


С най-голям брой златни медали

Лидер в класацията е американският атлет Рей Юри (1873 - 1937), който от три участия в Олимпиади (Париж, 1900 г.; Сейнт Луис, 1904 г.; Лондон, 1908 г.) печели общо 8 медала, всичките златни.

На второ място, но в несъмнено по-голяма конкуренция, е американският атлет Карл Луис (1961), който печели общо 10 медала на 4 олимпиади, от които 9 са златни (в спринт на 100 и 200 м, щафета 4 - 100 м и дълъг скок). Луис участва на олимпиадите в Лос Анджелис (1984 г.), Сеул (1988 г.), Барселона (1992 г.) и Атланта (1996 г.).

Най-голям брой златни медали в една олимпиада печели американският плувец Марк Шпиц (1950) - 7 златни отличия по време на олимпиадата в Мюнхен, 1972 г.

Най-голям брой участия със златен медал има германската каякарка Биргит Фишер (1962), която печели олимпийски състезания на всяка от олимпиадите от 1980 до 2004 г. (с изключение на Лос Анджелис' 84, тъй като не участва подари бойкота на ГДР) и до този момент в актива и? има 8 златни олимпийски отличия.