През януари Петър Ценков стана първият българин, стигнал до финала в най-тежкото офроуд състезание в света рали "Дакар". 48-годишният управител на авиокомпания Cargo Air ще стартира с ATV за втори път в надпреварата, която ще се проведе между 1 и 15 януари на територията на Аржентина, Чили и Перу. Той ще участва с първия изцяло български отбор в "Дакар" - "Рали Рейд.БГ", а негов съотборник е Младен Вачков. Екипът отпътува за Южна Америка на 27 декември, като преди това Ценков разказа пред "Дневник" за трудностите в подготовката и очакванията си за 33-ото издание на легендарното рали.
Как се чувствате дни преди старта на рали "Дакар"?
Изцяло съм на тази вълна. Трудно се успокоявам, постоянно съм задъхан. Знам какво ме чака и преглеждам новогодишните филми за ралито. Настройвам се и ми е напрегнато. Страх ме е да не забравим нещо в последния момент. Проверявам паспорти, пари, документи, за да не пропуснем нещо. Машините отдавна са там.
Доволен ли сте от проведената подготовка и как протече тя?
Започнахме късно с нея. Ако се готвим за "Дакар 2013", нормално е да се започнем подготовката си още сега през ноември или декември. За предстоящото състезание започнахме реалната си подготовка чак април-май. Това е късно за млад отбор като нашия, който не е участвал самостоятелно до този момент и не е наясно с подводните камъни. Не съм доволен, защото поддържащият камион трябваше да замине с 2-3 седмици по-рано и това ни костваше прибързаност в последните моменти. Второто ATV също го завършихме накрая. Доволен съм, че нямаме генерален пропуск. Ако сме изпуснали нещо, ще го научим на място в последния момент.
В кои състезания взехте участие през тази година?
С Младен (Вачков) изпълнихме плана си. Карахме в рали "Албания", на рали в Гърция, рали "Бреслау", което навлезе и в българска територия, както и рали "Мароко". Участвахме със стари и амортизирани ATV-та, защото нямахме бюджет за нови. Разбрахме какво се случва при продължително каране. Рискувахме да не завършим, защото машините буквално се разпадаха от умората на материала. Изградихме отборната си тактика, карахме в пясъците и спечелихме класовете във всичките си състезания. Имаме правилна генерална линия. Остава да видим как ще се представим на "Дакар".
В екипа ви имаше и йога. Каква беше неговата функция?
Подходих още по-отговорно за второто си участие в "Дакар". Знаех, че освен на техниката на каране, ще трябва да наблегнем и на физиката. Това е най-тежкото състезание в света и включва изключително дълги физически натоварвания с много психическо напрежение. За разлика от почти всички други спортове, където натоварването не продължава повече от определен брой минути, при нас карането може да трае 12-15 часа и трябва да поддържаш този ритъм 15 дни. Моята съпруга е фен на йогата и започнах занимания с нейния инструктор. Преди всичко това са упражнения и за духа – да опознаеш по-добре собственото си тяло и възможности. Йогата много ми помогна с различните техники и начини на възприятие, които се оказаха доста важни.
С какво подготовката ви за тази година беше по-различна от миналата, когато дебютирахте на "Дакар"?
През 2011 г. бяхме на гости, новобранци. Френският отбор MD Rallye Sport се грижеше за подготовката на машините и асистенцията, а нашата грижа беше да платим и да отидем на "Дакар". През тази година цялата организация легна на нашите плещи и съкрати времето ни за физическа и психическа подготовка. Бяхме притеснени и от преговорите около телевизионните права, които преотстъпихме на БНТ. Организацията за асистентския камион, купуването на части, уговарянето на механици и шофьори, преправянето на машините – нашият отбор сглоби всичко това с много усилия.
Пак ще си партнираме с MD Rallye Sport, защото предпочетохме плащанията ни да минават през тях заради негласните им преференции пред организаторите за минимални забавяния спрямо крайните срокове. Практически само запазваме тяхната протекция, която е много важна за нас. Ще си сътрудничим и с един чилийски отбор. Оказа се, че съпругата на шефа им е българка, а той е помагал за спасението на блокираните под земята чилийски миньори през миналата година. Може да направим съвместен бивак в лагера и да си помагаме с резервни части и консумативи. Асистенцията обаче ще бъде на живот и смърт. Ние разчитаме на нашето Омбре – Димитър Ортаков, който активно участваше в изработката на тунинга. Целият ни екип на място е от специалисти.
Как се роди тандемът между вас и съотборника ви Младен Вачков?
В състезанията през годините се убедих в неговите мъжки качества и реших да го поканя. Той е добър съотборник и състезател, разбира от механиката и се съобразява с нуждите на целия екип. През годината го доказа, като навсякъде карахме отборно и не е имало съревнование помежду ни.
Каква ще е вашата стратегия за "Дакар 2012"?
Там няма пряко единоборство между състезателите. Борбата е на духа, на всеки пилот сам със себе си и с природата. Трява да се справиш с пътната книга и навигацията по трасето, да си концентриран през цялото време, за да не направиш някоя глупост. В рали рейда не се искат само добри пилотски умения, а и много други качества в разчитането на навигацията. Напрежението идва от всички посоки.
При дебюта ви в Аржентина и Чили се борехте за завършване, а преди техническите проблеми в края дори се движехте в десетката. Какви са целите ви в предстоящото състезание?
Единствената ни цел е да завършим живи и здрави. Ако всичко е минало нормално, със стигането до финала ще дойде и доброто класиране. Безспорно искаме да сме на по-челни позиции, но е много трудно да се каже, че имаме определени амбиции. Никой не е застрахован. Нито шампионите, нито аутсайдерите. Никой не знае как ще се развият неговите състезателни дни. Искаме да се справим с пътната книга в реално време и да завършим в тандем.
През 2012 г. Перу влиза като трета страна домакин на "Дакар". Каква информация имате за новите трасета по маршрута?
Това ще е хитът, кулминацията на "Дакар" в това издание. През тази година отпаданията бяха предимно преди почивния ден, но според мен сега организаторът ще е подготвил още неприятни изненади на участниците. В Перу е пълно с изненади като терен, трудност и навигация. За да го направят още по-пикантно, в етапа между Чили и Перу, който може би е най-тежкият, мотористите и участниците с ATV няма да имаме асистенция. Сами ще трябва да си оправяме машините, лишени от навигация и инструменти, което не знам как ще стане. А след това ще има още един много тежък етап преди финала в страната.
Къде очаквате да бъде най-трудната част от състезанието?
Това може да е всеки етап. Зависи дали се поддаваме на емоцията, дали сме гневни, дали всичко е наред с техниката. Например, през тази година още в първия етап трипмастерът ми изгасна заради дефект. Наложи се да стартирам в "Дакар" без основния уред за навигация и така изкарах първите шест етапа. Това беше сериозен дразнител, който доста пречи на доброто класиране. В пети етап пък счупих диференциал – нещо, което никой не предполага. Получих девет наказателни часа и допълнително изоставане заради ремонта. В пясъците успях да променя конструкцията на машината и да финиширам. Човек не знае къде ще дойдат трудностите. С Младен в Мароко минавахме най-големите дюни като на шега, но пък бедствахме в лесния първи етап заради спукана гума и разпадането на изпускателната система. Всеки има своя "Дакар". За тази година има добавени два тежки пясъчни етапа още в Аржентина и там се очакват изненади. Дори за 800-те километра връзка в първия ден имаме информация, че ще са голямо предизвикателство.
И през тази година ще разчитате на машини Can-Am Renegade 800 със задвижване на четирите колела. Защо отново ги предпочетохте пред тези със задно предаване, на които разчитат фаворитите в последните години?
Най-важното предимство е стабилният и балансиран двуцилиндров двигател "Ротакс". В пясъчните дюни и при проливните дъждове в Аржентина става много страшно. В тези моменти е добре да имаш 4x4, не че не може и без него. Недостатъкът е в теглото и затова повечето печелили "Дакар" са били със задно предаване. Вече имам над 30 000 състезателни километра с Can-Am, което вероятно се равнява на около 300 хил. "цивилни" километра за една кола. При смяна на машините щяхме да загубим цял сезон за установяване на особеностите им, още повече, че сега сами си подготвяме ATV-тата.
Какви промени направихте по тях?
След купуването ATV-то се разглобява на основните си части до най-малкото болтче и тогава започва тунинга. От всеки отбор зависи какво и как точно ще го направи. Има подсилване на рамата, подсилване на диференциалите, сменят се лагери, ходова част, кормилни щанги и прътове, накрайници. Седалката също се сменя, горивната система се преработва изцяло, слагат се установки за навигационните уреди. Електрическата система бива тотално обърната. Поставя се двойно по-голям резервоар от оригиналния, който се запазва. Слагаме и предпазни кори отдолу.
За предстоящото състезание намерихте ли място по машините за резервна гума?
Не, и тази година няма да имаме резервна гума. Намерихме мусове, които се надявам да ни помогнат при проблеми с гумите. Ще се пазим и дано нямаме спуквания, защото това беше същинско бедствие през 2011 г. Убийствено е да караш дълго време със спукана гума. Но нямаме място. Нашите гуми са 12-цолови и няма как да ги съберем. Някои машини са с 8- или 9-цолови и екипите някак успяват да ги смачкат и съберат, но нашите са като за автомобил. Спомням си, че навремето "Тико" беше с 12-цолови колела.
Какво няма да забравите от дебютното участие в "Дакар"?
Може би нощта след 12-ия етап, в който получих тежката повреда и можех да отпадна. Наложи се през нощта да измина останалите 400 км и то с много висока средна скорост. Тогава изкарах 10-12 часа на ремонти, придвиждане и изнервяне, което остава най-яркият ми спомен.
След първото ви участие и стигането до финала на "Дакар" по-лесно ли осигурихте необходимия бюджет за изданието през 2012 г.?
Не. Специално в България кризата се е развихрила с пълна сила и бизнесът не е толкова процъфтяващ. Може би някои приемат харченето на пари за подобно състезание в този момент като лукс или глезотия. Добре си направихме бюджета и имаме достатъчно спонсори, но все пак не си го представях така. Донякъде сами си усложнихме живота, защото държах да има телевизионно излъчване на "Дакар" в България. Взехме тв правата и ги отстъпихме на БНТ 1 и 2, които ще предават със студио и репортажи всяка вечер. Това допълнително оскъпи бюджета и ни затрудни заради всички преговори и ново търсене на рекламодатели за телевизионното време. Но ако сега всичко завърши добре за нас и състезанието има популярност в България, догодина може би ще намерим по-заинтересовани рекламодатели.
Колко ще ви струва цялото участие в рали "Дакар" - от началото на подготовката с всички състезания, купуването на машините и сформирането на отбора до завръщането от Южна Америка?
Бюджетът ни е над 160 хиляди евро за всички разходи на целия отбор, включително журналистическия екип, който ще е с нас. Трябваше ни ясна представа за сумите от самото начало, за да не дойде септември-октомври и да кажем "Извинявайте, ама не сме сметнали правилно и няма да ходим". Това не е шега. Целта ни е българите да имат свои представители в най-тежкото и отговорно състезание на планетата. Там не отиват случайни хора. Въпреки че има аматьори като нас с Младен, там отиват и световните шампиони в съответните категории. За пилоти като Марк Кома и Сирил Депре това е основният им бизнес. Фаворитите в нашия клас братя Патронели също са професионалисти. Да не говорим какво е при автомобилите. Искаме да покажем и вдъхнем кураж на българите, че с много труд всичко може да се постигне и няма невъзможни неща. "Дакар" е много труд и много упоритост. Това не е мечта или сбъднат сън – никой не щраква с пръсти, за да отидеш там и да се случва нещо.
Получихте ли финансова помощ от държавата?
Помогна ни морално и материално. Министерствата на спорта и транспорта запазиха патронажа си. На фона на целите суми, тяхната финансова помощ е символична, но ни дава увереност, че правим правилни и добри неща.
