С новия треньор на Локомотив (Сф) говорим за това как е поканен за треньор на „железничарите", какви проекти има, с какво свързва българския футбол, как вижда футбола в различните кътчета на бивша Югославия.

- Драгомир, как се озовахте треньор в Локомотив (Сф)?
- Първо ми се обадиха приятели, че този отбор търси нов треньор. След това се свързах с ръководството. Пристигнах в София и поговорихме какви са техните виждания. Аз също казах какво мисля. Бързо стигнахме до споразумение. Моето първо впечатление бе, че Локомотив е един много амбициозен отбор, който си поставя от година на година високи цели.

- Виждате ли отборът с шампионска титла?
- Пак повтарям - тимът е много амбициозен и това ще ме улесни да поставя високи цели. Първото нещо, което искам, е с Локо (Сф) да вляза в групите на УЕФА. Ще се опитам да го направя. А в битката за титлата ще бъдат още Левски, ЦСКА и Литекс.

- Как приемате факта, че в момента шампионът ЦСКА се бори за правото си да играе в „А" група?
- Жал ми е, че в момента такъв титулуван тим има проблеми от такъв характер. Пожелавам на клуба да се оправи, защото е ясно, че вашата „А" група без гранд като ЦСКА доста ще обеднее.

- Когато бяхте футболист, кой играч у дома и в чужбина харесвахте?
- За мен най-добрият босненски футболист е Блаж Слишкович. Други големи играчи са Сафет Сушич, Енвер Марич. А за това кой е бил любимият ми играч в чужбина, ще ви дам пример с мен. Във Вележ играех с номер 7, защото обожавах Кевин Кигън.

- В бивша Югославия на кой отбор бяхте „навияч" - Звезда или Партизан?
- Бях „звездаш" заради Драган Джаич.

- Казахте, че сте бил играч на Вележ. В мачовете на мостарския тим с Левски от осминафинала за КНК през 1986 година не сте играли. Защо?
- Вече бях отишъл в шведския Йоребро, където треньор ми бе Рой Ходжсън. Знам обаче за тези епични мачове. Българският отбор беше преименуван от Левски на Витоша заради скандалния финал от 1985 година за Купата на България срещу ЦСКА, който пък бе прекръстен на Средец.

- Имате завидни познания за българския футбол. Откога знаете повече за него?
- От оня епичен мач през 1983 година в Сплит, когато се решаваше дали България, Югославия или Уелс ще отиде на европейското първенство във Франция. Победихме ви с 3:2 в последната минута и така ние отидохме. Помня също гола на Емил Костадинов на „Парк де Пренс", с който се класирахте за мондиала в Щатите през 1994 година. А там пък изпъкна невероятната класа на Христо Стоичков който заслужено взе „Златната топка".

- Когато водехте полския Легия, в тима беше нашият вратар Радостин Станев?
- Да. Станев пазеше отлично. Тогава станахме шампиони на Полша с помощта на Радостин. Сегашният вратар на Арсенал Лукаш Фабиански го гледаше право в очите. А знаете, че поляците имат страхотна вратарска школа още от времето на Костка и Томашевски. Ето виждате как се представя Артур Боруц в Селтик и в националния тим. Кушчак също е отличен вратар.

- Говорим за треньорския ви път. Как ще коментирате мача на Омония с ЦСКА, в който загубихте в последната минута?
- Такива са турнирните срещи. Започнахме отлично, като отбелязахме гол на препълнения стадион с фенове на ЦСКА. В началото запазихме самообладание, макар че домакините изравниха. После обаче се стигна до удара на Чиликов и последвалия автогол.

- Като човек, роден в Босна, вярвате ли, че някой ден босненци ще имат успехите на Хърватия?
- Истината е, че след раздробяването на Югославия тимът на Хърватия най-бързо успя да се адаптира към новите реалности. Футболна Босна се гордее, че Златан Ибрахимович е роден точно в този край и не е забравил корените си и езика си. Винаги е добре дошъл в родното си място. Що се отнася до националния отбор, той притежава отлични футболисти като Сергей Барбарес, но трябва малко време, за да може тимът да придобие опит и самочувствие. Ето когато тренирах младежите на Сърбия и Черна гора през 2005, още тогава Мирко Вучинич показваше характер. Не случайно сега е лидер на националния тим на Черна Гора, а в италиански гранд като Рома е един от водещите футболисти.

- Кога разбрахте, че ще стане голям футболист?
- Играхме на „Мала Маракана" мач срещу младежите на Хърватия. В Загреб бяхме загубили с 1:2. В Белград бихме с 3:0 след хеттрик на Мирко. Така се класирахме за шампионата в Португалия.

- Пак да ви върна към това, което ви предстои с Локо (Сф)?
- Надявам се моите високи цели и тези на Локомотив да се припокрият веднага.

ВИЗИТКА

Роден: 02.04.1954 в Пория-Калиновник (Босна и Херцеговина)
Националност: Сърбин
Пост: Дясно крило
Кариера като футболист: 1974/1985 - Вележ (Мостар) (Югославия), 1985/1987 - Йоребро (Швеция), 1987/1989 - Мотола (Швеция)
Кариера като треньор:
1994/1996 Бечей, 1996/1997 Чукарички, 1997/1998 Обилич, 1998/1999 Будучност, 1999/2000 Войводина, 2000/2003 Легия, 2005/2006 Сърбия и Черна гора до 21 г., 2006/2007 януари Висла, 2007 май - 2007 декември Омония
Успехи като треньор: 1998 шампион на Югославия с Обилич, 2002 шампион на Полша с Легия, 2005 четвърто място с младежкия отбор на Сърбия и Черна Гора до 21 г. в Португалия