След мача със Словения Зоран Янкович се усмихваше, но малко насила. Той отговори на въпросите на "Топспорт" и обясни какви метаморфози е изживял за трите дни между двете европейски квалификации.

- Зоране, как се получи взаимодействието ти с Божинов при първия гол?                  - Този гол нямаше как да стане, ако не ми беше подвикнал. Бях обърнат с
гръб към Валери и търсех друго решение за развитието на атаката. Понякога от случайните неща се получават много хубави работи. Бях готов да подам топката на нападател, който го виждах с лице към мен. Но когато чух гласа на Валери "Дай ми я", незабавно промених решението си. Пуснах му я и както видяхте, той с левачката от воле я изпрати в горния ъгъл. Стана приказен гол.

- Оценяваш ли този си мач срещу Словения като евроквалификацията в Брюксел срещу Белгия?
- Не. Тогава отбелязах гол. Сега само подадох.

- Но и в двата случая беше решаващо. Тогава вкара, сега пусна решаващ голов пас.
- За мен това са отминали неща...

- Някак си не се радваш май много. Да не би да е заради медийната атака срещу теб и Гошко Пеев след първия мач с Румъния?
- За  Георги не мога да говоря. Предполагам обаче, че и той се е чувствал неприятно. Аз направо се почувствах отритнат. Благодаря на Христо Стоичков, който ни взе на пресконференцията преди мача със Словения и по този начин ни защити.

- Значи си забравил неговите думи, когато пое националния тим, че не иска повече сърби в отбора?
- Това е било негово мнение в един период от началото на треньорската му кариера. След като ме повика за мачовете на България в Япония, бях наистина приятно изненадан. Но той ме попита дали се сърдя и аз му казах, че не. Всичко бе решено за минути. Тогава обаче играх само в първата среща, защото получих контузия и трябваше да се върна обратно в Китай. Сега за тези два мача срещу Румъния и Словения получих повиквателна и, повярвайте ми, дадох всичко от себе си. Не съм се пестил и секунда.

- Отстрани обаче изглеждаше като че ли с Румъния не беше толкова в час, а със Словения напомни за добрите си периоди?
- Щом така сте видели отстрани нещата, какво мога да ви кажа. Няма да ви разубеждавам. Трябва да говоря с поведението си на терена.

- Сигурно си имал нужда от аклиматизация и затова не бе така убедителен в Констанца?
- Може и така да е. Пътуването от Китай е дълго. Друг континент е. Но няма смисъл да се оправдавам. Важното е, че България спечели четири точки от два важни мача.

- Успокоиха ли те думите на Стоичков пред нас, медиите, като каза "Няма да ги хвърля на кучетата"?
- Думите на Стоичков ме успокоиха, но горчилката от медийните атаки си остава.

- Означава ли това, че друг път ще откликваш на покана да играеш в националния тим?
- За мен да участвам в националния тим е въпрос на чест. Няма значение, че наистина Китай е много изолиран от футболните събития в Европа.

- Има ли спокойствие в отбора след победата над Словения?
- И преди, и след мача с Румъния не е имало напрежение, за да има сега спокойствие. Но със сигурност класическата победа над словенците ни кара да мислим
по-леко за предстоящия двубой с Холандия.

- Очакваш ли да те повикат за мача с Холандия?
- Това не зависи от мен. С риск да се повторя ще кажа, че и на Луната да съм, ще сляза, за да играя за България.

- Говори се упорито, че скоро ще напуснеш Китай и ще се завърнеш в Европа. Според някои източници даже съществувала вероятност да те видим отново по родните терени.
- Засега съм футболист на китайския Далиен. Отговарям тривиално, но, повярвайте ми, на този етап наистина няма какво друго да споделя в вас специално по този въпрос.