Мамалигата (разбирай румънският качамак) замириса на гнусно. Развоня се.

Комшиите, или по-скоро едно тяхно издание, пусна долнопробната лъжа, че сме купили мача в Минск. Всъщност написаното не бива да ни учудва, защото през есента същият този вестник публикува сензацията, че и тяхната квалификация с Албания в Тирана била спечелена по втория начин.

В Румъния явно продължава да ги боли за онова 2:2, което им измъкнахме в Констанца. Марто Петров им завъртя два зверски шамара, от които румънските бузи парят, а ушите им кънтят и до днес. Още преди сблъсъка в Констанца комшиите започнаха психологическа война срещу България. Обвиниха пресаташето на БФС Захари Николов, че счупил камера на тяхна телевизия. После, разбирайки, че г-н Николов не заема този пост, не посмяха даже да се извинят.

Жегнаха Стоичков, но Камата не цепи басма на никого и им го върна тъпкано. Направо ги срина в земята.

Равенството не принуди румънците да спрат. Напротив - атаките продължиха с пълна сила. Нарекоха ни калитковци, галеници на съдбата. Писъците им разтърсваха черноморското крайбрежие, Карпатите и целия Балкански полуостров.

Вой, на който би завидял и граф Дракула. Но това беше най-малкото. Помията тепърва предстоеше. След 0:0 с Албания румънски тарикати поднесоха на Христо
Стоичков тава с мамалига. Нагло, типично в техен стил.

Не се учудвай, читателю! Зад мнителността румънска се крие силна доза комплексарщина. На север от Дунава място не могат да си намерят от завист, че техният национален тим е на по-ниско стъпало на големи първенства. Ние имаме четвърто място, за което комшиите винаги са си мечтали. Да, на клубно ниво предимството е на тяхна страна. Никой не оспорва уникалния тим на Стяуа, спечелил КЕШ през 1986 година след епичен мач с Барселона. Както и качествата на Хаджи и останалите блестящи майстори от Румъния. Но националното самочувствие е най-силно, когато родината, а не даден клуб, постига успехи. Такъв, какъвто ние преживяхме през 94-а, и какъвто оттатък моста на дружбата все още не са изпитали.

Зад комшийския пасквил се крие и страхът от възхода на нашите след напускането на Христо Стоичков. Журналистите в Букурещ бяха сигурни, че треньорската рокада ще постави началото на негативна серия в България. Ама не стана, защото Бербатов и компания си свършиха работата в Минск. Изпаднали в отчаяние, румънците натиснаха за пореден път словесния спусък.

Но войната на думи е едно, а онази - спортната, нещо съвсем друго. На 17 ноември ще бъде истинският Видовден за Румъния и България. Мамалигарите ще ни кацнат насред София, ще излязат очи в очи срещу нас в решителен сблъсък за европейска виза. Тогава, дай Боже, Митко Бербатов да е здрав, а не да играе на един крак, както бе в Констанца.

Едно обаче е сигурно - от север ще продължат да ни заливат със слуховете. Бъдете убедени, че най-важната им новина преди мача на Националния стадион ще бъде: "Българите са купили съдията!".

За щастие трезвите румънци не мислят така. Погледнете само форума в електронното издание на вестника, за да се убедите. 

За финал ще припомня една детска приказка. Някакво магаре излязло на площада в селото и почнало да реве. Ревало, ревало, та се скъсало. Питали го другите животни какви ги върши, а то откровено отговорило: "Ами аз ако не си покажа магарията баш на мегдана, що за магаре ще бъда!" Та и комшийските журналисти...