В сряда вечер на Националния стадион „Васил Левски" се случи най-логичното. Лудогорец падна от Базел с 2:4, въпреки че, вярно, можеше да загуби и по-достойно.

Лошото за разградчани, а и за целия български футбол е, че не се видя начин, по който нашенците можеха да стигнат и до нещо друго, освен до загуба. Лудогорец имаше игрово предимство в определени малки периоди, но само в моментите, когато гостите откровено сваляха оборотите.

Способността за смяна на темпото бе посочено и от треньора на българския шампион Стойчо Стоев след мача. За съжаление, у нас все още (вече) до подобни тактически висоти не може да стигне почти никой.

Любопитно е и нещо друго - хората на Кирил Домусчиев сякаш така и не си повярваха, че могат да бият именития си съперник. „Орлите" успяха да се сдобият с преднина в чудесен момент - малко след началото на второто полувреме.

Голът обаче сякаш изненада българите дори повече, отколкото Базел и на бърза ръка авансът бе пропилян, само в рамките на 14 минути. Именно това е сякаш още едно от нещата, които пречат открай време на българския спорт - ниското самочувствие и задоволяването с по-малкото. Не че снощи на терена имаше толкова много българи, но явно психологическата нагласа е повлияла и на Марселиньо, Безяк и останалите легионери.

Какви изводи могат да бъдат направени след неуспешния опит на лудогорци да влязат в Шампионската лига? На първо време - нашите отбори са все още далеч, особено в тактическо отношение от тимове като Базел. Това едва ли е някаква изненада, предвид продължаващото вече години омаловажаване на треньорската професия от президенти и собственици на родните клубове като цяло.

За класа няма смисъл да си говорим, нужно е само да погледнем ситуацията преди последния гол във вратата на българския тим.

От друга страна, Лудогорец няма за какво да съжалява. Момчетата на Стойо Стоев си премериха силите с един по-добър от тях отбор - нещо, което трудно може да им се случи в родната „А" група.

Мачовете в групите на Лига Европа пък няма как да бъдат приемани за „по-малката награда", тъй като, реално погледнато, силите на родните отбори стигат само до там.