Тя едно нежно и усмихнато 17-годишно момиче. Тя учи архитектура и мечтае един ден това да бъде нейна професия. Тя е Моника Димитрова или по точно - това е едното лице на Моника. В другия си образ ще ви запознаем с момичето, което се бие наравно с момчетата в залата, а зад гърба си има множество успехи по карате киокушин.
Тя е двукратен европейски шампион, носител на сребърен и бронзов медал от световни първенства. През изминалия уикенд, на българска земя, тя добави към колекцията си най-жадуваното отличие - своята първа световна титла в категория до 50 кг. за девойки старша възраст. Представяме ви една млада надежда на българското карате, която даде сериозна заявка за бъдещи успехи на световно ниво.
Здравей, Моника. Извоюва своята първа световна титла по карате киокушин. Как се чувстваш след големия успех?
Не мисля, че мога да намеря думи, за да опиша наистина как се чувствам в момента.
Колко дълго чакано бе това отличие?
Това е третото Световно първенство, на което участвам. Ставала съм сребърна и бронзова медалистка, но малко не ми достигаше до върха. Това беше моя цел, от която си казах, че няма да се откажа, докато не я постигна.
Какво бе чувството да спечелиш световна титла пред родна публика? Как ти повлияха българите в зала "Конгресна"?
Уникално чувство. Това, че толкова много българи бяха зад мен и ме подкрепяха - ме направи още по-силна.
Колко трудно дойде успехът през твоите очи?
Минала съм през много периоди, в които просто съм искала да се откажа от всичките тези тренировки и лишения. Но винаги си казвах, че един ден това ще ми се отплати и ето, че станах първа в цял свят.
Разкажи ни пътя си в карате киокушин до този момент. Как започна всичко? Кой те въвлече в магията на бойния спорт?
Всъщност аз започнах да тренирам малко на шега. Първи се записа моят по-малък брат и след него реших и аз да пробвам, за да видя какво е. Хареса ми много и продължих. Тренирам от 9 години, а от 3 години съм част от националния отбор на България. Двукратна европейска шампионка съм, извоювала съм сребърен и бронз медал от Световно първенство. А сега като за последно - дадох всичко от себе си и спечелих златото.
Полагаш изключително много труд, а наградите ти са многобройни. Има ли такава, която е по-специална за теб?
Определено тази, която извоювах сега. Тя е просто един резултат от огромния труд, който съм хвърлила през годините!
Кои са най-важните уроци, на които те научи спортът?
Никога да не се отказвам от това, което съм си поставила за цел. Винаги да вярвам в себе си и да се боря докрай.
Какво чувстваш, когато знаеш, че си прославила България?
Удовлетворение. За това, че съм успяла да накарам цяла България да се почувства горда с нейното име и с българския химн, който звучеше на стълбичката, докато бе награждаването.
Успяваш ли да съчетаваш тежките тренировки с ученето?
Това е най-трудното. Времето все не достига. Тренирам двуразово, но въпреки това съм отличничка в училище. Допълнително ходя на уроци, защото съм си поставила друга цел извън каратето, а тя е да стана архитект.
В моментите, когато ти е най-трудно да се справяш с всички предизвикателства - от кого получаваш най-силна подкрепа?
От моите родители. Те винаги ме подкрепят във всяко едно отношение и ме учат никога да не се отказвам от нещо, за което наистина си струва. А това, което правя си струва!
Колко красота и нежност може да има в един спорт като карате киокушин?
Всъщност в залата ние тренираме и се бием наравно с момчетата, но извън нея си оставаме едни нежни момичета. Доста често ми се случва да не ми повярват, че изобщо се занимавам с такъв спорт.
Какво обичаш да правиш през свободното си време, ако изобщо имаш такова? Имаш ли друга страст?
Времето ми е изцяло запълнено с тренировки и напълно съм се отдала на киокушин. Общо взето свободно време нямам.
Какви са мечтите на Моника Димитрова?
Една от тях се сбъдна в неделя. Сега искам да постигна същия успех при жените. И както вече казах - искам да стана наистина добър архитект.
А ще ни кажеш ли защо искаш да станеш архитект? Какво те влече в тази професия?
Това е много сериозна и трудна професия и точно това ме влече в нея. Още повече, защото аз не обичам да се занимавам с лесни неща!
