Светът е олимпиада. Драгият зрител цъка пред телевизора, България не е спечелила досега нито един медал. А бяха времена, когато във всеки олимпийски ден, новините започваха с поредния български триумф. През последните десетилетия спортният свят се промени рязко. Няма ги вече двете супер сили СССР и ГДР.Номер едно е Китай. България не участва с двеста спортисти, разпределени в почти всички спортове. Нашият отбор е съставен от единици, успели да пробият в световния спорт. Звездата е 39-годишния Йордан Йовчев, състезаващ се с гимнастици, които могат да му бъдат деца. Между другото, Йордан Йовчев освен състезател, е и президент на родната федерация.

Има една игра, която в квартала се нарича федербал. Това е един от многото олимпийски спортове с официалното име - бадминтон. Бадминтонът е спорт номер в Индонезия и целият световен елит е от Азия. Класирането за олимпиадата става спрямо мястото в световната ранглиста. Под номер 15 при дамите е българката Петя Недлечева. Преди нея има само три европейки, една от които е от китайски произход. В схемата на турнира Петя беше под номер 14, защото първите 4 в ранглистата са китайки, а една държава може да има до три представителки. Медиите представяха Петя като сигурна участничка на осминафиналите. За съжаление в решителната среща в Група О, Петя Неделчева загуби от 24-та в световната ранглиста, индонезийката Андрианти Фирдарсари.

Тази загуба беше възприета като поредния български провал на олимиадата. Фактът, че си в световния елит на даден спорт, вече е огромен успех. Зад този успех стоят три основни фактора - талант, труд и условия за подготовка. Когато отсъства първият, по-добре е човек да не се занимава с даден спорт на високо ниво. Трудът е личен избор на състезателя, осъзната възможност с много усилия и лишения да постигне целите си. Голямата конкуренция в съвременния спор извади на преден план условията за подготовка. Професионалният спортист може да постигне оптимални резултати, когато се концентрира единствено върху спортната си изява.

След загубата, Петя Неделчева беше поканена за пет минути по БНТ, да сподели причините за своя неуспех. Тя като всеки самокритичен човек каза, че е направила прекалено непредизвикани грешки. И след това се разплака. Драгият зрител разбра, че има федерация по бадминтон, която не създава минимални условия за подготовка на единствения си състезател на световно ниво. Този единствен състезател получава заплата от около 200 Евро. Колко ли получава и при какви условия се подготвя Андрианти Фирдарсари? Тогава се промъкна заплахата, че Петя може да започне да се състезава за друга държава.

На тази олимпиада има българи, които се състезават за Азърбейджан. Един от тях вече спечели бронзов медал за Азърбейджан. Друг влезе във финала на най-трудната дициплина в академичното гребане. Ако някой от тях спечели златен медал, ще чуе химна на Азербейджан. Има хора, които смятат тези спортисти едва ли не за родоотстъпници. Поне така изглежда на пръв поглед. Има един фактор, който се проспива. България не цени своите таланти. Да имаш талант не означава възможност за успех. Означава завист и всемъзможни пречки за изява. Но..

Съвремнният глобализиран свят дава възможност да разберем, че нашите дребнави отношения не важат навсякъде. Някои които имат пари, но нямат таланти си купуват талантите с пари. И им създават условия. А от едно голо родолюбие не се живее. Най-хубавото е Петя да отиде да се състезава за друга държава, за да обезсмисли пътуванията на разни номенклатури по света. И да обезсмисли парите, които получават. Който разбира за какво става въпрос, ще се радва на успехите на Петя Неделчева. А който не, ще цъка пред телевизора.

П.С: Все пак има едно изключение в българския спорт и това е борбата. В борбата ние привличаме състезатели, които не са родени в България.