... Между 20 ноември 1994 година и 11 април 2009-а в историята на срещите между Левски и Локомотив (София) отмина цяла епоха. На първата дата "сините" разгромиха "железничарите" с 8:0 на Националния стадион "Васил Левски". От пороя от голове по два вкараха сегашният спортно-технически директор на "сините" Даниел Боримиров и настоящият треньор на Берое Илиян Илиев. Дори се разписа и настоящият национален треньор Мъри Стоилов, който води и Литекс. Факт е, че никой тогава не вкара хеттрик. Сега обаче това направи Мартин Камбуров, който просто се забавляваше. Разбира се,

3 не са 8, но във
футбола не винаги
се мери на кило

В тази загуба на Левски на "Герена" с 0:3 има символика. Това е третата поредна победа за "железничарите" и четвърти мач без загуба от тима от Подуяне, което говори за излекуване на комплекса и агресия за създаване на такъв.

Как "протоколните" мачове, в които Левски, когато срещнеше Локомотив, биеше винаги, се обърнаха в лек син кошмар. Проблемът на Левски, както и впрочем на ЦСКА, винаги е бил, че уж се създава трайна политика за развитие на клуба, а една подобна загуба обръща наопаки нещата - от розовия футболен рай, до тотална депресия.

Може би в ЦСКА най-после се опитват да тръгнат по правилен път, след като Любо Пенев се обгражда с испански специалисти и не смята, че той е откривател на топлата вода. Да се върнем към "синия" лагер. Смешно е да се търси преднамерена вина у Гошо Петков за първия гол заради неумелото боксиране в краката на Камбуров. Да не би Петер Чех, когато изпусна топката на мача от европейското миналата година срещу Турция, да е желал подобно нещо.

Крайно време е на "Герена", както и на "Армията", да се спре с практиката, всеки мач да минава под угрозата на "лов на вещици". И ако някой "специалист" каже, че в Черноморец може да се чака, а в тези два отбора не, примерите с Интер, който цяла вечност очакваше шампионска титла, или Ливърпул, който да взема на кило КЕШ, а не хваща ръка за титла в Англия, са красноречиви.

Да се върнем към летящия Локомотив. Отборът от "Надежда" е ярък пример как в стил "Баба мравка" успя да обърне комплекса срещу Левски от онова 0:8. И сигурно е едно. Дори след този разгромен резултат президентът на "червено-черните" Николай Гигов не се е събудил на другия ден с мисълта веднага да си отмъщава на "сините". Просто през тези 15 години в Локомотив пробваха различни варианти, за да стигнат до сегашния.

Минаха през сполучлив треньор като Ради Здравков, с който взеха Купата на България през 1995-а, след като минаха с 4:2 срещу един Ботев (Пд), който съвсем не изглеждаше безпомощен, както е сега. После "железничарите" минаха, без да се оплакват като стари моми и през своите грешки да събират треньори и футболисти, които

в стил "заслужили
артисти" само
взимаха от Локо,

без да дават нищо на "червено-черния" екип. Стигна се и до дъното, когато тимът бе пред угрозата да изпадане, но историческата лампичка, че такова състояние не отива на отбор като Локомотив светна на президента. И отново без много да се тръби и преди да се говори за финансова криза, Гигов обяви, че в тима вече няма да се събира звезден прах на килограм, а по-скромни футболисти, с по-добри качества, които да допринесат за отбора.

И пак бавно, но славно, Локомотив намери сполучливата вакса. При Стефан Грозданов се получи така, че голмайсторът Цецо Генков замина в Динамо (Москва). Тимът проби в евротурнирите, но отборът бе оголен откъм реализатори. При Драгомир Окука, който дойде с много препоръки, тимът тръгна в Европа по възможно най-лошия начин - елиминиране от никому неизвестния Борац (Чачак). И пак без хленч и писъци, Окука започна да търси оптималния вариант.

Първо бе със строгата дисциплина и повишаване на физическите възможности на играчите. Отново обаче нямаше нужния голаджия. Сега през пролетта забравения в мазето на българския футбол Мартин Камбуров бе изтеглен от някакви слабаци от Гърция Астерас Триполис. И

"парцалената кукла"
от Свиленград
се превърна
в кукла Барби

Най-хубавото при Мартин е, че въпреки постоянното говорене за него, остава здраво стъпил на земята и изобщо не се надува. Камбуров вкарва в новото време на нашия футбол, но е далеч от тези, които се мажат с гел и носи корделка. Вкарва като изоглавен, включително и на Левски, и просто се забавлява. Но и не казва "аз трябва да бъда в националния", при условие че отвсякъде е за там.

А други, ако са на негово място, ще се нацупят и ще отидат да се утешават я в Студентския град, я в някоя неонова чалготека в центъра на София. Локомотив сега е летящ, но тази скорост я набира от петнайсет години. Крайно време е в българския футбол да се сетят, че хубавите работи стават бавно, а бързата кучка слепи ги ражда...