След близо две години, ако трябва да бъдем точни без два месеца, начело на Локомотив (София) като старши треньор Драгомир Окука бе уволнен от президента на столичните "железничари" Николай Гигов. Това се случи след домакинската загуба от Черно море с 1:2 и отборът, който се бе устремил дори към първото място, не спечели важен мач в четири поредни срещи.

В момента Локомотив, както и миналата година, е пред угрозата да се срине и пак да не участва в европейските клубни турнири. Този сезон нещата обаче  изглеждат много по-болезнени, защото "червено-черните" се движеха в график през целия шампионат и започнаха да правят гаф след гаф точно в края на сезона, когато грешките се наказват скъпо.

Интересно би било да проследим треньорския престой на Драгомир Окука в Локомотив (София). Къде и какво в неговата работа се пропука?

Не може да се каже, че махането на треньори е прибързан нашенски патент.
Просто не е така. Дори в подредената Германия, където дисциплината е изведена като основно качество от векове, имаме съвсем пресен пример как по необмислен начин бе премахнат наставник. Става въпрос за доскорошния треньор на Хамбургер Бруно Лабадия.

Наставникът дойде в началото на есента и отборът, който е домакин на финала на Лига Европа, под негово ръководство стигна до полуфинал. Първият мач в Хамбург наистина завърши с неудобното 0:0 срещу бойкия Фулъм и сега тимът има тежък реванш на "Крейвън Котидж". Достатъчно бе Хамбургер да загуби като гост от Хофенхайм с 1:5 и Лабадия бе махнат. Тоест в хладнокръвна Германия също са склонни на горещи прибързани решения. Така че от тази гледна точка премахването на Окука у нас изглежда като дребна игра. Всъщност

от Локо (Сф)
може би
направиха
грешка

Въпреки че и без това навсякъде по света треньорите ги сменят като носни кърпички. А у нас тъкмо почти двегодишният престой на Окука на стадиона в квартал "Надежда" изглеждаше като една малка вечност и пример как даден наставник, при това чужденец, може да вирее в нашата "А" група. И да бъде за пример. Но дойде мачът с Черно море.

Преди години един стар локомотивец изненадващо на пръв поглед каза, че най-трудните мачове в исторически план за "железничарите" винаги са били срещите с Берое и Черно море. И наистина за втори пореден сезон "моряците" се явяват "черната котка" за локомотивци. През миналия сезон Локо завърши дори на пето място след Литекс, а Черно море за първи път от 1953 година се окичи с бронзови медали и участва в евротурнирите. Този шампионат на два пъти Локомотив загуби по-категоричен начин от "моряците" - 2:4 във Варна през есента и сега 1:2 в София. Явно в отбора на Локомотив

още от времето
преди Окука има
някакъв комплекс,

следствие на който тимът отстъпва от целите си, когато нещата на пръв поглед изглеждат решени в тяхна полза. По времето на Стефан Грозданов Локо трябваше да победи Левски и ставаше шампион. В крайна сметка "сините" надиграха "червено-черните" като гости с 5:3 и така мечтата за първо място на "железничарите" от 1978 година остана актуална.

В последствие, когато дойде Окука, комплексът Левски бе заличен с постоянни победи - и като гост, и като домакин. Но явно остана другият, по-глобалният проблем - когато тимът стигне до нещо голямо и изведнъж се сгромоляса. Май играчите в "Надежда" не си вадят поуки от изиграните тежки мачове. Те просто биват бързо забравяни и когато дойде поредна такава среща,

отборът изведнъж
изпада в депресия

Още в началото на есенния сезон Локо започна със загуба 1:2 в Стара Загора от Берое. След това с новака Спортист от Своге насред "Надежда" имаше невероятни проблеми. В самото начало на мача Локо поведе с 2:0. Това бе някъде до към 19-ата минута и мачът изглеждаше решен. Голаджия бе обичаният Мартин Камбуров.

Изведнъж обаче Мартин Димов и Миро Антонов, който премина в Левски, доведоха резултата до 2:2. Чак 12 минути преди края Христо Златински фиксира трудната победа срещу новака. Изключено е треньор като Окука, който държи пределно на дисциплината, да не е обърнал внимание на този факт.

После и Ботев (Пд) през есента насред София направи 2:2 с италианските пришълци от техните трети дивизии, които за България изглеждаха доста прилично. Към тези случки от есента на 2009 година може да се добавят и тези от шампионата 2008/2009, когато играчите на Локо негодуваха срещу начина, по който Окука ги караше да идват на обяд и да ядат като примерни колежани, а не като разпасана команда. Това изискване се спазва навсякъде в отборите от Висшата лига в Англия или където и да е в първенствата от Топ 5 на Европа. Но дали всички играчи в отбора са били готови да вървят по този път

или желанието
им е било да
си живуркат

и ако може ей така, между другото, да постигнат класиране в евротурнирите. През първата година се видя, че така не става. През втората, както споменахме, мачове като тези със Спортист (Своге) и Ботев (Пловдив) бяха емблематични по отношение на нехайството на терена. И сега въпросът е дали Окука в един момент също не е вдигнал ръце и е решил да върви по отъпкания път и каквото стане. Или просто част от играчите са го предали в последните четири мача от настоящия сезон.

В чисто тактически план май тандемът Камбуров- Балдовалиев миналата година бе по-успешен от двойката Камбуров-Генков. На Генков му трябваше време, за да се възстанови от бездействието, на което бе подложен в Динамо (Москва), където не му даваха да играе. Също така

контузията на
Караджинов се
оказа решаваща,

защото Кайо с неговия твърд характер определено липсва на отбора.
Ако теглим калема ще видим една последователност в състава на Локомотив. Когато начело бе Стефан Грозданов, отборът лесно се класираше за Европа и постигаше добри резултати като тези срещу Фейенорд и Рен. Но от друга страна пречката бе съставът на Левски по пътя към титлата.

При Окука тимът бе елиминиран през есента на 2008 година от непретенциозния Борац (Чачак) след 0:1 в Сърбия и 1:1 в София. Във вътрешен план обаче отборът на Левски стана клиент на "железничарите" най-вече заради тактиката на Драгомир Окука. Но пак, както и преди, Локо изпитва драматични затруднения да постигне нещо голямо в шампионата и да надскочи себе си.

Напоследък хората започнаха да си задават въпроса при кой треньор Локо бе по-добре? Дали при Грозданов, когато тимът не можеше да се справи с Левски, но в Европа си играеше, когато си иска. Или пък при Окука, защото Левски стана малка гара за преодоляване, но походът през Европа през първата година не се получи, а през втората може да се мултиплицира.

Дали вече следващият треньор ще може да свърши и двете неща накуп. Пак така да побеждава Левски и същевременно да няма драми в края на сезона, когато отборът трябва с лекота или да стане шампион или поне да се класира за Лига Европа. Тепърва ще се разбере дали ще се намери такъв треньор. Дали пък в Локо открай време не командват "заслужили" играчи, които се чувстват добре по лековатия начин.

А публиката на отбора, която иска тимът да върви напред и като игра, и като футболно мислене, продължава да страда. Защото Локомотив е институция, която заслужава своето място сред грандовете на българския футбол. Лошото е, че в момента не оправдава това.