Малко преди старта на Великобритания в олимпийския турнир по футбол, бивши участници в състава си припомниха разгромното отпадане от България в борбата за място на Игрите в Мюнхен.

Двете срещи с българите са и последните мачове на единния британски отбор, допреди той да бъде формиран отново за Олимпиадата в Лондон. Първият мач е на митичния "Уембли" - целта е колкото се може повече публика да дойде и да стресне коравите българи.

Треньор на Великобритания е Чарлз Хюз, който е мениджър на националния аматьорски отбор на Англия. "Чарли ни натискаше толкова много", споделя игралият и в двата двубоя Питър Дедмен. Само няколко дни преди двубоя на английска земя обаче са продадени само 300 билета. Накрая на стадиона идват едва 3000 души, докато българите очакват много повече.

"Българите усетиха, че нещо става, след като се появиха пред само няколко хиляди, а очакваха 100 хиляди публика", добавя Джон Дилейни от Уикъмб Уондърърс. Против очакванията, Великобритания все пак надделява с 1:0 след попадение на Джо Адамс. "Българите обаче знаеха, че резултатът на 'Уембли' няма значение, тъй като в София щяха да извадят тежката артилерия.

Те бяха отбор от здрави професионалисти. Британският отбор пристига в българската столица почти без подкрепа - само няколко души от посолството идват да гледат срещата. "Никога няма да забравя, имаше знак над едната врата, на който пишеше 'Сбогом, приятни сънища'", казва още Дилейни. България в крайна сметка побеждава с 5:0 (Петър Жеков - 2, Атанас Михайлов, Мл. Василев, В. Митков).

Бранителят Тед Пауъл предлага на Дилейни да натискат повече противника в собствената му половина, а последният отговаря просто: "Ти си пресирай, ако искаш, аз ще стоя тук, защото те и без това ще са се върнали след минута"