В първия работен ден след настъпването на новата 2008 година се свързахме със старши треньора на Локо (Сф) Стефан Грозданов. Първо го заварихме да оправя колата си и се разбрахме да се чуем час по-късно. След като помоли да разбърка топлия си чай, наставникът се впусна в интересни детайли за своята творческа почивка в Милано, където бе на стаж в Милан.

- Г-н Грозданов, къде посрещнахте 2008 година?
- Аз си имам едни стари приятели, с които се събираме и семействата ни си прекарват весело.

- Какъв късмет ви се падна от баницата?
- Предпочитам шансът да ме спохожда на терена.

- Може ли да обясните как Локомотив (София) се превърна в шлагер през цялата отминала година?
- Тук искам да ви коригирам. През 2007 година ние почти повторихме това, което направихме през 2006 година. Хората вече свикнаха Локо да играе важна роля в първенството.

- Кои моменти искате да си спомняте?
- Най-напред третата позиция, която извоювахме през отминалия шампионат. За мен този щастлив спомен е цялостен. Не искам да се впускам в отделни детайли. Всъщност спечелихме 13 мача през пролетта. Нещо, което не се бе случвало на отбора отпреди 13 години. Друг много добър момент бе поредното ни участие в турнира на УЕФА.

- Кои моменти не желаете да си спомняте?
- Те са два мача. Става въпрос за домакинството ни на Рен тук, когато глупаво загубихме с 1:3. Както и срещата от есеннния сезон със Славия, в която паднахме с 1:2. Колкото по-бързо забравя тези двубои, толкова по-добре ще бъде.

- Сега ще ви питам как се озовахте в леговището на Милан?
- Близката приятелка на Силвио Берлускони - гадателката Теодора Стефанова, е много приближена на семейството ни. Тя се обади на вицепрезидента Адриано Галиани и след като говори с него, бях поканен за една седмица между 19 и 26 декември в Милано.

- Кои мачове на отбора гледахте?
- Най-напред срещата за купата на Италия между Милан и Катания, която завърши 1:2, и дербито Интер – Милан 2:1.

- Веднага ще ви задам въпрос дали в България е възможно така философски някои от грандовете да приемат загуба от тим като Катания?
- В Италия за Купата се борят предимно малките отбори. Те се натискат за участие. Тя също носи участие в турнира на УЕФА, но няма важността като нашата. Това е така, защото по принцип от Серия А квотата за участие в този турнир предвижда по-голяма бройка и не се стига дотам големите тимове да драпат за този трофей, както е в България. На мача с Катания Анчелоти по указание на Галиани и Берлускони бе извадил почти целия титулярен състав и играеха предимно резерви. Преди това отборът бе спечелил световната купа в Токио срещу Бока Хуниорс и бе дадена почивка на асовете. От друга страна Милан има цели в Шампионската лига и да се класира на по-почетно място в Серия А. Затова тази купа не бе приоритет.

- Кажете как вие, който сте играл срещу Интер и симпатизирате на този отбор, изгледахте мача срещу тима, от който ви бяха поканили на гости?
- Моите пристрастия отдавна са отминали. По-скоро запален интерист е синът ми Данчо, който е и ваш колега. За мен обаче си беше тръпка отново да видя „Сан Сиро”, където съм играл за купата на УЕФА с Етър срещу Интер (б.р. – есента на 1974 г.) и имам за спомен фланелка от Факети - вечна му памет. Моят извод е, че потенциалът на играчите не е толкова по-голям от този на Левски и ЦСКА. Може би два пъти по-голям. Но като финанси, като обстановка, като декор те са на Луната спрямо нашите тъжни картинки по овехтелите стадиони.

- Разкажете нещо за тренировъчния процес?
- До базата Миланело, която е на 40 километра, може да се стигне само с кола. Възхитен съм от начина, по който се охранява. Все едно е база на НАТО. Между другото при Интер всички тренировки са открити. Но нямах възможност да отида до Апиано Джентиле. Да продължа за това, което видях на Миланело. Има две перфектни игрища и едно, което е пълно с пясък за специфични упражнения. Анчелоти не участва в тренировките. Той стои отстрани и само ръководи процеса. С него говорихме близо 45 минути. Не мога да ви кажа какви треньорски тайни им разкри. Но определено, след като бе удостоен с титлата Доктор Хонорис кауза в Пловдив, вече е голям приятел на България. Даже ми обеща да дойде да гледа мачове през май, за да види български футболисти. Не знам дали го каза от куртоазия. Знаменитите играчи са изключително земни. Направих си снимки с Кака, Малдини и Индзаги. Единствено изнервен беше Зеедорф в една от освежаващите тренировки. Останалите го оставиха да каже каквото иска и после подновиха заниманията си. Накрая си разменихме фланелки. Карло ми даде екип на Кака, а аз от София бях взел на Коилов. Анчелоти се изненада приятно, като видя, че Локо има същите цветове като техните.

- С Теодора обсъждал ли си Локо на кое място ще завърши в сегашния шампионат?
- Не. Предпочитам да си търся късмета сам. Между другото този път, ако се стигне до директен мач за титлата, вече знаем за какво става въпрос и няма да допуснем да ни бият така леко, както го направиха Левски.

- Не мислите ли обаче, че шампионатът е приключил?
- Наистина ЦСКА има много точки преднина, но във футбола всичко става.