“Ние бяхме бойци, състезавахме се при всякакви условия - казва Иван Нетов, световен и европейски шампион по джудо и самбо. - А на олимпиадата в Атланта отидох сам, без треньор, без масажист. Дори нямаше на кого да си оставя багажа. Направих 3 победи, а в решителната схватка останах само на 45 секунди от медала. Там представянето ми беше теория на вероятностите. И до сега не знам как успях при тези условия да стигна до 7-о място, макар че още ме е яд за изпуснатия медал.”

На игрите преди 20 години най-известният спортист от Панагюрище губи финалния репешаж от бразилеца Гимараеш, след като води по точки. Силното бразилско лоби в джудото обаче не може да допусне, че българин ще вземе медал на най-престижния спортен форум и Нетов започва да трупа наказание след наказание. Така Гимараеш излиза победител от схватката, а след това взема и бронза.

“Тогава най-болно ми беше не че съм сам на олимпиадата, а че България няма никакви позиции сред съдиите в един толкова субективен спорт, което не се е променило и до днес - споделя шампионът. - При това положение няма кой да те пусне, колкото и да си добър.”

Самата му подготовка за игрите също е достойна за уважение. Три месеца преди Атланта-96 той има само два лагера в Анталия, където отново е сам. А за последна проверка се пуска и на турнир в Истанбул - става шампион, пак без треньор.

“В Русия например в момента дават близо 500 000 долара за подготовка на един джудист - разкрива Нетов. - Разбира се, тогава и сега времената бяха други. Все едно да сравняваш “Лада” с “Мерцедес”. Затова много се радвам на Ивайло Иванов, който се класира за Рио. Невероятен талант е!”

Въпреки че е обиколил почти целия свят и е имал доста предложения от други държави и като състезател, и като треньор, Нетов остава в България.

“Ние имаме уникални дадености - природа, храна, минерални извори... - казва шампионът. - Единствено нямаме отношение към спорта, към образованието, към културата. Станали сме дребнави, всичко обръщаме в пари. Дори от децата в училище гледаме колко пари можем да изкараме. И все търсим вината у другите, не и у себе си. Но вярвам, че и това ще се промени.”

И следвайки философията, че първо трябва да дадеш личен пример, за да се случат нещата, Нетов дава своя.

От няколко месеца той е сбъднал мечтата си в родния му град да има супермодерна зала. “Арена Асарел” вече приема спортния и културния елит не само на България. А шампионът има честта да е управител на уникалното съоръжение, което е заобиколено от езеро с лодки, като една от атракциите е фонтан, на чиято водна завеса може да се прожектира видео.

“Това е сбъдната мечта на всички панагюрци - казва Нетов. - Ходил съм много по света и затова всичко видяно искам да го приложа като организация и работа и тук. За щастие има такива големи родолюбци като проф. Д-р Лючезар Цоцорков, които инвестираха сериозни средства това спортно бижу да стане реалност и всички ние да се гордеем с него.”

Ангажиментите си в залата Нетов съчетава и с треньорска работа. Редовно излиза на тепиха, за да покаже на състезателите от своя клуб “Бойни спортове” някоя и друга техника. А равносметката е 10 шампиона на България и над 30 медала от държавни първенства само за последната година. Той е откривателят на трикратната световна шампионка по самбо Мария Оряшкова, а в редиците на клуб са били петкратният №1 на планетата по бойно самбо Марко Косев, братята Росен и Румен Димитрови, също покорили света в самбото... А на игрите в Атина 2004 извежда до бронза Георги Георгиев след 24 г. олимпийска суша в джудото без медал.

Амбициите на панагюреца не спират дотук. Нетов гради успешна кариера и като съдия. Българинът оглавява Арбитражната комисия на европейската федерация по самбо, главен секретар е и на съдиите в целия свят. А авторитетът му е огромен. Само преди месец съдийства в осем от 9 финала на едно от най-силните състезания - Световната купа “Харалампиев” в Москва. Горд е, че преди години по време на фестивала на бойните спортове, също в руската столица, е избран за арбитър на срещата между легендата Фьодор Емеляненко и корейски боец. В зала “Лужники” присъства и президентът Владимир Путин, чест гост на подобни форуми.

“На Емеляненко съм съдийствал 90 процента от срещите, наистина е уникален. - А когато първенствата са били в Русия, в повечето случаи на битките е идвал и Путин. Отговорността е много голяма, защото при нас често има оспорвани ситуации - спират се, преразглеждат се. И за да се избегне това, ме оставят аз да ръководя. Но никога не съм имал притеснения, че в залата е президентът на Русия. Самият той е и джудист, и самбист.”

Всъщност Нетов признава, че винаги се е дразнил, когато са го питали, какъв е всъщност: джудист или самбист. “Защо трябва да ни разделят - ако можех и скок на височина щях да тренирам - казва шампионът. - Аз съм преди всичко спортист.”

Панагюрецът е изключително горд, че е постигнал всичко в кариерата си. Като състезател е ставал №1 в света и на континента и в двата спорта, след това като треньор извежда до световния и европейски връх своите състезатели, започва от най-ниското стъпало при реферите, за да стигне до ръководни постове в международните федерации.

“Гордея се и с това, че в Панагюрище успяхме да обединим всички спортове в асоциация, на която съм и председател - казва Нетов. - Повечето дружества се разпаднаха - като ЦСКА. Ние обаче заедно решаваме всички проблеми, намираме финансиране, взаимно си помагаме. Българинът е свикнал да се оплаква. Аз не съм от тези. Човек на действията съм. И ако има повече хора, които да се захванат сами да си решават проблемите, а не да чакат на друг, вярвам, че и условията за живеене в България ще станат по-добри!”