Интересна трансформация предприема хегемонът в Първа лига Лудогорец. От известно време в разградския клуб се забелязва усилен процес на побългаряване, който на пръв поглед цели да превърне "орлите" в по-симпатичен тим за необременения футболен запалянко. А защо не и в истински посланик на страната ни из европейските клубни турнири.
Амбициите на разградчани бяха ясно подчертани с привличането на Пламен Илиев и един от най-конвертируемите полузащитници на Ботев (Пд) - Серкан Юсеин. Ако към тях прибавим Владо Стоянов, Светослав Дяков, Георги Терзиев, Антон Недляков и завърналия се повторно на "Лудогорец Арена" - Димо Бакалов, ще забележим, че за първи път от поне 6 години, в отбора има една солидна българска група, която реално ще има глас в бразилско-румънската съблекалня на шампионите.
Е, все още има и хора като Тодор Неделев или Ивелин Попов, които отказват да бъдат част от "зелената кауза", но намеренията на треньора Тони Здравков сякаш са ясни - изграждане на боеспособен състав, в които средищно място да имат най-добрите родни футболисти.
Дали обаче този по-български Лудогорец ще бъде все така класен на домашната и европейска сцена? Това е въпрос, който подлежи на множество интерпретации.
И тук идва голямата роля на наставника, който ще е задължен да поработи сериозно върху отношението на нашите футболисти към "зеления" тим. Сухия ще трябва да изкорени от съзнанието им чувството за всевластност и вечна доминация в шампионата, която безспорно "орлите" си изградиха през годините в елита.
И вижте колко иронично, докато Здравков ще трябва да ги "сваля на земята" в Първа лига, то целта му в Европа ще бъде да ги зареди с нужното самочувствие. И това е така, тъй като добре знаем притесненията на редица български футболисти, когато трябва да са на ниво в отговорен мач от континентална надпревара.
Целият този разградски ренесанс обаче няма как да мине и без няколко класни попълнения от чужбина. На първо време сякаш най-наложително е намирането на заместници на Кешеру, Моци, Марселиньо и Вандерсон, които освен напредналата си футболна възраст, вече някак си на автопилот прекарват дните си при шампионите.
И докато "българската" версия на Лудогорец е в процес на изграждане, нека си спомним за родните футболисти, които вече оставиха своята диря в тима, пък макар и във временна, когато чуждестранната инвазия в Разград течеше с пълна сила.
МИХАИЛ АЛЕКСАНДРОВ
Крилото става част от лудогорския проект през декември 2010 година. Тогава "зелените" все още са във Втора лига, но правят мащабна селекция, с която да влязат с гръм и трясък в елита. Юношата на ЦСКА бързо се утвърждава сред титулярите, като е основен футболист при почти всички треньори, изредили се в тима. Александров остава в историята на клуба, печелейки четири титли на България, два Купи на страната и толкова на брой Суперкупи. Мишо дори влиза и в "Клуб 100" на "орлите", имайки 106 мача за състава, белязани и от 17 попадения. Най-важното от тях е в мрежата на сръбския гранд Партизан, за победата с 2:1 в квалификационен мач от Шампионската лига през 2013 година. През сезон 2015/16 Александров губи титулярното си място на "Лудогорец Арена", като след това е продаден на полския Легия (Варшава). От 2017 година пък е част от руския Арсенал (Тула).
Източник: GettyImages
СТАНИСЛАВ ГЕНЧЕВ
Роденият в Дряново универсален халф също има важно място в историческото развитие на клуба. Привлечен е на 29 юли, 2011 година. Изиграва два сезона на много високо ниво, в които успява да завоюва две шампионски титли и една Купа на България. "Зелените" фенове ще го запомнят с перфектния му мач срещу Левски на 18 ноември, 2012 година, когато на два пъти се разписва във вратата на "сините". Лудогорец е клубът, в който той отбелязва и най-много попадения - 9 в общо 55 срещи. След това кариерата му продължава през Литекс, АЕЛ (Лимасол), Славия, Монтана и Етър, за да спре с футбола през 2017 година. В момента е помощник на Красимир Балъков в елитния Етър.
Източник: LAP.bg
ЕМИЛ ГЪРГОРОВ
Привличането на Бадема определено беше един от трансферите на лято 2011". Идването му от ЦСКА имаше сериозен отзвук във футболната ни общественост, тъй като нагледно демонстрира и сериозните финансови възможности на Лудогорец. Гъргоров защити реномето си, изградено от престоя му в Локо (София) и ЦСКА, с 19 гола в 48 мача, две титли, както Купа и Суперкупа на България. Стига и до капитанската лента на тима. Раздялата му с "орлите" обаче не е от най-приятните. Той не съумява да се разбере за нов договор с клуба, поради което последните шест месеца от неговия контракт по-често ги прекарва на резервната скамейка.
Източник: LAP.bg
МИРОСЛАВ ИВАНОВ
Футболистът, който пренаписа историята на разградския клуб. Шуменския Деко бе с ключова роля в емблематичния първи сезон на тима в елита, а попадението му от фаул срещу ЦСКА в мача, явяващ се директен спор за златото, все още се помни от привържениците на "зелените". Преди преминаването му в Разград мнозина смятат, че кариерата му е към своя залез, тъй като след успешния си първи период в Левски, следва недостатъчно добър такъв в Монтана. Е, Деко оборва своите критици и печели всичко възможно в българския футбол с лудогорци. Между 2011 и 2013 година изиграва 67 мача за клуба, в които отбелязва и 10 гола. По подобие на Емил Гъргоров, разтрогва със "зелените", тъй като не получава предложение за нов договор. След това носи екипите на Левски, Локомотив (ГО), Етър и Севлиево. В момента е част от треньорския щаб на "болярите".
Източник: LAP.bg
ЙОРДАН МИНЕВ
Колоритният бранител беше пряк свидетел на цялостното израстване на разградчани. За шест години той записа участие в 125 двубоя, в които отбеляза и един гол. Попадението срещу Базел обаче е с огромна стойност, тъй като спомага за първата българска победа в груповата фаза на Шампионската лига. Тогава се ражда и култовият му лаф: "Нямаше какво да правя топката, бих и тя влезе ...". Отличията му с клуба пък са безброй - шест титли, две Купи и още толкова Суперкупи на страната. През 2017 година се наложи да си тръгне от клуба, тъй като изгуби титулярното си място. Ситуацията видимо подразни Близнака, който си тръгна със скандал, типичен обаче за неговата фамилия. Тогава той изрича следните думи: "Да се оправят! Взимат ментета, ако си бразилец - ще стоиш до 60 години!". Последва негово завръщане в Ботев (Пд), а от тази зима пък вече е част от лидера във Втора лига - Царско село.
Източник: LAP.bg
ИВАН СТОЯНОВ
Нападателят пристига с много фанфари през 2011 година. Става част от първия звезден тим на "орлите", който дава началото на "зелената" доминация с титлите №1 и №2. Бившият играч на Щутгарт II и ЦСКА загатва и за своя голов потенциал, като с 16-те си попадения си поделя голмайсторския приз с Жуниор Мораеш през 2012 година. Заедно с други герои от зората на лудогорския прогрес, Стоянов напуска през 2013 година, когато вече има 25 попадения в 65 срещи за тима. Макар и вече на 35, Иван все още е фактор в Първа лига, играейки за великотърновския Етър.
Източник: LAP.bg
ХРИСТО ЗЛАТИНСКИ
През 2013 година е привлечен по изричното настояване на Ивайло Петев. Постепенно се утвърждава като основна фигура в халфовата линия на тима. Негов специалитет са изстрелите от средна дистанция, като чрез такива той бележи на два пъти в Лига Европа - срещу Черноморец (Одеса) и Лацио. Христо е и трети избор за капитанската лента на тима. Вторият му сезон в Разград обаче е белязан от непостоянство в неговите изяви и през 2015-а поема към румънския Университатя (Крайова). За Лудогорец има точно 78 мача, в които бележи 14 пъти. В момента е играч на ФКСБ, но грандът се чуди как да се отърве от услугите на 33-годишния футболист.
Източник: LAP.bg
СВЕТОСЛАВ ДЯКОВ
Безспорният символ на Лудогорец. В момента е трудно да си представим клуба без неговия капитан. Ако вече не си спомняте, Дяков заиграва при "зелените", след като договорът му с Локомотив (София) изтича през 2011 година. Оттам насетне той има изключителен принос за всички успехи на тима както на българската, така и на международната сцена. Безкомпромисния халф вече има 192 мача на своята сметка, а наскоро, заедно с колегата си Козмин Моци, стана №1 по изиграни мачове в европейските клубни турнири - 66. От Лудогорец вече пък подготвят ръководна длъжност за Дяков, когато той реши да прекрати активната си състезателна кариера.
Източник: LAP.bg
ВЛАДО СТОЯНОВ
След успешен престой в Молдова, стражът се присъедини към "орлите" през 2013 година. Под рамката на разградския тим той се превърна в разпознаваемо име за футболния запалянко. Стоянов играе успешно с отбора си в турнира Лига Европа, където е достигнат осминафинал. През есента на 2014 вратарят показва отлични изяви в Шампионската лига. Няма как да бъде забравена спасената му дузпа срещу Кристиано Роналдо при загубата с 1:2 срещу Реал (Мадрид) в София. Владислав Стоянов е обявен е за "Най-добър вратар" на А ПФГ за 2012/13 г. и в груповата фаза на Лига Европа за 2013/14 г. През декември 2014 г. е посочен от УЕФА за най-добрият вратар в груповата фаза на Шампионската лига. Тогава идва и най-голямото признание за професионален играч в България - Стоянов е обявен за Футболист на 2014 година. Може да се похвали и с пет шампионски титли на страната. През последните 24 месеца вратарят е измъчван от много тежка травма, която му пречи да се завърне в игра. Идването на Пламен Илиев в тима пък поставя под сериозна въпросителна неговото бъдеще в Разград.
Източник: LAP.bg
ГЕОРГИ ТЕРЗИЕВ
Бургазлията започва своята шеста година като играч на Лудогорец. Макар и никога досега да не е бил със статута на твърд титуляр, Терзиев е важна част в ротационния принцип, на който е изградена отбраната на "орлите". Пет пъти е първенец на България с разградчани, а по веднъж печели Купата и Суперкупата на страната. През 2017-а за шест месеца бе пратен под наем в хърватския гранд - Хайдук (Сплит). Терзиев ще бъде запомнен с изравнителното попадение във вратата на Ливърпул през 2014 година, за престижното 2:2 срещу английския колос в Шампионската лига.
Източник: LAP.bg
МЛАДИТЕ
Оттук насетне явно българските футболисти ще имат по-голямо значение около формирането на лудогорската идентичност. И ако до този момент споменавахме наши сънародници, които вече са доказани имена, то е ред да обърнем внимание и на "зелената" школа. При по-голям късмет, скоро основно място в първия тим може да има играч като Светослав Ковачев. В момента атакуващият халф се обиграва в Дунав (Русе), но изявите му са толкова качествени, че на няколко пъти му спечелиха и повиквателни за мъжкия национален отбор по футбол. Донякъде подобна е ситуацията и с Доминик Янков, който минава за един от любимците на треньора Антони Здравков. Внимание заслужават и други интересни играчи като: Ерол Дост, Мартин Милков, Даниел Наумов и Сердар Юсуфов.
Източник: topsport.bg
kristiyan-dimitrov
на 18.01.2019 в 00:50:17 #13А имате ли информация, защо Денислав Александров си тръгна от Лудогорец?
DrINKO
на 13.01.2019 в 21:09:31 #12Прави ли ви впечатление, че за 8 години са изброени 11(единадесет) българина??? Тея едвам сглобяват един титулярен състав от българи!!! И това е за цялото им съществуване до сега...... После феновете им питат защо нямали национали......
УмеренЦСКА
на 13.01.2019 в 20:14:16 #11"Оттук насетне явно българските футболисти ще имат по-голямо значение около формирането на лудогорската идентичност." ----------- Точно такива работи ги приказваха Патков, НСПП и Мърльо преди години, т.е. преди "катастрофата" си...
УмеренЦСКА
на 13.01.2019 в 20:11:42 #10Миналото си е минало, настоящето го виждаме, а за бъдещето ще разберем когато му дойде времето... ...Само да напомня на форумците, които следят с пламнали сърца еволюциите на проекта на Домусчиев, че през последните няколко десетилетия много "проекти" във футбола пламнаха и "изгоряха за да светят", по думите на покойната Люси Живкова... За конкретния случай ми прави впечатление, че думата е дадена на журналисти, а не четем за "перспективите" от златните уста на Домусчиев и Петричев, които до преди известно време се появяваха пред медиите с всякакви оптимистични планове за участия в ШЛ, милиони от трансфери и изобщо планове за "хилядолетен зелен райх"...
staroto
на 13.01.2019 в 19:48:04 #9Не гледате ли телевизия? Един отбор е толкова по силен, колкото повече индианци и негри играят в него. Футболът е за бедни хора, не за интелектуалци като Неделев и Божинов.
УмеренЦСКА
на 13.01.2019 в 18:35:16 #8"Побългаряването" на Лудогорец има една единствена причина- свиването на бюджета на клуба, което се усети още миналата година. Всеки знае какво следва от едно "свиване на бюджета" на който и да е футболен клуб... Да, Лудогорец може и да остане на върха на нашенската А група, ако се попълни с най-добрите играчи от другите клубове, за това пари сигурно има. Но някак си тегаво върви тая работа до момента... Чуждестранните ветерани, които се изброяват в статията (Кешеру, Моци, Марселиньо и Вандерсон) могат поне още един полусезон да осигурят някаква "класа" в сравнение със съперниците, които не разполагат с нея. Но после? Наесен в евротурнирите с тая "класа", която беше демонстрирана вече?
XAN_lil
на 13.01.2019 в 17:59:32 #7То и без да взимат бг играчи, имат доста такива с черни гащета Доста точки им носят и не им се налага да се натоварват на 100% в бг мачовете...
lubomir-vatkov
на 13.01.2019 в 16:40:53 #6Ние па ревахме ма не за Деко а за Везалов !А говедата си духаха перчемите под козирката !
ElleMaestro
на 13.01.2019 в 16:24:08 #5Споко, в Лц си има процедури за всичко, всичко се прави по план и определен критерии. Ако value for money-то в момента е по-високо на БГ пазара, ще купуват тука...
lubomir-vatkov
на 13.01.2019 в 15:37:17 #4Срещу Реал и Ливърпул си бяха във форма а и си имаха играчи ! Вече натрупаха годинки а ще продават бразилци и поляци. Е с Тигъра и Сухия ли ще гонят успехи?
zvezdomil-zlatev
на 13.01.2019 в 15:28:56 #3Сега по-лесно ще си оправдават слабата форма в евро-турнирите то за България е ясно че ще продължават да купуват а скоро Диема спорт може да стане и 10 лева на месец...
lubomir-vatkov
на 13.01.2019 в 15:15:44 #2Е какво не е ясно за Лудоторец.? Играчите които изредихте си ги биваше ! Киро вече превключи на задна, като зопочна от треньра. Какви успехи може да очакваш със Сухия та и ще продават всичко чуждо !
mitaka7
на 13.01.2019 в 14:54:00 #1Пичанга, забрави някой ред да отделиш за основните им играчи - събиите.