Преди малко повече от две години средна категория на UFC приветства едно изключително обещаващо, но на първо време посрещнато с не особено значителни очаквания име.
Израел Адесаня привлече погледите на всички още с първата си поява в октагона. Той накара Роб Уилкинсън да съжалява, че е дръзнал да се качи заедно с него в клетката, като бе систематично наказван в продължение на два рунда. В крайна сметка австралиецът не издържа на натиска и темпото на съперника си и записа съвсем резонно поражение.
От UFC рядко избързват с дръзките решения и дори при будещ интерес талант като родения в Нигерия боец, му дават необходимото време, за да привлече интереса, който би направил основна битка с негово участие наистина гледаема и рейтингова.
Източник: GettyImages
Адесаня се съобрази с този подход. Но при своите условия - получавайки често следващите си предизвикателства. Още през април на същата тази 2018-а година той вече бе спечелил трудна и напрегната битка с друг обещаващ талант на организацията - Марвин Ветори. Този път не толкова убедително, но отново - напълно заслужено, както и съперникът му отчете след битката.
Побоят над Брад Таварес беше само естествен преход към първото голямо име, първата по-съществена "биография", запратена срещу Изи.
Дерек Брънсън.
Американецът вкара Адесаня в коловоза на приетите за нещо нормално, съвсем в реда на нещата, обиди по време на пресконференции, а след това и язвителни коментари в социалните мрежи. Адесаня бе наричан "слабак", "тънък като сламка", "неподходящ за боец субект" от своя бъдещ опонент. Младокът определено се засегна и впечатли от всичко това, въпреки че настояваше да го скрие зад тъмните си очила при срещите с медиите, на които присъстваше и опонентът му. Но всичко това, цялото напрежение, неприятните епитети и откровените обиди към него и екипа му, бяха отлична новина за Израел Адесаня. Защото за първи път изкараха наяве не само фактите - че той е отличен страйкър, че кикбоксовото му минало ще играе важна роля в октагона и всичко останало. А показаха истинския характер на нигериеца. Шампионския му манталитет.
Дерек Брънсън бе наказан за всяка изречена обида. Изглеждаше така, сякаш Адесаня се опитваше да извади по един зъб от устата на съперника си за всяка неприлична фраза. За всяка дума, сричка или буква, с която бе целено да се опетни реномето на поелия по пътя към върха в дивизията боец.
"Снайперист", "безупречен", "изключително точен", "отличен в стойка".
Суперлативите заваляха по посока на Адесаня. От този момент нататък, от наказателната акция срещу Брънсън, средна категория вече имаше своята нова звезда. За всички бе ясно, че остават само няколко срещи, преди Израел Адесаня да започне да използва познатите фрази за шампионски сблъсък и жестовете, имитиращи поставянето на пояса на кръста му.
Факт е обаче, че Адесаня беше изключение, в това отношение. Защото още с появата си в UFC, той вече претендираше, че го очаква сблъсък за титла. И казваше, че не е доволен или впечатлен от която и да било своя изява в октагона, тъй като целта му е само и единствено спечелването на златния пояс. Манталитет, с който малко бойци дори на толкова високо ниво могат да се похвалят, а дори още по-малко - могат да оправдаят с бъдещите си действия.
Източник: GettyImages
Мечтаната среща с идола от детинство Андерсон Силва и начинът, по който Адесаня използва познатите оръжия на бразилската легенда срещу самия него, показаха на всички, че предстои колизия с Гастелум, а след това и неизбежна такава с контузения, а по-късно и заболял шампион. Робърт Уитакър.
Източник: Twitter
Битката с Гастелум беше епична. Зрелищна. Не особено впечатляващ старт на Израел Адесаня, който бе посъветван от Юджийн Берман "да се задейства", защото това, което прави не изглежда достатъчно. Последва яростна акция на нигериеца, който на няколко пъти пращаше Келвин Гастелум на пода. И въпреки че съперникът му някак успяваше отново да се върне на краката си, бе ясно кой ще стигне до победата. Зрелище. Всички фенове в Атланта бяха на крака, аплодирайки и двамата бойци.
На UFC 243 подобна реакция след края нямаше. Защото един неузнаваем шампион загуби пояса си, след като през цялото време очевидно не беше на себе си. Стилът не беше неговият, не видяхме опити за мощни кикове в тялото, с леко приклякане, присвит, а след това изпънат в пълна екстензия водещ крак. Който разклати някои от най-големите имена в средна категория в последните години. Не видяхме дебненето от добре събраните в гард ръце и пускането на водещата ръка в точния момент.
Източник: GettyImages
Робърт Уитакър не показа нищо от онова, което го направи шампион и го задържа на трона в дивизията за толкова съществен период от време и най-вече при такава конкуренция. Но пък видяхме нов шампион. С безупречни контраатаки, възползващ се от непрекъснато изскачащия пред него, хаотичен и некоординиран Уитакър.
Резултатът беше ясен. Средна категория получи новия си лидер. В типичен стил, пред рекорден брой фенове в Мелбърн, заобиколен от всички свои съотборници. Появил се в клетката като любимите си анимационни герои, танцуващ, обаятелен и уверен, че ще постигне краен успех.
Източник: GettyImages
Започнаха сравненията с Джон Джоунс. Не липсваха и закачки между двамата, като Адесаня дори си позволи да предизвика определяния от почти всички специалисти за най-добър боец в историята на UFC американец. До среща между тях не се стигна. Джоунс имаше друг "проблем" за решаване в собствената си категория. Както се видя впоследствие - доста съществен проблем.
Мач с Пауло Коста също не се случи. Защото приличащият на перманентен шампион в бодибилдинг състезания бразилец прекали с тренировките и разкъса единия си бицепс. Наложи му се да почива между 7 и 9 месеца.
Източник: GettyImages
Всичко това остави няколко опции пред Адесаня, като изглеждаше, че явно от самия него зависи да избере срещу кого да се изправи при първата си защита. Имаше различни варианти. Адесаня наглед вече бе преминал през някои от вълнуващите от тях.
Заради това избра най-впечатляващия, който можеше да посочи. Избра "изрода на природата", по думите на Джо Роугън.
Йоел Ромеро.
Източник: GettyImages
Екземпляр от различна порода. За когото в началото на кариерата му в UFC всички смятаха, че знаят всичко. Че като олимпийски вицешампион по борба той ще залага само на способностите си на земя и ще предлага на вниманието на аудиторията всички свои невероятни способности, придобити с годините опит на тепиха в Куба, а след това и в немската Бундеслига.
Нищо подобно!
7 от първите 10 двубоя на Ромеро в клетката завършиха с нокаут. Някои от финалните акорди на срещите с негово участие бяха разисквани и обсъждани месеци наред. Дори след новите, последвали битки на Ромеро.
Източник: GettyImages
"Летящото коляно" срещу Старкс, техническият нокаут срещу Дерек Брънсън, нокаутирането на Мачида с лакти, отворената бездна в челото на всенародния герой на Америка Крис Уайдман и пребитият от бой модел на бельо Люк Рокхолд буквално паднаха в краката на кубинската бойна машина.
Но двете битки с шампиона Уитакър накърниха самочувствието му. Определено. И докато това важеше само до известна степен в първата му среща с него, в Лас Вегас, със сигурност бе много тежко за преживяване във втория случай - в Чикаго. По мнението на редица специалисти, Ромеро спечели превърналия се в епохален сблъсък. А поделеното решение беше в полза на Уитакър... Повторенията със сякаш непрекъснато запращания на пода австралийски боец, роден в Нова Зеландия, с олюляването му на върха на пръстите, подобно на прима балерина, остават и ще бъдат дълго в съзнанието на феновете на UFC. И най-вече на тези на Ромеро.
Източник: GettyImages
Загубата на войната с Коста (отново с дискусионно решение) на пръв поглед означаваше край на надеждите на "звяра на природата", че може отново да спори за пояса...
Докато Адесаня не произнесе името му.
Източник: GettyImages
Сблъсък на крайни противоположности.
Брилянтен страйкър срещу невероятен борец и граплър. Който обаче може да направи така, че да се наложи отново да се снимаш за лична карта след битка с него. Тъй като само бегло ще приличаш на онова, което си представлявал преди първия сигнал в срещата.
Достатъчни ли са тренировките на Адесаня на земя? Ще помогне ли взимането в щаба на "Сити Кикбоксинг" на елитен национален състезател по борба? Нелепи ли са опитите на Адесаня в разпространяваните от залата на тима му кадри да демонстрира граплинг умения? Или това е само прах в очите?
Източник: GettyImages
Ще може ли пък от друга страна с обичайната си подготовка, макар и залагайки на боксовите гени в семейството си, 42-годишният Ромеро да се справи с предизвикателството, за което все още нито един боец в ММА не е успявал да намери верния отговор?
Източник: GettyImages
Ще остане ли безупречна победната серия на шампиона Израел Адесаня?
Или за Ромеро предстои възраждане на кариерата и мечтан досег с това, което той жадува откакто е в UFC - златния пояс?
Въпросите са безбройни.
Източник: GettyImages
Можем да обсъждаме стиловете и на двамата и да предполагаме кой от тях, на какъв етап от срещата и по какъв точно начин ще победи.
Отговорът на въпроса ще има ли средна категория на UFC нов шампион обаче предстои да бъде даден еднозначно. В нощта на събота срещу неделя. В "T-Mobile Arena", в Града на греха.
Там, където се раждат шампионите, а легендите остават завинаги живи в съзнанието на феновете.
Източник: GettyImages
