Нормално е да се говори за Локо (Сф), защото предстои мач-реванш с Рен от турнира за Купата на УЕФА. Но се оказва, че не това е най-важната тема в момента.

Първата причина е, че резултатът от София 1:3 е почти безнадежден. Втората измества всичко друго. Става въпрос за тихия бунт в съблекалнята на "червено-черните" срещу старши треньора Стефан Грозданов.

А беше време, когато опитният наставник дойде на бял кон. Приеха го всички като надежда за отбора от Надежда". И той оправда очакванията. Пое отбора през есента на 2004 година в тежък момент, в който Локо се беше устремил към "Б" група.

През пролетния сезон тимът завърши на шеста позиция. Последва нов още по- убедителен шампионат, в който момчетата на Грозданов стигнаха до четвъртото място и спечелиха евровизи. Така редом с доброто представяне в "А" група дойдоха и убедителните изяви за Купата на УЕФА.

Отличните двубои срещу Фейенорд дадоха криле на "железничарите" и те се устремиха към една мечта, която не бяха я постигали от 1978 година - първото място в шампионата. Само 90 минути ги разделиха от така мечтаната титла, след като загубиха с 3:5 от Левски в директен сблъсък за първото място на собствен терен.

Преди загубата от Рен в тазгодишното участие в евротурнирите, Локо направи рекорд за български тим в Европа - осем последователни мача без загуба. Може би прекаленото преекспониране на този рекорд притъпи турнирната агресия в играчите на Грозданов и те помислиха, че срещу Рен може да спечелят с лекота. А всъщност не беше ли това и таванът на възможностите на техния треньор? Неговата задача беше да мотивира докрай възпитаниците си.

Една от причините за тихия бунт срещу него в съблекалнята е именно в това, че спецът не влага свежи идеи и не прави тактически изненади в подреждането на състава. Продължава да се доверява на тромавия Антунович, който след заминаването за Москва на Цецо Генков е изпаднал във вакуум. И както личи по всичко се явява "ябълката на раздора" в състава на Локомотив. Недоволството на футболистите е породено от упоритото налагане на сърбина, който е любимец на специалиста. Отборът не може да разчита на бързото изнасяне на топката, тъй като Саша е бавен и това затормозява съотборниците му в халфовата линия и нападение.

Изборът "Антунович" е за сметка на Джилас и Румен Рангелов, чието бъдеще
се убива. Играчите останали изненадани, че след доброто представяне на Джилас срещу ЦСКА го оставиха резерва в срещата с Вихрен. Явно е, че Владимир е по-подходящ за партньор на Балдовалиев отколкото Саша.

Другият проблем е, че при непрестанното налагане на "старите кучета", шансът на младите момчета да се изявят не може да е постоянен. Дори не е и периодичен, а направо никакъв. Техния миг идва, когато някои от рутинираните играчи е контузен или наказан. Една от многото причини за протестите срещу Грозданов са нелогичните смени, които той прави.

Срещу Вихрен извади лявото крило Димо Атанасов и на негово място пусна Христо Коилов. Също така странно бе, че когато Локо губеше с 1:2 от санданчани, наставникът смени нападателя Зоран Балдовалиев с опорния халф Иван Пасков.
Интересно е да се види разликата във възрастта.

Коилов е на 38 години, Георги Марков и Малин Орачев  на 35, Антунович на 32. Те нямат нужда от кой знае какви тактически наставления преди мач. Но от другата страна са Димо Атанасов, Румен Рангелов и Христо Златински на 22. Има и по-малки от тях като Ивайло Димитров-Шведа и Николай Павлов на по 18 години.

Все перспективни играчи, които обаче се нуждаят от повече разяснения. Но Грозданов изобщо не си прави труда да дава необходимите към всеки състезател указания преди всяка среща. Не разговаря индивидуално с футболистите.

Момчетата се оплакват, че натоварванията по време на тренировките не са достатъчни и логично по време на мач някъде към 60-ата или 70-ата минута в отбора цялостно се чувства умора.

Също така треньорът не се интересува от проблемите им. Справка - случаят със Савич, който преди мача с Рен в София е помолил да не играе заради тежкия проблем с баща му. Въпреки това наставникът отказа да го освободи. На полувремето Дарко не издържа и сам си тръгна.

Има и още една основна причина Локо да буксува и да върви назад. Сигналът бе даден още когато тимът имаше изключителния шанс да грабне титлата на собствен стадион в предпоследния кръг срещу Левски. Тогава вместо да надъха докрай футболистите, Грозданов като че ли сам не си вярваше, че могат да станат шампиони, след като бяха положени толкова усилия през цялата година.

Даже преди това бе заявил, че ако Гигов му е бил поставил задача да вземе на всяка цена титлата, той щял да откаже поста. Това май означава, че наставникът е стигнал тавана на възможностите си още в края на миналия шампионат. Явно под неговото ръководство Локо няма да се класира на по-високо мястото от третото. Затова явен пример е мачът с ЦСКА и случайната победа над Вихрен с 3:2, в която се видя, че голяма част от футболистите играха без желание.

Като се обобщи всичко, не случайно призивите за оставка дори от сектор "А" на стадиона в квартал "Надежда" изглеждат логични. Изниква въпросът докога бунтът срещу треньора ще бъде тих? В такъв случай ръководството трябва спешно да потърси алтернатива. Иначе отборът ще тръгне отново надолу и тогава дори усилията на Грозданов от ранния му период ще останат напразни...