Ех, съдба! Вчера за първи път у нас се организира нарочна пресконференция преди дербито между ЦСКА и Левски, на която присъстваха СЕДЕМ родни рефера. Условието на медийната им изява бе те да НЕ коментират минали събития, положения, отсъждия... И скука... Изтъркани обещания и фрази, клишета и празни приказки... Но отговори на незададените въпроси все пак имаше. Те дойдоха няколко часа по-късно, когато в Дания, където за разлика от твърденията на Шекспир няма нищо гнило... Поне във футбола. Оказа се, че гнилото е в Лудогорец, който бе унизен и направен за смях от Нордселанд със СЕДЕМ на един.

А разградчани вървяха към тази катастрофа повече от десетилетие. Още от първия случай, в който спечелиха с подкрепата на съдиите. Минаха през вечното спестяване на поне три жълти картона на Дяков, първите две години в елита, в които не бе отсъдена дузпа в тяхна вреда, онзи опит на Моци (на който дори бе кръстена трибуна) да изкорми Николич, през "засадата" на Верея... Отказваме да изреждаме всички прегрешения към футбола в най-чистия му вид, но присъдата бе изпълнена на стадиона "Right to dream park" във Фарум... Каква ирония - "Парк право да мечтаеш"... За Лудогорец той се превърна в "Парк да си получиш заслуженото". Така става, когато престъпникът-беглец се прави, че не чува виковете и предупредителните изстрели на полицаитe.

А предупреждения в годините не липсваха. "Предупреди" ги Динамо Загреб. Стори го и Божидар Краев с неговия Мидтиланд, който ги "разкри" за 90 минути и им предостави "риалити чек", а в Дания вече знаят, че ако ритнеш по-силно топката тя отива или в Северно море, или в Балтийско море, или във... вратата на Лудогорец. И когато в България сееш безпардонност, в Европа ще жънеш срам.

"Специалистите" от Разград не пожелаха да решат проблема си, който отлично знаят, но е по-удобно да не отстраняват и вярват, че номерът винаги ще минава у нас, а в чужбина - все някога. Получи се срещу Балкани и Астана, където някак си успяха да избегнат отпадането след загуби в първите мачове и коренно различно поведение на съперника в реванша. Стомната се счупи срещу Нордселанд, но едва ли има мнозина, които съжаляват Лудогорец.

Не бяха изминали и 60 секунди от първия съдийски сигнал и дойде първият удар на Възмездието. Руан Крус, който бе пожален преди няколко дни от Георги Гинчев и не бе изгонен за безумното влизане с бутоните в краката на Пламен Андреев опита да впечатли волейболният селекционер Пламен Константинов, но нескопосаната му игра с ръце доведе до дузпа...и предизвика първите ехидни възгласи у нас.

Да, това е истината. Този футболен проект от първия ден си създава неприятели. Стигнахме дотам, че годините си минават, започват и спират войни, вируси минават и заминават, сменят се служебни и редовни правителства, ротират се премиери, но в България непреходна остава радостта от загубите на Лудогорец. И всеки път, когато това се случи социалните мрежи избухват от възторг, който не се вижда и на Нова година. В тези моменти щастието обединява сини, червени, черно-бели, жълто-черни, зелено-бели, а в Разград си мислят, че е от завист. Те отдавна живеят в свой измислен свят и се гледат в криво огледало, което не спира да им повтаря, че са "гранд най-хубав на света". И ако са забравили да го попитат, от БФС бързат да изпратят въздушна целувка и да им напомнят, че могат да правят каквото си искат и това ще остане без последствия. Но за тяхна жалост, в Европа нещата са различни. На Стария континент футболният проект от

Делиормана се движи по инерция, която при зареждане с некачествено гориво стига максимум до Лигата на конференциите - турнир, който ако великият Георги Димитров - Джеки бе жив щеше да нарече "Купа Мики Маус". От ден първи на своето съществуване едно от основните предназначения на проекта е да гали егото на собствениците си и тяхното обкръжение.

Дали обаче в Разград разбраха посланието от мача в Дания? Едва ли. Никога не е късно един клуб да направи завой в политиката си, но в конкретният случай всички знаят, че това няма да се случи.