Въпрос на няколко дни е Луис ван Гаал да бъде назначен за мениджър на Манчестър Юнайтед. Отколешният враг на Христо Стоичков ще получи един от най-мечтаните треньорски постове в залеза на своята кариера. Вярно е, че след Дейвид Мойс, феновете на Юнайтед ще приемат почти всеки мениджър с отворени обятия, но все пак, какви са шансовете за успех на Ван Гаал в „Театъра на мечтите".

Реално погледнато, холандецът има доста противници, особено сред феновете на Барселона, които с мъка си спомнят втория период на специалиста начело на любимия им клуб. Предпоставките Ван Гаал да успее в Юнайтед обаче са много повече от тези, вещаещи провал.

На първо място, той е изключително опитен специалист. Нещо, с което всички в „Карингтън" бяха свикнали, поне до пристигането на Мойс. Ван Гаал е печелил Шампионската лика и сума ти домашни отличия с Аякс, а само моуриньовия Интер му попречи да направи същото и с Байерн. Има и няколко титли на Испания с Барселона. А, да, изведе и скромния АЗ Алкмаар до титлата в родината си.

Реално погледнато, Ван Гаал е работил (и печелил) в грандове и определено знае как да се справя с напрежението и да разглезените звезди. Нещо, което липсваше на дошлия от Евертън Мойс.

Вярно е, той има и провали. За примери могат да бъдат посочен вече споменатия му втори престой в Барса и първия му период начело на Холандия, с която изпусна да се класира на Световното през 2002. Няма как обаче да си треньор с дълга кариера и да имаш само успехи. Именно разочарованието и грешките обаче са това, което прави един професионалист по-добър в работата му.

Второ - Ван Гаал е известен като абсолютен диктатор. Е, видя се, че в Юнайтед без такъв явно не може. Мойс нямаше нито самочувствието, нито характера да копира Алекс Фъргюсън в това. „Средоточието на властта в един клуб трябва да е мениджърския офис". Това дословно пише знаменитият шотландец в излязлата си наскоро и на нашия пазар автобиография.

Ако в световния футбол има човек, който може идеално да замести Сър Алекс в това, то той се казва именно Ван Гаал. Последният бе известен с непоклатимия си характер още на млади години в Аякс. Именно благодарение на него обаче, амстердамци станаха последният „квартален" тим, печелил Шампионската лига."Квартален' не като статут, а с оглед на това, че огромен процент от играчите му произхождаха от околностите на Амстердам и областта Северна Холандия.

Фърги бе известен с това, че не търпи разглезени звезди като Дейвид Бекъм, Рой Кийн и Рууд ван Нистелрой да му се качват на главата. Ван Гаал е дори още по-безкомпромисен в това отношение. Все пак той бе човек, заковал емблемата на Барса Стоичков на пейката.

Трето - Ван Гаал, за разлика от повечето си холандски колеги, е прагматик. Доколкото един холандец може да е прагматик във футбола, разбира се. Питали ли сте се, защо все по-малко специалисти от Ниската земя излизат в чужбина? И ако го направят, то е в клубове „средна ръка" като Нюрнберг, Валенсия? Причината, според анализаторите на най-тиражния вестни в страната - Де Телеграаф" се крие в тяхната пристрастеност към т.нар. „mooie voetbal" (красив футбол). Подобен стил на игра е хубав за гледане, но все по-рядко успешен в съвременните условия.

Ван Гаал обаче коренно се различава от това. Като всеки холандец, и той ,разбира се, залага на атаката, но не се свени и да се брани, когато това се налага. Отличен пример за това е един мач от зората на кариерата му - гостуването на Аякс на Борусия Дортмунд в Шампионската лига през 1995 година. Резултатът - 0:2 за Аякс...с цифром и словом 2 (две) атаки на гостите.

И нещо много важно - Ван Гаал  е дотолкова сигурен и убеден в методите си, че още преди години се скара не с кой да е , а с почитания като Бог в Холандия Йохан Кройф. Сигурно единственият холандец, който го е правил. И това ако не показва характер...

Четвъртата предпоставка за неминуемия успех на Луи фан Хаал,  както всъщност правилно се произнася името му на холандски, е фактът, че той умее да изгражда млади играчи.

Именно Ван Гаал е човекът, който стои в основаната на успехите на сегашния Байерн. Юп Хайнкес просто обра плодовете на труда му. Точно холандецът откри и наложи играчи като Бадщубер, Томас Мюлер, Тони Кроос, Бастиян Швайнщайгер. За набора му от Аякс пък няма смисъл да се говори.

В Юнайтед несъмнено има страшно много добри млади футболисти, но с малки изключения, то трудно пробиват. Дани Уелбек например е често титуляр, но все още ма много пропуски в играта си. Футболисти като Аднан Янузай и направилия фурор срещу Хъл Джеймс Уилсън безспорно ще са сред тези, които ще спечелят най-много от назначаването на Ван Гаал. Още с назначаването си в Аякс пък, той сам оряза правомощията си, настоявайки юношеските тимове да не зависят толкова от старши треньора, с обяснението, че младите футболисти се нуждаят преди всичко от стабилност.

Изобщо Ван Гаал е човек, с който Юнайтед може да изтрие „нулевата" година под ръководството на Мойс. Ако има човек, който в пълна степен се доближава до качествата на незабравимия Алекс Фъргюсън, то това е именно намръщеният холандец с чепат характер.