Мълчание. Това остана след разпадането на един от отборите в Националната баскетболна лига - Академик София. Никой не зададе въпроса защо клубът се разпада пред очите ни. Никой и не сметна за нужно да дава подобни отговори. Никой не изрази възмущение. По-скоро видяхме примирение, недопустимо за тези, които уж милеят за баскетбола. Нещо типично за нашенци - да заметем проблема под килима, току-виж не се покаже повече. По-добре да има тишина, отколкото да излезе някоя истина.

Ще ви върна малко назад във времето, когато Левски се превърна в Левски Лукойл, а на отбора от Правец се възлагаха големи надежди.

След 17 години инвестиции в Академик, нефтената компания "Лукойл" реши да стане основен спонсор на тогавашния Левски 2014 с мотива, че "сините" се радват на огромна фенска любов. Идеята беше да се върне баскетболната публика в залите и да се вдигне нивото на българския баскетбол. Амбициите бяха да се дава предимство на българските състезатели, защото спорт не се правело с легионери.

Снимка 332280

Източник: GettyImages

По думите на бившия изпълнителен директор на Лукойл Академик Сашо Везенков, Правец трябваше да стане център на баскетбола в страната и да привлича играчи от цяла България. Той заяви още, че отборът ще бъде само от местни момчета и се очакват сериозни резултати.

Дори бившия президент на "Лукойл България" Валентин Златев подчерта, че младият Академик няма да остане без спонсор и тепърва ще се развива като фактор в мъжкото ни първенство.

Няколко години по-късно обаче красивата приказка рухна. На 16-ти септември тази година от БК "Академик София" официално съобщиха, че клубът прекратява участието си в Националната баскетболна лига и преустановява дейност. След 14 шампионски титли и 9 купи на България като Лукойл Академик и след достойно представяне в НБЛ като Академик А1, се наложи отборът просто да бъде заличен от баскетболната карта на страната.

И сега е време да се запитаме защо тимът, на който само преди 2 години се възлагаха надежди да създава и развива млади български състезатели, е на дъното. Защо не бе помислено именно за тези играчи, които са бъдещето на спорта с оранжевата топка у нас? Пред тях просто беше затръшната една врата и за това нямаше обяснение. И въпреки тежката ситуация, една част от момчетата успяха да си намерят нови отбори, но други нямаха този късмет. Истината е, че някой друг вместо тях беше решил как ще се развива кариерата им. И те нямаха право на глас. Защо ли? Защото те са просто част от играта, в която все по-трайно се настаняват интереси и борба за позиции, нещо далеч от смисъла на баскетбола, за който големи фигури в спорта са забравили.

Снимка 472754

Източник: LAP.bg

Не бе помислено и за треньорския тандем Георги Давидов и Петко Маринов, които отдадоха цялата си енергия и любов на Академик София, за да докажат, че все още можем да изграждаме силни характери и успешни млади състезатели, които да ни карат да се гордеем с постиженията им и по терените в чужбина. За тях бяха спестени думите "благодаря" и "браво". Едва ли тези думи щяха да ги стоплят, но със сигурност щяха да покажат отношение към двама треньори. Защото тези хора свършиха наистина добра работа. Липсваше нещо много по-важно - подкрепа. Такава, каквато беше дадена на Левски, когато беше пред разпад. Но уви и това не получиха.

Дори президентът на федерацията по баскетбол беше лаконичен в коментара си за разпадането на Академик София. По думите му това е голям удар за баскетбола, но нямало какво да се направи.

Едно е сигурно, треньорите и играчите можеха да си тръгнат от отбора с гордо вдигнати глави, защото надскачаха себе си всеки ден. Питам обаче дали някои други хора биха могли да ги погледнат в очите сега?

Колелото се върти и утре ще се наложи да потърсите млади български състезатели за националния отбор, тогава кого ще извикате? С какви думи ще мотивирате тези момчета да играят отново в името на страната, след като веднъж вече сте им показали, че думите ви нямат стойност?

Величието на баскетбола е да сбъдва мечти и създава личности. Не ги рушете!

Снимка 465790

Източник: LAP.bg