Светослав Дяков: Лудогорец ще стане шампион, по-добър е от ЦСКА!

Колегите от Блиц публикуваха интервю с капитана Светльо Дяков, който е част от Лудогорец от началото на проекта. Предлагаме ви разговора с известни съкращения.

Спомняш ли си, когато ти се обадиха от Лудогорец през лятото на 2011 година? Какво си помисли тогава, получаваш оферта от отбор, който идва от "Б" група?

- Два-три месеца преди това имах други варианти, срещнах се с треньора на ЦСКА Милен Радуканов, с Левски също имах контакти. Лудогорец беше последна опция. Двата отбора (б.р. - има предвид ЦСКА и Левски) се забавиха малко, след това се срещнах с Кирил Домусчиев. Той ми каза за проекта, но не знаех дали ще се получи така, както ми сподели. Взех обаче решение да дойда в Разград. Случайно, но едно от най-успешните решения в живота ми.

Скоро обаче нещата станаха сериозни, кога разбра, че ще преследвате шампионската титла?

- Ако си спомняте, първоначално играхме в Каварна, докато нашият стадион стане готов. Открихме го срещу Левски. Страхотна атмосфера, страхотен мач и заслужена победа с 2:1. В последния двубой от есенния дял направихме 2:2 с ЦСКА на "Армията". След този мач усетихме, че имаме сили за нещо голямо. Но, разбира се, знаехме, че ще ни бъде трудно. Така стигнахме до последния кръг, срещата с ЦСКА през пролетта и гола на Мирослав Иванов. В края на двубоя имаше напрежение, мен ме изгониха, а ЦСКА накрая ни понатисна, но късметът беше с нас. Така първата титла беше факт.

Дяков: Класата на Левски и ЦСКА не отговаря на нашата

"Имаме респект, но нямаме страх от Милан"

Какво беше настроението след първата шампионска титла?

- Беше голяма еуфория. Ако трябва да съм честен, предвид футболистите, които бяха тук, това не беше изненада. Имахме много силни играчи. Повечето бяхме отписани, много от нас бяхме малко или много недооценени. Говоря за нас, българите. Не искам да изброявам всички - Бадема, Станислав Генчев, Минев, Тодор Колев, Мишо Александров, както и чужденците Любо Гулдан, Барт, помня целия отбор.

Беше голяма драма с Динамо Загреб при първото ви участие в Европа. Като че ли нямахте опит тогава?

- Колкото и клиширано да звучи, нямахме късмет. В Разград поведохме и играхме добре. Беше ни първи европейски мач срещу силен отбор. Футболистите, които играха тогава за Динамо, сега са в големи европейски отбори - Ковачич, Шиме Вършалко, Дуей Чоп. В първия мач поведохме с 1:0 и ни изравниха наивно. В Загреб към 70-ата минута ми чупиха скулата, нямаше как да изляза и доиграх мача. Стигна се до 97-ата или 98-ата минута, когато ни вкараха този гол, с който ни отстраниха.

Първият ви пробив бе влизането в групите на Лига Европа през 2013 година. Отпаднахте от Базел, но влязохте в групите на Лига Европа и направихте фурор. След това отстранихте Лацио на елиминациите. Върна ли се назад във времето, в което играеше за Пирин, и помисли ли си - стигнах до мачове с европейски грандове?

- Всичко беше като в приказка. Мечтите една след друга се сбъдваха, играехме и печелехме. Истината е, че ние много си вярвахме, излизахме на терена със самочувствие. Играехме открит и атакуващ футбол, но имахме и много добри момчета. Никога не сме имали идея да се защитаваме или да излезем за равен мач.

След това влязохте в групите на Шампионската лига? Имаше хора, които продължаваха да не вярват, че вие може да успеете?

- Това за еднодневката го слушам от първата година. Всеки може да говори, каквото иска. Фактите са други, аз съм в този клуб от много години, виждам какво се прави и това със сигурност не е някоя еднодневка. Това е нещо сериозно, което братя Домусчиеви направиха. Мачът със Стяуа за влизане в групите... На дузпите само гледах нагоре към небето и се молех да продължим. Това може би са най-силните ми спомени, въпреки че имам страшно хубави други мачове. Това обаче е върхът. Няма да забравя в съблекалнята преди мача, когато влязохме на разбор и ни пуснаха едно видео. След него 90% от момчетата излязоха със сълзи на очите за загрявката. Имах чувството, че мога да литна, че ако разперя ръце, наистина може да полетя.

Малко български футболисти и български отбори имат честта да чуят химна на Шампионската лига?

- Уникално е. Звучи като клише, но не мога да го обясня. Трябва да излезеш и да го почувстваш. Да чуеш химна, да видиш пълен стадион и срещу теб съперник от изключително висок ранг. Парите, славата - това са временни и преходни неща. Може да ги имаш днес, а утре може да ги нямаш. Не са най-важното нещо, но тръпката от такива мачове и това да ги почувстваш, е страхотно нещо.

Какъв човек е Кирил Домусчиев извън ролята на футболен шеф?

- Дал е толкова много на мен, на семейството ми и на Лудогорец. Сериозен човек, който преследва своите мечти и цели. Перфекционист, който дава всичко - предлага най-добрите условия и удобства, но е изключително взискателен. Човек, който не се задовалява с постигнатото. Фигура, която има харизмата да бъде водещ навсякъде. Приятели са ми казвали, че стои и работи в офиса в неделя до полунощ. А на другия ден в 06:00 часа сутринта има полет за поредната дестинация. Гледа всеки детайл. Изумява ме, че знае повече за юношите отколкото аз, постоянно се интересува. Удивявам се как има тази енергия да иска да знае и да контролира всичко.

Когато обаче отпаднахме от Милсами, как реагира? Това е единствената ви сериозна издънка в Европа за тези години?

- Тогава реагира много точно и на място. Така направиха всички в целия клуб - очакваха, че може да се случи, но не направиха трагедия. Напротив - направихме трезва оценка. След този мач купиха двама футболисти, единият от тях, ако не се лъжа, беше Кафу. Вижте, Лудогорец няма да бъде 100 години поред шампион, ще се случи и да не е първи. Важно е тогава как ще реагираме. Аз вече видях как веднъж минахме през трудна ситуация и затова съм спокоен за бъдещето на Лудогорец.

Наскоро преподписа договора си с Лудогорец, може ли да завършиш кариерата си в Разград? Всъщност, мислил ли си какво ще правиш след това?

- Не съм мислил какво ще правя, но знам, че искам да остана във футбола. Винаги съм вярвал и съм искал да завърша кариерата си в Пирин, отбора от моя град. Но за тези 7 години, това, което почувствах като отношение, и това, което правят хората в Лудогорец за мен, няма как, ако този отбор ме иска, да си тръгна от тук. Трудно нещо може да ме изгони от Лудогорец. След това искам да съм във футбола. А какво мога да правя извън футбола?! Олеле, е сега ще се изложа (смее се). Нищо! Работлив съм, но не ме бива в нищо друго. Освен една крушка да завъртя нищо не мога. Съпругата ми не ми дава категорично да се приближавам до кухнята. Но знам, че футболът ми е силата, имам желание да работя във футбола.

Този сезон битката изглежда още по-завързана, ще станете ли шампиони?

- Характерът ми е такъв и затова ще кажа - да, ще станем шампиони. Разбира се, че нищо не се знае, ЦСКА е добър отбор, има добри футболисти, направиха добър колектив и са стойностен съперник. Моето мнение е, че сме по-класен и по-добър отбор. Имаме доста повече шансове да станем шампиони. Има 10 мача, които ще решат титлата. Ако съперникът е по-добър, да го покаже на терена и ще му стисна ръката.

Съжаляваш ли, че не осъществи трансфер в чужбина след силните мачове с Лудогорец?

- Винаги го е имало това за трансфер в чужбина. Аз обаче се чувствам като в чужбина, защото Лудогорец е клуб на изключително професионално ниво. Не е толкова важно да си в чужбина, а да ти е качествен отборът. Ако трябваше да отида навън и да играя в шестия или седмия в някое първенство от средна класа, няма смисъл. По-добре да съм шампион и да играя в Шампионската лига. Много е лесно аз да говоря, но пожелавам на футболисти да дойдат в Лудогорец, за да може да усетят какво е Лудогорец. Изключително голям професионализъм.

През годините доста често се говори, че съдиите ти спестяват картони. Защо често ти попадаш във фокуса?

- В първите години бях доста по-буен. В последните години опитвам да коригирам поведението си, сега вече съм по-уравновесен. Не мисля, че ми спестяват картони.

Все още не си успял да станеш футболист на годината в България, два пъти остана втори. Това дразни ли те?

- Не ме е дразнило. Имаше година, в която заслужавах да съм първи - казвам го честно. Но никога това не ме е правило нещастен. Аз съм щастлив, че играя в Лудогорец, че имам доста трофеи. Аз съм отборен футболист, не поставям себе си над колектива. Тази класация малко или много е пристрастна, има хора, които не гласуват спрямо качествата на футболистите. Повечето са стойностни журналисти, но някои гласуват според това с кой са приятели и кой с кого си пие кафето.

Светослав Дяков: Лудогорец все още е водещият отбор в България

"Можем отново да станем шампиони"