Кога един играч иска да бъде продаден? Не говоря за такъв, който обикновено седи на пейката и му се ще да играе повече. Говоря за франчайз-играч, играчът - отбор, който взима многото милиони. Този, който играе всяка минута, стреля всеки изстрел грубо казано и има предани фенове. Човек, който играе във втория по мащаб спортен маркетингов център в САЩ.

Разбира се, че говоря за Коби Брайънт. Първо - нека сме наясно. В професионалния баскетбол няма лоялност. Повтарям, няма такава. Много хора си мислят, че собствениците на отборите изпитват това чувство към звездите си. Това е далеч от истината. Тогава защо играчите трябва да имат тази безусловна лоялност? Просто те също я нямат.

Нека ви разкажа една история за отбори и техните франчайз-играчи. Когато бях дете и растях в нюйоркския квартал Куинс, Уолт "Клайд" Фрейзър бе моят идол. Но забравете това - той бе много повече, той бе Ню Йорк. Със своя неподражаем стил помогна за безброй победи на Никс, както и за спечелването на първата титла в историята на клуба. Той трябваше да се откаже като играч на Никс. Но го продадоха на Кливланд и аз не можех да спя от реване.

Няма лоялност. Да продължавам ли? Карийм в Лос Анжелис и Ърл Монроу в Никс. След това Доминик Уилкинс в Атланта, Пат Юинг в Сиатъл, Шак в Маями и Кевин Гарнет в Бостън. Градовете загубиха своите звезди и в тези места има хлапета, които плачат за това.

Но не става въпрос за лоялност. Всичко е бизнес, заплати, разходи на клуба....... Така че още веднъж питам - има ли играчът правото да иска да бъде продаден? Разбира се. Но винаги ще има неписан баскетболен етикет.

Моят любим раппевец - Ноуториъс Би Ай Джи написа песен за неписаните догми в криминалния свят. Аз ще ви изложа моите 10 правила за баскетболен трансфер. Това са принципи, които всеки играч, искащ да бъде продаден, трябва да спазва.

1. Никога не казвай, че си нископлатен, за да бъдеш продаден. На никой не му пука, че милионерът иска още пари.

2.Не казвай на никого за желанието ти да напуснеш. Трябва да стане безшумно. Когато тръбиш наляво и надясно, ставаш антипатичен на фенове и съотборници.

3.Никога не вярвай на пресата. Ако мислиш, че просто водиш приятелски разговор, помисли отново. Медиите само ти усложняват живота и пораждат слухове.

4.Не подценявай и обиждай съотборниците си. Това, че искаш да си тръгнеш, не означава, че тимът трябва да се разпадне. Най-лошото от всичко е да кажеш, че си тръгваш, защото на отбора трябва да му се помогне. Тогава съотборниците ти ще си кажат: "Добре, щом си толкова добър защо тогава не помогнеш на нас?"

5.Треньорът е фигурата, която може да опита да ти попречи. Повечето треньори ще те преследват до дупка, така че уважавай треньора си, дори да не е толкова добър.

6.Никога не казвай публично в кои градове - и респективно отборите им - искаш да отидеш.

7.Дръж семейството и бизнеса си далеч от всичко това. Това е задължително. Не позволявай на членове на семейството ти или приятели да говорят пред пресата. Освен това внимавай с бизнеса си.

8.Кажи на агента си просто да бъде такъв, а не да се изказва непрекъснато. Кажи му да преговаря при закрити врата. Ако твоят агент се изказва непрекъснато от твое име, то това означава, че ти си слаб и безсилен да се изправиш пред пресата.

9.Никога не пропускай мачове, тренировки или каквито и да било занимания на тима ти. Уважавай играта (Всъщност това правило трябва да бъде №1).

10.И запомни, че някой трябва да поиска да бъдеш продаден.

Проблемът на Коби никога не е бил на игрището. Проблемът му е, че не спазва неписаните правила. Без съмнение той е най-добрият баскетболист в момента. Хората искат да го гледат, а не да четат във вестника какво е казал или да слушат думите му по радиото.