Изминаха 10 години от двете титли на Фернандо Алонсо във Формула 1. Тогава младият пилот на Рено сложи край на доминацията на Ферари и Михаел Шумахер. Никой обаче не предполагаше, че титлата от 2006 г. ще остане последната в кариерата на испанеца.

Не е ли досадно за втора поредна година да карате в края на колоната?
- Вече не е толкова досадно, тъй като виждаме прогрес. Миналата година имахме само надежда, а сега и нещо повече. Определено се справяме по-добре, но имаме още много работа.

Това ли е най-трудният ви период във Формула 1?
- Да, защото трябваше да започнем отначало. Но мисля, че това ме прави още по-добър пилот. От друга страна, е трудно да знаеш, че не можеш да се бориш за победи и трябва да се задоволиш с цели като зоната на точките. Но във Ферари по някакъв начин беше същото. Там можех да се боря за победи, но не и за титлата.

Сега Фетел сякаш върви по вашия път във Ферари…
- Не е същото – през 2010 г. аз бях начело в класирането преди последното състезание в Абу Даби. Бях щастлив да карам във Ферари. Бяхме силен отбор, но така и не спечелихме титлата. Може би щеше да е прекалено болезнено да остана втори за шести или седми път. Исках да запомня Ферари с хубавото, не с болката. Иначе Ферари сега е по-добре, отколкото миналата година. Разликата с Мерцедес е по-малка, въпреки че тогава спечелиха три победи. Ферари правят всичко както трябва, но Мерцедес са прекалено силни. Разликата в хибридните двигатели през 2014 г. беше толкова голяма, че оказва влияние и сега.

Съжалявате ли за решенията, които взехте в кариерата си?
- Не. В момента, в който съм взимал някое решение, съм бил уверен, че е най-доброто. Няма смисъл да съжалявам сега. След двете титли с Рено имах нужда от ново предизвикателство. След онази година в Макларън

имах възможност да премина в Ред Бул

но реших да се върна в Рено. Никой не знаеше, че Ред Бул ще стане толкова силен отбор. Но не съжалявам. Предпочитам да съм щастлив с това, което имам, отколкото да напълня шкафа с трофеи и пак да се чувствам нещастен.

Колко важна е 2017 г.?
- Много. Не само за Макларън и мен, но и за целия спорт. Формула 1 е подложена на огромни критики. Направихме двигателите по-тихи, променихме телевизионните договори и вече ни дават предимно по платени канали, което пък намали аудиторията. Мисля, че трябва новите правила за аеродинамиката да дават възможност на отборите да развиват колите. Колкото до мен – имам още една година от договора с Макларън и искам да видя каква ще е колата ми. След това ще обмисля дали да остана във Формула 1, или да потърся нещо друго.

А коя беше най-добрата кола, която сте карали във Формула 1?
- Тези от 2003 и 2004 г. Двигателите V10 звучаха страхотно, а имахме и състезание между два производителя на гуми. Тогава всеки миг се караше на лимита – за мен това беше истинската Формула 1. Сега е максимум 90%. По време на състезание трябва да се грижиш за гумите, което означава, че не трябва да караш по възможно най-бързия начин. Няма пилот, който да е доволен да кара така, това е против инстинктите ни.

Днес дори пилот на 18 години може да спечели състезание. Може би днешните коли са по-лесни за каране…
- Не са по-лесни, просто са различни. Днес трябва да се грижиш за хибридните системи, да пазиш гумите, да пестиш гориво. Вече не е достатъчно само да умееш да караш много бързо. Във всеки случай за спорта е добре, че има млади таланти като Макс Верстапен и Карлос Сайнц.

Те не са ли вече по-добри от опитните?
- Не. Едно е да си бърз, друго е да имаш опит и да печелиш титли. На 34 години аз съм много по-добър пилот, отколкото бях преди 12 години, когато станах световен шампион.

Какво ще правите след края на кариерата ви във Формула 1?
- В момента все още се наслаждавам на това, което правя. Това е моят живот и

единственото нещо, което мога да правя добре

Ако следващата година се окаже, че колите са още по-зле и карането им не ме задоволява, може да сменя шампионата. Във всеки случай една от целите ми е на някакъв етап да спечеля „24 часа на Льо Ман“. Мисля и за семейство, но трябва първо да си намеря жена. Може би всъщност това е най-голямата ми цел. Ако имам деца, със сигурност ще ги сложа в карт още на 4-5 години. Няма да играят тенис или нещо такова. От друга страна, животът на пилотите не е лесен, така че ще оставя избора на тях.